Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
| Апатия (смирение) това е трети вид масова реакция срещу терора. Освен това в една или друга степен всички реакции на терор: и страх, и ужас, и паника, и агресия, ако бързо не покажат резултати за спасяването на жертвите рано или късно завършват с изтощение, когато идва апатията. Изследванията показват, че апатията се развива в две форми: като непосредствена реакцията на терора и като отстрочена реакция представляваща сама по себе си завършек на сложна мрежа от първични психологични реакции.
Въз основа на изследване проведено в гр. Будьоновск (1995) веднага след вземането на заложници, Пуховски (2000) прави оценка на общите психологически черти на различните типове жертви на терора (непосредствено пострадали от терора, техни роднини и неволни свидетели) (Малкина-Пых, 2005). Първата група лица въвлечени в терора са близките роднини на заложниците, които внезапно се оказват в ситуация на психологически срив и се хвърлят от едната крайност – надеждата, до другата крайност – отчаянието. При всички тези хора са открити общи реакции на стрес с характерно съчетание на целия комплекс на афективно-шоковото разстройство (мъка, подтиснатост, тревога), паранойялност (враждебно недоверие, маниакално упорство, изостреност на вниманието) и соматоформни реакции (сърдечни пристъпи, кожно-алергични образувания и т.н.). По силата на изключително мощен ригиден отрицателен афект те заразяват значителна част от населението на града (което непосредствено не е засегнато от терористичния акт) с негативни емоции и съмнения за възможността за оказване на ефективна помощ. Основен индуктор на това емоционално състояние са станали възрастните роднини на заложниците, при които ресурсите за адаптация обективно са занижени и които по силата на това предизвикват по-голяма доза съчувствие към себе си. Състоянието на втората група (току що освободени заложниц) се определя като остатъчно явление на преживяната от тях остра афективно-шокова реакция. В килнико психологически план това е достатъчно типична картина на така наречената адинамична депресия с присъщите й астения, апатия и ахедония. Характерно е нежеланието да си припомнят преживяното, стремеж по-скоро да се приберат в къщи, да легнат и да забравят всичко, за да могат по-бързо да се върнат към ежедневния си живот. Особено забележимо е желанието по-скоро да се пречистят, формулирано като необходимост да минат през банята, което желание е особено симптоматично и характерно за болшинството от заложниците. По разкази на самите заложници в тяхната екстремална ситуация се наблюдавали три типа поведение: първи тип – това е регресия с признаци на инфантилност и автоматизирано подчинение, депресивно преживяване на страх, ужас и непосредствена заплаха за живота, т.е. това е апатия в нейния непосредствен вид; втори тип – демонстрирана покорност, стремеж да се изпреварят заповедите и в този смисъл да се заслужат похвали от страна на терористите, което по-скоро е не депресивна, а астенична активно приспособителна реакция; трети тип – хаотични протестни действия, демонстрация на недоволство и гняв, постоянен отказ да се подчинява и провокация на конфликти с терористите. Тези типове поведение са се наблюдавали у различни хора и са водили до различен изход. Третият тип поведение се е проявявал при самотните мъже и жени с ниско ниво на образование и занижена способност за рефлексия. Вторият тип поведение е бил типичен за жени с деца или за бременни жени. Първият тип поведение е бил общ, практически за всички останали заложници. Освен различните типове на поведение, отделно са били забелязани специфични психопатологични феномени от два типа (Малкина-Пых, 2005): Феномени от първи тип – ситуационни фобии. В хода на извънредната ситуация заложниците са изпитвали ситуационна обусловеност на агорафобични явления. Най-общо това са били страх да се доближи до прозореца, страх да се изправи прав, старание да ходи приведен с кратки прибежки и припълзявания, страх да не привлече вниманието на терористите и т.н. Всичко това се определя от стремежа за оцеляване в провежданите около тях бойни действия. Но в близките дни след своето освобождение заложниците с изявен афект са се оплаквали от проявата на агорафобични състояния, проявени най-вече като страх от открито пространство и склонност към ограничително поведение, проявявщо се отново като страх да застанат до прозореца, желание да легнат да спят под леглото, а не на него и т.н. Най-характерни такива оплаквания са били за младите жени, бременните жени или майките на малки деца. Вторият тип феномени са различните изкривяванията на възприятията за ситуацията. В структурата на така наречения стокхолмски синдром след освобождение понякога жертвите изказвали мнение за правилността на действията на терористите, за обосноваване на тяхната жестокост и безпощадност с несправедливостта на властите и за оправдаване на действията на терористите с високите цели на борбата за социална справедливост. Такива изказвания породени от синдрома на жертвите се забелязвали при мъже и жени с ниско ниво на образование и с ниски доходи. Тези изказвания били породени от афекта на враждебното недоверие и не се поддавали на критика. В този смисъл реактивното оправдаване на терористите може да се разглежда като проява на своеобразна истерия на облекчението. В заключение масовата психология на жертвите на терора може да се опише като образувана от пет основни елемента, които могат да бъдат надстроени хронологично (Малкина-Пых, 2005): това са страх заменен от ужас, предизвикващ било апатия, било паника, която може да се смени с агресия. Наблюдават се половоролеви различия. Определени различия се наблюдават във връзка с развитието на образованието, интелекта, нивото на благосъстояние. За определено време след терористичния акт в жертвите и свидетелите се съхранява психопатологична симптоматика, преди всичко във вид на отложен страх, а така също различни прояви на фобии и кошмари. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|