Изготвила: Проверил: Антоана Бъчварова Ирина Иванова 18. 03. 2013 Niagara Falls



Дата19.05.2017
Размер62.02 Kb.
Гимназия П.К.Яворов




Изготвила: Проверил:

Антоана Бъчварова Ирина Иванова

18.03.2013

Niagara Falls is the collective name for three waterfalls that straddle the international border between the Canadian province of Ontario and the U.S. state of New York. They form the southern end of the Niagara Gorge.

From largest to smallest, the three waterfalls are the Horseshoe Falls, the American Falls and the Bridal Veil Falls. The Horseshoe Falls lie on the Canadian side and the American Falls on the American side, separated by Goat Island. The smaller Bridal Veil Falls are also located on the American side, separated from the other waterfalls by Luna Island. The international boundary line was originally drawn through Horseshoe Falls in 1819, but the boundary has long been in dispute due to natural erosion and construction.[

Located on the Niagara River, which drains Lake Erie into Lake Ontario, the combined falls form the highest flow rate of any waterfall in the world, with a vertical drop of more than 165 feet (50 m). Horseshoe Falls is the most powerful waterfall in North America, as measured by vertical height and also by flow rate.[3] The falls are located 17 miles (27 km) north-northwest of Buffalo, New York and 75 miles (121 km) south-southeast of Toronto, between the twin cities of Niagara Falls, Ontario, and Niagara Falls, New York.

Niagara Falls were formed when glaciers receded at the end of the Wisconsin glaciation (the last ice age), and water from the newly formed Great Lakes carved a path through the Niagara Escarpment en route to the Atlantic Ocean. While not exceptionally high, the Niagara Falls are very wide. More than six million cubic feet (168,000 m3) of water falls over the crest line every minute in high flow,[4] and almost four million cubic feet (110,000 m3) on average.

The Niagara Falls are renowned both for their beauty and as a valuable source of hydroelectric power. Managing the balance between recreational, commercial, and industrial uses has been a challenge for the stewards of the falls since the 19th century.

History

There are differing theories as to the origin of the name of the falls. According to Iroquoian scholar Bruce Trigger, "Niagara" is derived from the name given to a branch of the locally residing native Neutral Confederacy, who are described as being called the "Niagagarega" people on several late 17th century French maps of the area. According to George R. Stewart, it comes from the name of an Iroquois town called "Ongniaahra", meaning "point of land cut in two".Henry Schoolcraft reported:"Niagara Falls. This name is Mohawk. It means, according to Mrs. Kerr, the neck; the term being first applied to the portage or neck of land, between lakes Erie and Ontario. By referring to Mr. Elliott's vocabulary, (chapter xi) it will be seen that the human neck, that is, according to the concrete vocabularyhis neck, is onyara. Red Jacket pronounced the word Niagara to me, in the spring of 1820, as if written O-ne-au-ga-rah."A number of figures have been suggested as first circulating an eyewitness description of Niagara Falls. The Frenchman Samuel de Champlain visited the area as early as 1604 during his exploration of Canada, and members of his party reported to him the spectacular waterfalls, which he described in his journals. The Finnish-Swedish naturalist Pehr Kalm explored the area in the early 18th century and is credited with the first scientific description of the falls. The consensus honoree for the first description is the Belgian missionary Louis Hennepin, who observed and described the falls in 1677, earlier than Kalm, after traveling with the explorer René Robert Cavelier, Sieur de la Salle, thus bringing the falls to the attention of Europeans. Further complicating matters, there is credible evidence that the French Jesuit Reverend Paul Ragueneau visited the falls some 35 years before Hennepin's visit, while working among the Huron First Nation in Canada. Jean de Brébeuf also may have visited the falls, while spending time with the Neutral Nation.

During the 18th century, tourism became popular, and by mid-century, it was the area's main industry. Napoleon Bonaparte's brother Jérôme visited with his bride in the early 19th century.In 1837 during the Caroline affair a rebel supply ship, theCaroline, was burned and sent over the falls. In March 1848, ice blockage caused the falls to stop; no water (or at best a trickle) fell for as much as 40 hours. Waterwheels stopped, mills and factories simply shut down for having no power.Later that year demand for passage over the Niagara River led to the building of a footbridge and then Charles Ellet's Niagara Suspension Bridge. This was supplanted by German-born John Augustus Roebling's Niagara Falls Suspension Bridge in 1855. After the American Civil War, the New York Central railroad publicized Niagara Falls as a focus of pleasure and honeymoon visits. With increased railroad traffic, in 1886, Leffert Buck replaced Roebling's wood and stone bridge with the predominantly steel bridge that still carries trains over the Niagara River today. The first steel archway bridge near the falls was completed in 1897. Known today as the Whirlpool Rapids Bridge, it carries vehicles, trains, and pedestrians between Canada (through Canadian Customs Border Control) and the U.S.A. just below the falls. In 1912 much of the water coming over the American Falls froze, though there was still a trickle and the falls ran at the other two sites.In 1941 the Niagara Falls Bridge Commission completed the third current crossing in the immediate area of Niagara Falls with the Rainbow Bridge, carrying both pedestrian and vehicular traffic between the two countries and Canadian and U.S. customs for each country.After the First World War, tourism boomed again as automobiles made getting to the falls much easier. The story of Niagara Falls in the 20th century is largely that of efforts to harness the energy of the falls for hydroelectric power and to control the development on both sides that threaten the area's natural beauty.


Ниагара е група масивни водопади на река Ниагара в източната част на Северна Америка, на границата между САЩ и Канада. Водопадът се състои от три части: Хорсшу (понякога наричан Канадски водопад), Американски водопад и по-малкия Брайдъл Вейл. Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в Северна Америка.

Ниагарският водопад е известен със своята красота, като в същото време е ценен източник на хидроелектрическа енергия и предизвикателен проект за опазване на околната среда. Популярна туристическа дестинация от повече от столетие, водопадът се намира между градовете близнаци Ниагара Фолс (САЩ) и Ниагара Фолс (Канада).

== Образуване на водопада Ниагара ==Историческите корени на Ниагарския водопад са в Уисконсинското заледяване, което завършва преди около 10 000 години.Северноамериканските Велики езера, така и река Ниагара, са резултат от тази последна континентална ледена кора, огромен ледник, пълзящ през региона от Източна Канада. Ледникът преминава през местността като огромен булдозер, смилайки скали и почва, премествайки ги и удълбочавайки някои речни легла, за да образува езера. Той затлачва други с наноси, принуждавайки тези реки да си проправят нови легла. Смята се, че приблизително на мястото на днешния канал Уеланд съществува древна долина, погребана под ледниковите наноси. След като ледът се разтапя, оттокът на горните Велики езера се превръща в днешната река Ниагара, която няма възможност да следва старата си, вече запълнена, долина, така че намира най-ниския изход в трансформираната топография. С времето реката прорязва пролом през Ниагарската стена, обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Процесът на ерозия оголва океански скали, много по-стари от геологически новите ледникови наноси. Три основни формации са видими в пролома, изрязан от река Ниагара.

Водопадът Horseshoe (подкова) в Канада, една от трите части на водопада Ниагара. Когато новоустановилата се река среща устойчивия на ерозия локпортски доломит, твърдият пласт ерозира много по-бавно от разположените под него по-меки скали. Въздушната снимка ясно показва твърдата горна скала, формацията Локпорт (среден силур), под бързеите над водопада и приблизително на горната третина от стената на пролома. Тя е съставено от много плътен, твърд и много здрав варовик и доломит. Под този пласт, на около две трети от откоса, е по-слабата, мека и ронлива формация Рочестър (долен силур). Състои се главно от шисти, макар че има и тънки варовикови слоеве и съдържа големи количества вкаменелости. Тъй като този слой ерозира много по-лесно, реката е подкопала горната скала и е образувала водопада. Потопена под реката в по-ниската долина, скрита от погледа, е формацията Куинстън (горен ордовик), която е съставена от шисти и фин пясъчник. И трите формации са образувани в древното море и различията им произтичат от променящите се условия в морето. Първоначалният Ниагарски водопад се е намирал близо до днешния Люистън, но ерозията на кората е довела до изместването на водопада няколко километра на юг. Точно над днешното място на водопада остров Гоут разделя течението на реката и отделя водопада Хорсшу на запад от Американския водопад и Бридъл Вейл на изток. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, в крайна сметка водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Инженерите се опитват да намалят скоростта на ерозията и да забавят това събитие, доколкото е възможно. Водопадът пада от около 52 м, макар че Американският водопад има чист пад от 21 м преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954. По-големият Канадски водопад е широк около 790 м, а Американският е широк около 320 м. Максималното количество вода преминаващо през водопада през върховия сезон е 5 700 м³/сек. За сравнение количеството вода при известния водопад Виктория на река Замбези е едва 1 100 м³/сек. През летните месеци, когато е максималното отклоняване на вода за производство на електричество, през водопада преминават около 2 800 м³/сек, 90% от която през водопада Хорсшу. Този обем намалява наполовина през нощта, когато е най-голямото отклонение към водноелектрическите централи



История

Твърди се, че името Ниагара идва от ирокезка дума, означаваща „гръмотевични води“. Първоначалните жители на областта са онгиара, ирокезко племе, наречено неутралните от френските заселници, които ги смятали за полезни в уреждането на спорове с други племена.Съществува известно противоречие за това, кои европейци са оставили първите писмени свидетелства за водопада. Местността е посетена от Самюел дьо Шамплен още през 1604. Членове на неговата група му докладвали за забележителния водопад, който той описва в дневниците си, но може би никога не го вижда с очите си. Някои приписват най-старото описание от първа ръка на финско-шведския естественик Пер Калм, записано по време на експедиция в района в началото на 18 век. Повечето историци са съгласни, че отец Луи Енепен наблюдава и описва водопада много по-рано, през 1677, след като пътува в района с изследователя Рене Робер Кавелие дьо ла Сал. Енепен е и първият, описал водопада Сейнт Антъни в Минесота. Неговото, опровергано по-късно, твърдение, че е пътувал по река Мисисипи до Мексиканския залив, предизвиква известни съмнения, относно валидността на описанията и рисунките му на водопада Ниагара.През 19 век туризмът става популярен и към средата на века се превръща в основния поминък на областта. Нуждата от преминаване през река Ниагара довежда до построяването на пешеходен мост през 1848, а след това на висящия мост Ниагара на Чарлз Илът. През1855 той е заменен от висящия мост Ниагара Фолс на Джон Огъстъс Рьоблинг. През 1886 Лефърт Бък заменя моста на Рьоблинг със стоманена конструкция, която и днес се използва за преминаване на влакове през река Ниагара. Първият стоманен дъгов мост при водопада е завършен през 1897. Известен днес като Уирлпул Рапидс, той пренася автомобили, влакове и пешеходци между Канада и САЩ точно под водопада. През 1941 Комисията по мостовете на водопада Ниагара завършва третото пресичане в близост до водопада с моста Рейнбоу, използван за пешеходен и пътен трафик.Туризмът се разраства, особено след Първата световна война, когато автомобилите значително улесняват достъпа до водопада. Историята на Ниагара през 20 век е свързана преди всичко с усилия да се използва енергията му за производство на електричество и с опити за контрол на бързото развитие на американския и канадския бряг, заплашващо да унищожи природната красота на местността.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница