Най-дълбокотоубеждение на всеки, с когото съм работила, винаги е: „Не съм достатъчно способен!" Към това често прибавяме: „А и не работя достатъчно." или „Не заслужавам." не сте ли и вие такъв? Не казвате ли често, не загатвате ли и не чувствате ли, че „не ви бива"? Но кой може да прецени това? И по какви критерии? Ако това убеждение е много силно у вас, тогава смятате ли, че е възможно да си създадете живот, изпълнен с любов, радост, благополучие и здраве? По някакъв начин главното ви подсъзнателно убеждение винаги ще му противоречи. И ще се получава така, че никога няма всичко да ви е наред, защото винаги нещо някъде ще се обърква.
