Изготвил: Борислава Георгиева Панова Увод
Изтегляне 23.69 Kb.
|
| Изложение
Причините изнесени след множество изследвания за агресивността и враждебности могат образно да се формират в 3 различни концепции. Първата е възможността от съществуването на вродени агресивни подбуди. Втората причина е естествената реакция от фрустрацията и третата причина , която е пряко свързана с темата, това е поведение в резултат от научаване. Социалната среда извън дома предоставя широк избор на агресивни модели на поведение. Особена роля за научаване на агресивно поведение имат и средствата за масова комуникация, тъй като водят до усилване на агресивността, повишават праг на чувствителност и формират погрешни представи за социалната реалност. Един от начините за заучаване на агресивно поведение е посредством „учене чрез наблюдение“, който е описан от Алберт Бандура и представя нагледно с помощта на куклата Бобо. Според него ние се учим на социално поведение (агресия) по модела на подражание. Експеримента на Бандура и неговите сътрудници се състоял в следното. Децата биват разделени в две групи: експериментална и контролна. Децата от експерименталната група наблюдавали как възрастни ритали и мачкали куклата, а децата от контролната група на били свидетели на агресивното поведение. След това куклата била вкарана при децата и се оказало следното: децата от експерименталната група проявявали насилие към Бобо, а контролната група деца не. Благодарението на този експеримент Бандура доказва, че подражанието е в основата на заучаване към агресивно поведение. Дали ще се подражава на значимия възрастен или на любим герой от някой филм или на завладяла изцяло съзнанието на детето игра, която има прекомерно използване на агресивно поведение е без значение. Гледането на телевизионни предавания заема повече време от която и да е друга извънучилищна активност и обхваща повече от половината свободно време на детето (Donnersten, Slaby & Eron, 1994). Точно поради тази причина зависимостта между медийното пространство и агресивното поведение се засилва, когато децата започнат да се идентифицират с агресивните герой. Детските филмчета, клиповете в интернет и игралните филми имат високо съдържание на агресивно поведение. Изследванията показват, че тази идентификация ранна възраст и излагане на медийно насилие през този период увеличават риска от проява на агресивно поведение по-късно. Други изследвания показват, че средно статистическия американски юноша е гледал над 200 000 акта на насилие по телевизията до навършване на 18 годишна възраст. (APA: Violence & young psychology’s response). Други изследвания на Американската психологическа асоциация показват, че в популярните детски филмчета има по 20 -25 сцени на насилие на час, което е около шест пъти повече от програмите в най-гледаното време. Децата Видео игрите, които също са част от медийното влияние върху децата и заемат значително място в живота им също съдържат висок процент на агресивно поведение и даже в по-голямата си част насилие. Игрите в които участниците се бият, режат крайници и друго изяви от подобен тип въздействат на децата по изключително негативен начин. Според американско изследване на Anderson от 2010 година децата играещи предимно игри с насилствено съдържание развиват положителна корелация на агресивно поведение, агресивни мисли, агресивни чувства и физическа възбуда и негативна корелация при просоциално поведение и емпатия. Също така тази игри са любими на 50% от децата сочи Anderson в по ранно изследване през 2000г. Когато детето играе е вече в активна позиция като извършител на агресивните действия в ролята, която има в играта. Вследствие на това желанието му за игра се засилва, което от своя страна може да доведе до зависимост към компютъра. Р. Стаматов извежда върху какво влияят на агресията в компютърните игри: Създаване на враждебни атрибутивни стилове - различни когнитивни изкривявания (Anderson & Dill, 2000) Непосредствени надграждане на агресивността – отива се на следващото равнище на играта Извличане и затвърждаване на определени действия Идентифициране с ролята Затвърждаване на разбирането, че насилието е оправдано от морални съображение Затвърждава вярването, че може да се използва за разрешаването на интерперсоналните проблеми Затвърдяващи скриптове, отразяващи насилие Също така видео игрите отслабват чувствата на емпатия, негативната нагласа спрямо насилието, съпричастността и състраданието и откликването в просоциални действия. Децата седящи с часове и играещи на видео игри съдържащи насилие стават емпатийно нечувствителни и преписват много повече агресивни намерения в поведението на другите. Насилието на което децата са свидетели от екрана трайно засилва: възбудата, агресивните мисли, агресивните чувства, агресивното самоопределяне и самопредставяне, представата за света като ненадеждно и жестоко място, нагласите и ценностите оправдаващи използването на агресивни действия. Всички тези фактори повлияват на агресивното поведение, пречат на моралното оценяване и чувствителността към агресията в реалния живот. Децата наблюдаващи агресия си изграждат погрешни модели на агресивно поведение, които са оправдани и снема чувството на състрадание към жертвата и по този начин ограничават емоционалните отговори. Гледането на насилие през малкия екран осигурява агресивни сценарии, които могат да придобият стабилност чрез опита. За да повлияе на децата агресията трябва да отговаря на няколко условия от които първото е тя да е представена с положителни последици (напр. като в игрите точките се дават за насилствените актове). Агресията трябва да е неразрушителна т.е негативните последици да останат скрити от зрителя (напр. детските филмчета необратимите разрушителни последици не са отразени). Също така да е представена като оправдана и неосъдителна или стратегия, която осигурява незабавен успех. И на последно място, но не по важност агресивното поведение да е от страна на любим за детето герой. Изтегляне 23.69 Kb. Сподели с приятели:
|