диалога , влиянието им върху решенията на дъщеря им ще е по-голямо, но всичко приключва дотам. Оттам нататък тя трябва сама да стигне до собствените си изводи, на базата на възпи танието, опита, мечтите и целите си. Затова казвайте не с чиста съвест ; когато наис тина така го чувствате. Само по този начин можете да помогнете на децата си да изградят достатъчно ста билен интегритет, за да казват не на нещата от све та навън, на които вие бихте искалите да кажат „не“. Вероятно ще ви обвинят, че нищо не разбирате, но това не е болка за умиране. Най-важното е да можете да се погледнете в очите с чиста съвест. Да, но каква е ползата да казвате не, ако в крайна сметка децата си правят каквото си искат? Вероятно няма полза — поне не в смисъла, че ще успявате всеки път да наложите волята си — но е важно от гледна точ ка на взаимоотношенията ви и на душевното ви спо койствие, а и всъщност това прави много по-голямо впечатление на младежите, отколкото те показват. В някои семейства целият пубертет преминава единствено в размяна нанета между страните. Родителите напразно се опитват да определят някак ви граници и рамки за тийнейджърите , а те в общи линии казват не на всеки
