Видове предмет на опазване в ЗЗ „Емине” BG0002043

Предмет на опазване в зоната са следните видове птици:

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Червена чапла (Ardea purpurea)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)

Лопатарка (Platalea leucorodia)

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Осояд (Pernis apivorus)

Черна каня (Milvus migrans)

Червена каня (Milvus milvus)

Белоглав лешояд (Gyps fulvus)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Степен блатар (Circus macrourus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Голям креслив орел (Aquila clanga)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Царски орел (Aquila heliaca)

Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

Сoкол скитник (Falco peregrinus)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Сив жерав (Grus grus)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Kокилобегач (Himantopus himantopus)

Турилик (Burhinus oedicnemus)

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Малка чайка (Larus minutus)

Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica)

Каспийска рибарка (Sterna caspia)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Бухал (Bubo bubo)

Кoзодой (Caprimulgus europaeus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Синявица (Coracias garrulus)

Сив кълвач (Picus canus)

Черен кълвач (Dryocopus martius)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)

Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Белочела сврачка (Lanius nubicus)

Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

Среден морелетник (Stercorarius parasiticus)

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Ням лебед (Cygnus olor)

Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Фиш (Anas penelope)

Зимно бърне (Anas crecca)

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Шилоопашата патица (Anas acuta)

Лятно бърне (Anas querquedula)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Kачулата потапница (Aythya fuligula)

Планинска потапница (Aythya marila)

Обикновена гага (Somateria mollissima)

Звънарка (Bucephala clangula)

Среден нирец (Mergus serrator)

Голям нирец (Mergus merganser)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Северен мишелов (Buteo lagopus)

Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus)

Сoкол орко (Falco subbuteo)

Вoден дърдавец (Rallus aquaticus)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Лиска (Fulica atra)

Стридояд (Haematopus ostralegus)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

Речна чайка (Larus ridibundus)

Чайка буревестница (Larus canus)

Mалка черногърба чайка (Larus fuscus)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Пчелояд (Merops apiaster)
Цели и режим на опазване на ЗЗ „Емине” BG0002043

Съгласно тази заповед защитената зона се обявява с цел:

1. опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т.2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

2. възстановяване на местообитания на видове птици по т.2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

В границите на защитената зона се забранява:

1. премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;

2. залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

3. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

4. изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, с изключение на тези, за които към датата на публикуване на заповедта в „Държавен вестник” има завършена процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл.31 от Закона за биологичното разнообразие;

5. косенето на тръстика, в периода от 1 март до 15 август;

6. паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

7. извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания.

8. В имотите от землищата на гр. Обзор и с. Емона с включени в т.8 от заповедта номера се забранява:

8.1. допускането и извършването на жилищно, курортно и вилно строителство, до влизането в сила на нов ОУП на община Несебър или негово изменение, с изключение на тези имоти, за които към 18.08.2006 г. има стартирала процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда;

8.2. промяната на естествения характер на речните корита извън границите на населените места, с изключение на дейности, свързани с превантивна защита или оперативна защита при бедствени ситуации;

8.3. провеждането на офроуд състезания.

Реализирането на инвестиционното предложение не е в противоречие с нито една от забраните включени в заповедтта за обявяване на ЗЗ „Емине“.

Със Заповед РД-76 от 28.01. 2013 г ДВ бр 10 от 2013г. допълнително са наложени забрани за използване на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство и косенето на ливадите с бързо движеща се техника от периферията към центъра и преди 15 юли.

Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания прeдмет на опазване в ЗЗ „Емине“;

Защитената зона е обявена по директивата за опазване на дивите птици и в заповедта за обявяване на ЗЗ „Емине“ в предмета на опазване няма включени типове природни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС. В тази си част зоната не се припокрива със ЗЗ „Емине-Иракли“, в която подлежат на опазване типовете местообитания включени в Приложение 1 на ЗБР и Директива 92/43/ЕЕС.

Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете - прeдмет на опазване в ЗЗ „Емине“;

В заповедта за обявяване на ЗЗ „Емине“ са описани 69 вида птици, подлежащи на опазване съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие и 41 вида по чл.6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие.

Възможното негативно въздействие от реализирането на инвестиционното предложение върху птиците в района, се отнася до временно отнемане на подходящи местообитания на широко разпространени видове птици, които и сега се срещат на територията на с. Кошарица и територията на юг от него и курорта Слънчев бряг. Болшинството от птиците, чиито местообитания се опазват в границата на защитената зона са прелетни видове и обитатели на влажни зони, мочурливи места или водни басейни.

Според местообитанията и биологичните особености на всеки един вид, включените в заповедтта за обявяване на защитената зона птици същите могат да бъдат включени в следните екологични групи; водолюбиви видове, грабливи и лешояди и дребни пойни, обитатели на откритите площии край населени места, покрайнини на гори и обработваеми земи.

Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение за всеки един от тях ще бъдат както следва:

Тези птици зимуват в тихите заливи на Черно море и спрат за по кратко време по време на миграции в яз. Порой, някои микроязовири и реки с по-дълбоки уастъци. Най-близките места в които тези птици се срещат са изведената от експлоатация пясъчна кариера край Слънчев бряг, долното течение на р. Хаджийска и акваторията на Черно море.

Местообиранията им са влажни зони по смисъла на §1 т.6 от допълнителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение поради отдалечеността им от площта, която ще бъде застроена. Тези птици обитават основно обрасли с водна растителност водоеми в зоната, речни корита, мочурища, влажни ливади и тихите заливи покрай скалите на Черноморското крайбрежие. Много от тях след застудяване прелитат и остават да зимуват в крайбрежната ивица на повечето от Черноморските селища, без да изпитват безпокойство от хората.

Малкият горски водобегач (Tringa glareola), който се появява през зимата, речната рибарка (Sterna hirundo) и земеродното рибарче (Alcedo attis) се срещат в поречията на реките Двойница, Хаджийска и Ахелой От тях гнездещ вид е само земеродното рибарче (Alcedo attis), което гнезди в дупки на места с високи речни брегове покрай участъци с постоянно водно течение.

Двата вида пеликани, розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) и къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) не се срещат на територията която ще бъде застроена с 9те вилни сгради. Местообитанията на двата вида са относително големи, топли, плитки пресни, бракични, алкални или солни езера, лагуни делти (del Hoyo et al, 1992), широки реки (Johnsgard 1993), естуари и крайбрежия на морета (Snow and Perrins 1998).

Неразмножаващи се индивиди от розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus).- обитават водоемите по Българското и Румънското Черноморско крайбрежие, блатата покрай р. Дунав, включително и езерото Сребърна. Една две двойки епизодично гнездят в ез. Сребърна сред колонията от къдроглав пеликан (Симеонов 2001). Най-близките подходящи обширни по площ водоеми които могат да бъдат обитавани от вида са разположени на разстояния по-големи от 2 км от територията в която ще се реализира инвестиционното предложение поради което негативни въздействия върху вида не се очакват.

Къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) е установен като зимуващ вид в Бургаските езера (Мандренското езеро – 420 птици през януари 1997 г. и Вая – 323 птици през януари 1999 г.) (Мичев, Профиров, 2003), (Димитров et al., 2005), а по време на миграция прелита над Черноморското крайбрежие (Мичев, Камбурова 2012), като само прелита над Източна Стара планина по време на миграция. Въздействия върху този вид не се очакват, тъй като не обитава територията в която ще се реализира инвестиционното предложение.

Малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) е рядък вид, който прелита над ЗЗ „Емине” само по време на миграци с численост до 4 индивида. Прелита над източната част на защитената зона, в тясна ивица над Черноморското крайбрежие без да се среща в околностите на с. Кошарица. Негативни въздействия върху него не се очакват тъй като не обитава територията в която ще се реализира инвестиционното предложение.

Малкият воден бик (Ixobrychus minutus) е рядък вид от който 5-7 двойки гнездят в защитената зона. През деня е укрит в обрастванията с водолюбива растителност (BirdLife International 2012), поради което е трудно откриваем. Обикновено присъствието му в района се отчита нощем по време на токуване. Не се среща територията в която ще се реализира инвестиционното предложение тъй като същата е непригодна като местообитание за този вид. Не се очакват отрицателни въздействия върху вида.

Голям гмурец (Podiceps cristatus) - Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ за България вид. До края на 19 век е гнездял навсякъде в страната, след което числеността му намалява, като сега гнезди само по Дунавското и Черноморско крайбрежие, Дунавската равнина, Софийското поле, долините на Марица и Тунджа с обща численост между 800–1000 (Нанкинов и др. 2004) и 400–600 гнездещи двойки (Янков 2007). Числеността на зимуващите птици е многократно по-висока, особено в Черноморските влажни зони и незамръзващите водоеми на Южна България, с отчетена максимална численост по Черноморското крайбрежие и влажните зони около него 12 031 птици (Мичев и Профиров 2003). В защитената зона гнездят 2 двойки в източната ѝ част, а по Черноморското крайбрежие зимуват от 2 до 26 индивида. Обитава сладководни водоеми, рибовъдни стопанства, езера и микроязовири с открита водна повърхност и растителност. Предпочита водоеми, пръстеновидно обрасли с широка, но не много гъста ивица от папур или тръстика; през зимата – големи сладководни езера, язовири, лагуни и плитки морски заливи. Гнезди в обрасли с тръстика брегове на водоемите.

Отрицателно действащи фактори, водещи до намаляване на числеността му (Николов 2012) са: Унищожаване на обрасванията от тръстика и папур в сладководни рибовъдни стопанства и намаляването но гехния брой. Преднамерено избиване от арендатори на водоеми. Резки промени на водното ниво в сладководни рибарници и язовири през гнездовия период. Не се очакват отрицателни въздействия върху вида, тъй като не се среща на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение.

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) - В миналото е бил повсеместно разпространен край блата, реки и вирове, но сега числеността на гнездещата популация в България е между 800-1900 двойки (Янков 2005) и 3000- 3500 (Нанкинов и кол. 4004). Основните концентрации са в незамръзващите големи водоеми на Южна България – комплекс Марица-Изток, баластриери по р. Марица и Тунджа и Черноморското крайбрежие (Николов и др. 1986). Числеността на зимуващата в страната популация е възлиза средно на 635 индивида с максимум 881 през 2000г (Мичев, Профиров 2003). В защитената зона според стандартния ѝ формуляр гнездят 2 двойки. При направените проучвания в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” видът не е установен като гнездящ в защитената зона. Видът гнезди в обраствания с папур с гъстота 30–40 стъбла/m2. Отрицателно действащи фактори, водещи до намаляване на числеността му (Николов 2012) са: Намаляване площта на сладководните рибовъдни стопанства, поради смяна на предназначението им. Унищожаване на обрастванията от тръстика и папур. Преднамерено избиване от арендатори на водоеми. Такива въздействия не се очакват от реализирането на инвестиционното предложение и общата оценка за въздействията от реализирането му върху вида е незначителни.

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis) - Рядко гнездещ, предимно преминаващ и зимуващ за България вид. В миналото е обитавал основно по-големите блата по поречието на р. Дунав и Бургаските езера, но сега само единични двойки се размножават нередовно в резервата „Сребърна” и рибарниците „Калимок” при Тутракан. Общата численост на гнездещата популация в страната не превишава 40 гнездещи двойки. По време на миграция се среща в по-големите водоеми в цялата страна. Зимува главно по Черноморското крайбрежие и крайбрежните езера, по-рядко във вътрешните водоеми на страната. Най-голям брой зимуващи птици са установени във Варненското езеро – 1030 птици (Мичев, Профиров 2003).

През гнездовия период предпочита обширни сладководни езера, рибарници с големи отделни басейни, богато обрасли с растителност, върху която строи гнездата си. През зимата e близо до морския бряг и в крайбрежните езера, по-рядко в големи, незамръзващи сладководни басейни, язовири и др. В защитената зона е регистриран само като преминаващ по време на миграции вид с численост от 3 до 88 индивида.

Отрицателно действащи фактори, водещи до намаляване на числеността му (Иванов 2012) са: Изоставянето на съществуващите по р. Дунав рибарници, недоброто управление и непостоянния воден режим в резерватите „Белене” и „Сребърна” и загубата на основния микрохабитат в блатата на Белене – обрастванията с какички и воден орех, необходими за гнезденето на гмуреца.

Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с нито един от тези фактори и общата оценка на въздействията върху вида е незначителни.

Голям корморан (Phalacrocorax carbo) - Вид, които не гнезди в района и защитената зона, а се среща предимно по време на миграции. Над с. Кошарица и площите около него, които ще бъдат застроени рядко прелитат отделни зимуващи птици. От значение за вида в защитената зона са откритите водни площи с достатъчно количество риба, каквато е акваторията на Черно море, по-големите язовири и скалите на морския бряг, на които излизат да си сушат крилете. По данни на СФ над защитената зона по време на миграция прелитат от 4 до 62 индивида.

Не се очакват отрицателни въздействия върху вида, тъй като не обитава територията в която ще се реализира инвестиционното предложение.

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)- Гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид с численост на гнездещата популация между 1500 и 2000 двойки (Нанкинов и др. 2004). Среща се край водоеми в ниските части на страната. Числеността му в защитената зона е между 7и 30 гнездещи двойки. Гнезди по плажовете в източната част на защитената зона и не се среща на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение. Не се очакват отрицателни въздействия върху вида, тъй като не обитава територията която ще бъде застроена с вилни сгради.

Сив жерав (Grus grus) - рядък преминаващ вид, които не гнезди в България и случаите при които са наблюдавани почиващи видове са много редки. Почиват в ливади край водоеми с постоянен обем, а над района на с. Кошарица може да се наблюдава само рядко в полет по време на миграции. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху него и местообиранията му.

Бял щъркел (Ciconia ciconia) - Вид който гнезди в населени места, търси храната си предимно във влажни ливади и нощува по време на миграция в ниви и не се среща в планински места. Гнезди в с. Кошарица в центъра на селото. Видът е синантропен и не проявява чувствителност към човешко присъствие. Прилагането Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху него и местообиранията му, тъй като няма да бъдат засегнати площи, част от местообитанията му- влажните ливади, покрай р. Хаджийска, а терените около имота са изключително сухи и голяма част от тях застроени.

Жълтокрака чайка (Larus cachinans) - Обитатава Черноморското крайбрежие и за нея урбанизацията е с благоприятни въздействия. Гнезди върху покривите на сградите на населените места по крайбрежието и отглежда малките си върху тях (Dolbeer et al 1989). С разрастването на населените места е заела нова екологична ниша, като за сметка на намаляващите рибни запаси значителен дял от храната им заемат хранителните отпадъци по улиците (Шурулинков 2009), кошовете за смет и общинските сметища, а не са редки случаите когато крадат храната от ръцете на хората, тераси и прозорци на сгради.

С Реализирането на инвестиционното предложение благоприятните въздействия ще се изразят в разширяване на възможните територии за хранене и увеличаване на броя на източниците на храна.

В ЗЗ „Емине“ като гнездещи видове са установени следните видове птици за които съществува вероятност да прелитат над имота, а някои от тях да гнездят в околността осояд (Pernis apivorus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), голям креслив орел (Aquila clanga), царски орел (Aquila heliaca), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел рибар (Pandion haliaetus), ловен сокол (Falco cherrug), бухал (Bubo bubo), козодой (Caprimulgus europaeus), синявица (Coracias garrulus), сив кълвач (Picus canus), черен кълвач (Dryocopus martius), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata). Тези видове птици обитават смесени широколистни гори, ивици дървета, алувиални гори, близо до водни басейни и поляни в покрайнината на гората.