Заключение Ако веднъж агресията се е превърнала в част от собственото поведение на детето и съществува предразположение към нея при възникването на трудности и различни фрустрации вероятността от агресия се увеличава. Представената агресия от телевизионния екран в детското филмче или видеоигра влияе на детето като му показва много нови модели пълни с жестокост и по този начин агресията се възприема като „обикновено“ поведение и изменя представите му за света. С приобщаването към агресивността като способ за разрешаване на проблемите, постигане на целите и желанията детето бавно започва да загубва чувствителност към нараняванията и болката на другите и започва да приема агресивността като поведение благоприятно за него.
Ограничаването на децата, колкото се може по дълго време от достъпа им до видеоигри и филмчета с агресивно съдържание ще предотврати заучаването на агресивно поведение като постоянен феномен. Важно е да научим децата, че дадени поведения или действия могат да доведат до много негативни последици както за жертвата така и за агресора. Трябва да развием в тях чувства на емпатия и съпричастност както и да помагат на по слабите. Да показваме на децата, че света е хубаво и добро място е отговорност на нас възрастните, а не да ги оставяме да научават това от малкия екран, защото там те ще видят точно обратното и ще намразят света.
Използвана литература Лекционен курс по ПАДЮВ – гл.ас.д-р О. Койчев
Лекционен курс по Социална психология - доц. Ю. Янакиев
Скала за агресия и виктимизация от връстниците П. Калчев, 2012