Особености на терористичния акт като екстремална ситуация

Попадналия в такава ситуация човек проявява нервно психични симптоми вариращи от състояние на дезадаптация и невротични реакции до реактивни психози. Степента на проявление на тези симптоми зависи от много фактори, някои от които основни – възраст, пол, степен на социална адаптация и индивидуални характерологични особености, а други допълнителни – самота, болни родители, собствено заболяване, бременност и др. Една от основните задачи е да подготвим хората за това, което би могло да се случи с тях при терористичен акт. Това не означава, че трябва да има терористични актове, а би трябвало да се използват сходни екстремални ситуации, например тренировки за действия при земетресение, които биха могли да се приложат при психоподготовката на органите за гражданска защита МВР и МО, и на населението за терористичен акт.

От гледна точка на психологията целта и задачите на психопрофилактиката на населението е главно профилактиката на острите панически реакции, на психогенните нервно психични нарушения, както и за повишаване на адаптационните способности на индивида. Особеност на подобен психотренинг е, че той трябва да се провежда с имитация на екстремални условия в приспособени помещения с оттрениране на въпроси като евакуация на училища, обществени райони от типа на гари и автогари и действия в райони на крупни промишлени обекти.

По-сложна е ситуацията с психопрофилактиката на хора станали обект на терористичен акт. Първото, което трябва да се направи наред с неотложните спасителни работи на тези хора, които са в горящи сгради, затрупани под земята и т.н. да се даде информация, че се работи за тяхното спасяване, както и кратки указания какво трябва да правят.

Целта на тази информация е психологическа поддръжка на жизнените сили на тези, които са останали живи, но са в изолация от околния свят. Указанията, които те трябва да чуят се заключават в девет пункта: първо – да получат информация, че вече е започнало оказване на помощ; второ – да се убедят, че е необходимо да запазят спокойствие и че това спокойствие е едно от основните средства за тяхното спасение; трето – ако съществува възможност да си помогнат сами, евентуално с превръзки, даване на вода на малките деца и т.н.; четвърто – да им се съобщи, че не бива сами да предприемат опити за спасяване, тъй като така ще затруднят спасителните работи и могат да доведат до допълнителни срутвания; пето – максимално да икономисват своите сили; шесто – да стоят със затворени очи и да се опитат да се отпуснат като при лека дрямка; седмо – да се диша бавно, не дълбоко и през носа, за да се икономиса кислород и влага; осмо – мислено да повтарят фразата „аз съм съвсем спокоен (спокойна)” пет, шест пъти през промеждутък от 15-20 сек., което ще им позволи да снемат вътрешното напрежение и да нормализират пулса и кръвното си налягане; девето – да им бъде обяснено, че тяхното спасяване е възможно да отнеме повече време, така че да не се поддават на паника и да бъдат търпеливи.

Тази информация се подава с цел да се намали страха у пострадалите, тъй като опита сочи, че в такива тежки ситуации от страх умират повече хора, отколкото действително пострадалите.

След освобождаването на пострадалите било то под развалини или от плен (случая в Москва) е необходимо те да бъдат поставени в стационарни условия за болнична почивка, в съчетание с лечение с антидепресанти и релаксанти.

Както при всяка друга екстремална ситуация, така и при ликвидиране на последиците от терористичния акт има още две групи хора, с които е необходимо да се проведе профилактична дейност. Това са групата на хората осъществили спасителната операция и групата на роднините на пострадалите. Към първата група дейността се насочва към категорична забрана на прояви на паника, суетене, викове и плач, защото опита сочи, че всички тези прояви снижават качеството на аварийно спасителните работи. За втората група може да се приложи целия комплекс от психотерапевтични мероприятия, включващ: поведенски прийоми – насочени към снемане на психоемоционалната възбуда, тревогата и нормализирането на психичните реакции; екзистенциални прийоми – насочени към приемане на ситуацията на възможна загуба; намаляване на душевната болка; търсене на психични ресурси и възможности за по-нататъшния им живот. В някои страни, например САЩ и Русия се приема за възможно в зависимост от симптомите да се дават и на двете групи транквиланти и антидепресанти.