Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев

• Афектът настъпва бързо и като че ли нарушава нормалния ход на съзнанието, прекъсва нишката на неговото единство. В подобна ситуация на афекта можем да противопоставим нашите задръжки като за Спиридон Казанджиев такива задръжки са воинските добродетели;

  
  

• Афектът не е продължителен, времето през което това състояние трае е късо, което е благоприятно обстоятелство за бързото ни освобождаване от усещането за опасността, особено след като тя е преминала. Този факт оказва благоприятно въздействие върху нашата психична издръжливост;

  
  

• Афектът стеснява полето на съзнанието, стреми се да го завладее изцяло и да измести всичко друго от него. В някои случаи се стига до крайност, когато при силен афект човек изпада в състояние на „безсъзнание”. Това показва, че афектът отслабва паметта и ускорява забравянето, което се обяснява с концентриране на вниманието върху опасността, което е благоприятно за екстремална ситуация, защото ако липсваше този механизъм човек не би изпитал страха и ужаса на въздействието на обстановката и единствената негова реакция би била бягството;

  
  

• Афектът притъпява усетливостта на човека. В афектно състояние сетивата сякаш не функционират поради което в екстремални условия при върхово напрежение човек не усеща глад, жажда, умора, студ, жега, болка;

  
  

• Афектът силно подтиска репродукциите, при това до такава степен, че понякога настъпва амнезия и не можем да си спомним преживяното преди, по време или след екстремалната ситуация. Този ефект беше вече описан и на него повече няма да се спираме;

  
  

• Афектът парализира мисленето. То става непълно, безкритично и следва внушенията на афектното преживяване, затова то е скептично и фанатично;

  
  

• Афектът подтиска волята, тя става импулсивна и внушаема, затова в условията на екстремална ситуация поведението на хората лесно може да бъде овладяно, особено с пример;

  
  

• Афектът връща съзнанието към по-примитивна психика. Мисленето загубва логическия си характер, а волевите действия се превръщат в идеомоторни, тази характеристика е доста интересна тъй като в състояние на афект и страх човек е склонен към изповеди и признания и сякаш разголва душата си;

  
  

• Афектът се изразява в изразни движения – положението на тялото, на главата, движенията на крайниците и лицевите мускули са много характерни от една страна те представляват определена маска даваща ни възможност да преценим афектното състояние на човека, а от друга страна тези движения са своеобразен отдушник на емоционалното напрежение и служат за освобождаване от афектното състояние.

  
  

Фройд разкрива две страни на понятието страх, от една страна целесъобразно, т.е. повишаването на готовността на човек за действие, а от друга страна нецелесъобразно, която намалява развитието на страховото чувство. Според него страхът се свързва със страхова ситуация, която се отличава със следните особености:

• Възприемане на опасността, която може да бъде реална, въображаема, преувеличена, изкривена и деформирана;

  
  

• Възникване на страхова готовност за действие, изразяваща се в повишаване на вниманието и засилване на двигателното напрежение (при разглеждането на проблема за физиологичната реакция на организма при стрес този проблем бе разгледан по пълно). Тази готовност е благоприятна, тъй като тя се явява целесъобразна реакция на организма и ако не се формира човек изпада в ужас;

  
  

• Извършване на двигателно действие, по логиката на описаното в проблема за стреса и тук страховата готовност е преминала в действие, което има две посоки – бягство от опасността или активна защита;

  
  

• Преживяване на страх, което според Фройд е нецелесъобразно за човека, в този смисъл неговата позиция е, че страхът е нецелесъобразен.

  
  

Фройд акцентира на биологичната природа на страха, като свързан с инстинктите за самосъхранение и продължение на вида. Според него първия страх, който човек изпитва е в момента на раждането му, тъй като се откъсва от привичната среда майчина утроба и попада в нова, непозната среда. Затова и Фройд счита, че родилния акт е източник и образец на страховия ефект. Фройд е наблюдавал сериозна екстремална ситуация – Първата световна война, която му дава възможността да натрупа впечатление за поведението на хората в екстремални ситуации и за проявата на страхов ефект. Като анализира подробно обстоятелствата пораждащи силен страх, който води до психотравми у личния състав Фройд е разделил страха на три главни вида: реален страх – реакцията спрямо възприемането на някаква опасност свързана с очаквана, предвиждана вреда, реакция свързана с инстинкта за самосъхранение и проявяваща се като рефлекс за бягство. Такъв страх се проявява в личността и когато тя не може да задоволи своите потребности. Реалния страх е състояние на повишено внимание на двигателна напрегнатост и разбираема опасност. При адекватна реакция реалния страх се проявява в приспособяването на личността към опасността под формата на психична защита (проблем разгледан в темата за конфликта). Наред с адекватната форма на реакция съществуват други протичащи под формата на афект, които са нежелани, вредни и опасни. Реалния страх в голяма степен зависи от информацията, която имаме за явлението го предизвиква. Тази връзка двустранна, тъй като от една страна незнанието поражда страх, а от друга страна познаването добре на определен опасен предмет или явление също поражда страх, защото носи определени знания, които осмисляме и преживяваме; невротичен страх – невротичния страх според Фройд съществува в три разновидности – тревожно очакване във връзка с определени явления в сексуалния живот на човека и начина на изразходване на либидото; хистерично страхово състояние, проявяващо се във вид на срам, смущение, гняв, вродена агресивна или положителна либидна възбуда; натрапчива невроза, проявяваща се при наличието на препятствия, при които не може да се реализира склонността към натрапчиви действия; страх от съвестта – във психичната структура на личността на Фройд един от трите компонента е свръх Аз, който конструкт изпълнява ролята на филтър, на контрольор и в крайна сметка може да бъде определен с понятието съвест. Степента на страха от съвестта зависи от самата съвест, т.е. ако човек я притежава страховете от нарушаване на определени морални, етични и други правни норми ще бъдат по-големи и обратно.

В българската психологическа литература проблема за страха е относително малко разглеждан. Повече за него се пише в периода от Освобождението на България до края на Втората световна война. Някои обстоятелства като земетресенията в Свищов и Стражица извадиха отново проблема за страха като актуален, най-вече в изследванията и трудовете на Георги Йолов. За първи път анализ на страха и неговите видове се появява в учебник „Военна педагогия” на Константин Кирков. Според него страхът е мъчително душевно чувство от най-прост вид, развиващо се непосредствено от инстинкта за самосъхранение, защото както казва той всяко нещо, което е опасно за живота може да възбуди страх. В зависимост от причините, които го пораждат Константин Кирков разглежда следните форми на страха: смущение – проявява се при стеснителните хора и е най-слабата форма на страх; подозрителност – преувеличена оценка за факти, хора и събитие, при която добрите намерения на другите може да се възприемат като предвестници на нещастие; гузност – страх от отговорност или наказание за извършен грях или престъпление; суеверен страх – породен от безсилието на човека пред природните явления и тяхната „тайнственост”. Този страх се отстранява по пътя на познанието; робски страх – пораждан от диктаторски режими, които нямат мярка при упражняването на властта си и в такава обстановка човек е в постоянно страхово състояние. Такъв страх могат да предизвикат и властни началници на местна почва; страх от смъртта – поражда се от неизвестността, която съществува след смъртта и от очакваната загуба на всички земни наслади, удоволствия, интереси и надежди.

Спиридон Казанджиев (1943) разкрива съдържанието на различните форми на страха като ги систематизира по следния начин: смущение – най-слабата форма, изпитвана при неопределена обстановка криеща възможна или очаквана опасност; опасение – форма на страх, при която опасността не е само мисъл, а възможна реалност; боязън – страхът, който изпитва човек дали ще може да издържи, когато е подложен на изпитание; малодушие – настъпва, когато човек се бои от себе си, страхува се, че няма да се справи и взема решение да се скрие от опасността; уплаха – страхово преживяване свързано с внезапно, изненадващо настъпила опасност. Уплашеният е много или малко парализиран в действията си; ужас – най-силната форма на страха. Хората изпаднали в нея са пасивни, вцепенени, осъществяването на реакциите се явява физиологически и психически невъзможно.

Изследвайки практически условия причините за страха и предразполагащите фактори за страх по своя опит от войните Борис Дрангов като най-важни фактори предизвикващи страх сочи: непрогледния мрак; черните предмети; тъмните места; усамотеността; странни на вид лица; зловещата тишина; прекомерната умора; дългия глад; телесната слабост; необяснимия шум; неочакваната вест за опасност или усет за невидима, неизвестна опасност.

За да разгледаме същността на страха следва да определим ситуациите, които предизвикват у нас заплаха и страхова нагласа и които можем да определим в четири групи: първа – свързани са с непосредствена заплаха за живота; втора – свързана със социална заплаха; трета – свързана с невъзможност за осъществяване на собствения избор и постигане на собствени цели; четвърта – свързана с нарушаване на съществуващата структура на взаимоотношения с околната среда. Следователно в зависимост от генезиса можем да говорим за биологичен, социален, морален и дезинтеграционен страх. Чистото протичане на страховата реакцията не ни позволява да разберем с какъв страх имаме работа докато не анализираме ситуацията, в която той е породен. При неврози често се срещат пристъпи на силен страх от смъртта, който не се явява биологичен страх, тъй като живота на болния не е заплашен от смърт и обратно, в начален стадий на онкологично заболяване настъпват симптоми на невротично безпокойство, които позволяват да се предположи социален или морален страх, а в крайна сметка зад тях стои биологичния.