Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г



страница10/33
Дата23.07.2016
Размер1.47 Mb.
#2642
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   33

69


Малко преди да наближите полицейското управление, Джи Пи изведнъж се оживява:

- Дръжте се, трябва да им се изплъзнем.

Колата рязко ускорява ход и минава край мотоциклета на патрулния полицай. Той изважда револвера си и стреля няколко пъти след вас. Един от куршумите пробива задното стъкло и улучва Бети в главата. Заговорниците излязоха по-силни от вас.

70


Скоро край патрулната кола се струпват няколко души, от конто три жени. Те въздишат, гледат към лежащия на улицата полицай, говорят високо, без да слушат кой какво казва. Т. Ф. Боули разбира, че Типит е убит. Като вижда неуспешните опити на един от свидетелите да включи радиостанцията, той го избутва безцеремонно и се свързва с полицията, за да съобщи адреса: Десета Източна, 404.

Ще чакате ли линейката?

Да – мини на 46, не – продължи на 92.

71


Колата на Раби минава край един гараж. Вече е 2 и половина след полунощ. Вие спирате със загасени фарове на трийсетина метра от него.
След малко се появява още една кола. В светлината на фаровете от насрещното движение виждате вътре два силуета -мъжки и женски. Това са полицаят Хари Олсен и танцьорката Кей Коулман от заведението „Карусел“. Трябва да се запасите с търпение. Когато Раби и Олсен с неговата приятелка си тръгват, вече минава четири часът. Разговорът им е траял около час и четиридесет минути. Продължи на 157.

72


Излизате пред зданието на компанията „Уестърн Юниън“.

- Какво ще кажете да подслушаме телефона на Раби? -подхвърля небрежно Спейд.

- Ще можем ли? – произнася със съмнение Том Драйфус.

- Стига да искате – усмихва се Спейд и потупва чантата, която носи.

- Аз имам други намерения – казва Джи Пи и отпрашва с червената кола нанякъде. Всички останали тръгвате със синята кола към къщата, в която живее под наем Джек Раби.
ДЖЕК РАБИ. Пето от осемте деца в семейството на полския евреин-емигрант Джоузеф Рубинщайн. Майка му не можела да се подписва. Като дете в Чикаго прави далавери с билети за спортни състезания и доставя писма по поръчение на известния гангстер Ал Капоне. През 1933 година заминава за Сан Франциско, но по-късно се връща в Чикаго. През 1940 – 46 година търгува на дребно, служи в армията. През 1946 г. Се появява в Далас. Собственик на нощни клубове, фъфли, говори меко. Той е раздразнителен, готов да прасне някого по мутрата. Нанася жестоки побои на хора, включително и на сестра си. Напада ненадейно, без предупреждение. Обикновено е добре облечен, с приятни маниери. Набит. Не пуши, не пие, поддържа добър тон. Най-много обича кучетата си. Хвали се с ловкост и физическа сила. Неженен. Цел в живота -правенето на пари. Мрази жалките хора и се стреми да се отърве от тях. Продължителна връзка (11 години) само с една жена – Алис Никълс, до 1959 година. Работите му не винаги вървят добре. През 1959 година нещата се оправят. Доставя контрабандно оръжие на Куба, а по-късно – и подслушвателна техника. Работи с хора от гангстерския синдикат, със собственици на игрални домове, избягали от Хавана. Среща се с комунистическите кубински власти през август и септември 1959 г. Участва в търговията с наркотици с Карлос Трафиканте, шеф на този бизнес във Флорида. През 1959 г. доходите му нарастват, той става собственик на заведението „Соверен“ и го нарича „Карусел". Сестра му Ева се връща от Калифорния и става управител на другия му клуб – „Вегас“. През свободното си време – осведомител на полицията. Той е нещо като инвентар в полицейското управление. Даласките полицаи получават безплатно пиене и други услуги в неговите заведения. Залага големи суми на конни състезания и на тотализатора. През 1963 година дължи на данъчните власти 40 хиляди долара, а колко дължи на частни лица – никой не знае. Един месец преди убийството на Кенеди търси място за строеж на ново заведение, наема пощенска кутия, купува си голяма каса, пътува до Лае Вегас. На 22 ноември, в деня на убийството на президента, имал в себе си 7 хиляди долара. Два дни по-късно в подземието на далаското полицейско управление застрелва с малокалибрен пистолет Ли Харви Осуалд. Умира през февруари 1967 година, когато започва повторното разследване за убийството на Кенеди. Официалната диагноза е „рак“.
Бети, седнала в средата на предната седалка, се обръща надясно.

- Знаеш ли адреса, Спейд?

- Разбира се, това ми е работата.

Тръгвате с колата по улиците на Далас. Спейд те насочва като навигатор. Спирате пред една телефонна кабина. Наблизо се вижда някаква къща.

- Тук ли живее Раби? – оглеждаш ти със съмнение къщата. Нищо особено, къща като къща.

- Вярно ли е, че Джек Раби се кани да открие нов луксозен ресторант със сестрата на управителката на тази къща? -пита Бети.

- Така казват – обажда се от задната седалка Драйфус.

Спейд изважда от чантата си слушалки и ги свързва с касетофона в чантата, а ти слизаш и набираш номера на гангстера. Телефонът дава свободно. Спейд изчаква малко и ти прави знак да продължиш. Отново набираш номера.

- Няма го – казва Спейд. – Да не чакаме повече.

- А Джордж Сенатор?. Той може да е вкъщи – настояваш за малко повече търпение ти, въпреки че никой не се обажда.

Ще продължите да звъните – мини на 43.

Ще се откажете – продължи на 90.



73


Чакате още четвърт час, но никой не се появява, в къщата наистина няма живот. Отгърни на 126.

74


Драйфус изглежда доста притеснен.

- Тая работа няма да стане така – избухва той. – Можем да следим само мъжете.

В думите му има смисъл и вие насочвате вниманието си само към мъжете, но и от това няма полза.

Ако се надяваш да дойде Раби, продължи на 13, ако очакваш изненада, отгърни на 141.



75


- Тук нещата май вървят само в една посока – мърмори Драйфус.

- Едно е да прочетеш кой какво бил казал, друго е действителността – усмихваш се ти.

- Нищо, ще намерим пролука в мрежата, която се плете срещу президента Кенеди.

- Не съм много сигурен в това – казва Спейд. – Хайде да отидем в заведението на Остин Кук.

Колата ви спира пред закусвалнята. Този път влизате четирима – ти, Спейд, Бети и Драйфус.

- Оставете ме да питам аз – предлага Спейд. Всички се съгласявате. Сядате на една маса. Поръчвате сандвичи и кафе. Скоро момичето се връща. Кой ще попита сервитьорката?

Спейд – мини на 170, ти – отиваш на 3, Бети – продължи на 216. Ако си спестите въпросите, отгърни на 55.




Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница