Реадаптация на личния състав след работа в екстремални условия

• Като правило причините за психична травматизация и наличните психични изменения при ръководителите и личния състав на функционалните групи с екстремален профил се получават като последици от недостатъци в системата на професионалнопсихологическата и моралнопсихологическата подготовка;

  
  

• При провеждане на психологическата рехабилитация трябва да се отчита, че при човек продължително време пребивавал в екстремална ситуация се формира особен, различен и непривичен за останалите хора начин на мислене и начин на поведение. Като резултат в психиката на такъв човек могат да настъпят дълбоки трансформационни изменения, с които не всеки е способен да се справи сам;

  
  

• Ефективните действия по социална реадаптация изискват разрушаване на изкуствените граници, които често поставяме в хода на рехабилитационната работа и е необходимо да се осъществява нестандартен подход, излизайки от изкуствените схеми на социалната адаптация.

  
  

Измененията в психиката на човека подложен на продължително или интензивно въздействие на стресори в екстремална стиуация и при аварийно-спасителни работи могат да се проявяват по два начина:

- При една категория ръководители и хора, участващи във функционалните групи, измененията са свързани с преживени от тях психотравмиращи събития. Психиката на тези хора е подложена на травматизация, но съзнанието работи в нормален режим. Тези случаи са най-добре проучени и се отчита, че в основата на отклоняващото се поведение на ръководителите и специалистите, попаднали под въздействието на психогенните фактори лежи подсъзнателната потребност да се притъпи изпитаната душевна мъка, но този рефлекс не помага и задълбочава неприятното чувство за загуба, това се съпровожда с емоционална напрегнатост и напрегнатост в раменния пояс. Доказано е, че ако човек постепенно привикне да подтиска отрицателни чувства (гняв, ненавист, ревност и др.), той едновременно с това губи способността да изпитва положителни емоции (любов, дружелюбие, доверие и др.). Това пречи на човека да живее пълноценно и да се стреми към по-добро.

- При втората категория ръководители и специалисти, измененията са свързани не с психотравмиращи преживявания и болезнени емоции, а с неподготвеност на мотивационната сфера (морална неустойчивост). Тази категория хора имат професионално развити психологически качества, знания, умения и навици, често се явяват като лидери в очите на околните и на пръв поглед са напълно способни самостоятелно да преминат периода на реадаптация към нормален живот. Но при изследването на тази категория хора е установено, че системата на техните мотиви и психологически значими ценности има явна антисоциална насоченост, че е нарушена системата им от социални ориентири и се губи социалния контрол върху собствените действия. Следователно и на тях им е нужна помощ за по-бърза адаптация към условията на нормалния живот. Техния проблем е свързан с преустройство на системата на ценностите, на мотивите от типично професионалния за екстремални условия светоглед към нормален. Опитът показва, че ръководителите и личния състав на функционалните групи, дейността на които протича предимно в екстремални условия или при аварийно-спасителни работи след тях, започват не само да приемат тези условия като приемливи за работа, но и да ги считат за благоприятни за проявяване на професионално майсторство, привлекателни и удобен случай за показване на професионална активност. Това отношение към екстремалните условия става привичка и се заковава като норма на цялостното поведение на тези хора, което при определени условия (обикновени за всички останали хора), може да им попречи да възприемат и да реагират на околната среда с нормални средства и способи.