Какво показват проведените изследвания на стреса?

Преди всичко трябва да кажем, че повечето от изследванията на стреса са за ежедневния живот, много малко са насочени към остро проявление на стреса в особени дейности. Общата насока на тези изследвания се покрива с целта да се елиминират неподходящите за дадена дейност. И много по-малко са тези, които дават възможност за откриване на наистина подходящите за тази дейност, поради което ще се спрем на тях.

Най-тясно свързана с ефективното представяне е нагласата за изпълнение на задачата. По-задълбочени изследвания в това отношение правят Хейтрон (1953), според когото емоционалната стабилност влияе положително на груповата ефективност, и Гриър (1955), според когото параноичните и изнервящи тенденции в армейската група влияят понижаващо върху ефективността.

Според Хагън (1982) съществуват няколко причини, поради които има недостатъчно надеждни личностни връзки между ответната реакция и стреса:

• трудно е да се открият тесни връзки между личностните променливи и съпротивата при стрес, което прави недостатъчно надеждни мерките за стресова устойчивост или уязвимост;

  
  

• концептуално объркване при определянето и измерването на личностните променливи;

  
  

• изследванията са извлечени, като се изхожда от идеята за проучване на болестните състояния, породени от стреса. Това отвлича вниманието от ефективната дейност на нормалните хора.

  
  

Всички тези основания показват, че стратегиите за преодоляване на стреса следва да се прилагат комбинирано с оглед по-голямата им ефективност.