3.Загряване на термобиметала:
а) Определяне на топлинните параметри:
Топлинно съпротивление – RT, [°C/W] при естествено конвективно охлаждане към околната среда:
KT=10 [W/m2°C]: коефициент на топлоотдаване чрез конвекция;
SОХЛ: охлаждащата повърхност, т.е. това е цялата външна повърхност на термобиметалния елемент, през която повърхност се отделя топлина към околната среда.
Топлинен капацитет -Ст[W.s/ºC]:
Ct = c.G
G = y.V
V = Δ.b.l
където:
c: специфичен топлинен капацитет на материала.
G: маса на термобиметалния елемент.
V: обемът на термобиметалния елемент.
γ: плътност на използваната стомана.
V = 0,1. 10-3. 1,8. 10-3. 18,3. 10-3 = 3,402. 10-9 m^3,
G = 7,8. 103. 3,402. 10-9 =2,6535. 10-5 kg,
Ст = 500.2,6535. 10-5 =1,3267.10^2
Топлинна времеконстанта - Т[s]:
с. G
Т =
кт. sОХЛ
500.2,6535. 10-5
Т = 10.65,88. 10-6 = 20,138 s
б) Топлинна мощност при номинален ток (при трайно протичащ ток, без задействане на термобиметалната пластина):
Приема се, че температурата θ∞ е:
θ∞=0,9. θдоп,
където θдоп = 200 °C.
θ∞=0,9.200 = 180 °С
Топлинната мощност P∞ е:
В) Активно съпротивление на биметалната пластина:
Г) Електрически ток за загряване при установен режим:
д) Изчисляване на шунт (при постоянен ток) или изчисляване на токов трансформатор (при променлив ток):
Ако е необходимо задействането на термобиметалната пластина от ток, различен от този, за който е оразмерен, и ако е необходимо запазването на защитната характеристика на прекъсвача, може да бъде променен начинът на загряване на пластината или може да бъде преобразуван загряващият пластината ток.При постоянен ток това обикновено се извършва с измервателен шунт, а при променлив ток – с измервателен токов трансформатор. И в двата случая се цели привеждане на работния ток (това е токът във веригата на консуматора) към този на термобиметалната пластина.
Сподели с приятели: |
