Минно-технически условия на експлоатация

Минно-техническите условия на експлоатация се обуславят от специфичния геоложки строеж на каолиновите гнезда и формите на залягане на подземното богатство. Най-важната характеристика е, че подземното богатство е на не голяма дълбочина от повърхността и заляга почти хоризонтално. Горнището и особено долнището му представляват вълнообразни повърхнини, които се моделират от сондажните прободи. Гнездата са значително разчленени както по площ, така и в разрез. Това е особено характерно за периферните им участъци.

Подземното богатство и вместващите го скали имат ниска твърдост. Те са слабо споени и слабо уплътнени и са представени от преходи между глини и пясъци. В разреза на гнездата от горе надолу се разкриват:

- Льос – предимно глинест, уплътнен;

- Глина – керемиденочервена, пластична и жилава, в основата – песъчлива и с маломощен неиздържан хоризонт от кремъчни и варовикови чакъли;

- Каолинови пясъци и пясъци – Слабо споени пясъци, с преходи от слабоуплътнени каолинови пясъци до ронливи и съвсем рохкави, сипещи се неспоени пясъци;

- Глини и глинести пясъци от мантийните наслаги – плътни, жилави и пластични;

- Варовици – непосредствено под мантийните наслаги те са изветрели, напукани или раздробени, прехождащи в чакъли, примесени с глини.

Кватернерните отложения (льос и керемиденочервени глини) няма да предизвикват усложнения при експлоатацията. Поради ниската си твърдост те са благоприятни за провеждане на изкопно-земни работи. За земни работи при открита експлоатация се препоръчва откос 1:1/4. По-стръмните откоси се обрушават, а по-полегатите не са ерозионноустойчиви поради голямата си площ. При по-дълбоки изкопи оставянето на берми през 5 м. височина ще осигури в значителна степен устойчивостта на откоса. Необходимо е да се избягва, макар и временно, депонирането на изкопни и др. маси в близост до изкопа.

По данни от изпитването на 4 бр. проби от гнездо 16, ъгълът на естествения откос на полезното изкопаемо варира в сухо състояние от 38^о40' до 40^о25', средно 39^о39', а под вода от 23^о30' до 27^о25', средно 24^о30'.

На много места и предимно в гнездо 16, в бордовете залягат рохкави, неспоени или почти неспоени, сипещи се пясъци с голяма дебелина, които образуват лабилни зони по контактите на полезното изкопаемо. При открит добив тези пясъци биха представлявали постоянна опасност от свлачища.

Лабилни зони от локален характер се явяват и контактите на прослойките от естествено промит каолин, като там е възможно да има и капеща вода по контактите, която е допълнителен деструктивен фактор.

По данни от сондажите в гнездата липсват течащи подземни и надземни води. Такива не са установени и в съседните гнезда на участък „Саръгьол”, както и в другите находища от Каолиновския район.

Блоковете с по-неблагоприятно съотношение на полезното изкопаемо към разкривката са обикновено разположени по периферните части на гнездата, където има очевидна тенденция към намаляване продуктивната дебелина на кварц-каолиновите пясъци.