ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение бих искала да посоча основните доводи, поради които избрах да разгледам в изложението си посочените теории.
При теорията „защо думите променят сметките, а сметките живота“ , най-силните аргументи са огромният брой последователи и лесноразбираемият начин на представяне, тоест началото на човечеството е обяснено, така че човекът да разбере лесно, стига да има желание да повярва.
Теорията за еволюцията притежава силна аргументация в това, че при нея работи чистата наука.
Доказателствата са подкрепени с твърди факти. Така тези теории се утвърждават като най-обществено значими и важни за съзнанието и осмислянето на човека в своите представи за света в новото време.
Словесният корелат се поражда от естествения механизъм на говоренето, което, за да е говорене, винаги изпълнява две функции: замества нещо от реалността с дума или фраза (т.нар. референция) и пояснява тази дума или фраза чрез друга дума или фраза (т.нар. предикация).
По този начин значението на думата не може да остане статично. Влизайки посредством предикацията в отношение на равенство или разлика със значенията на други думи, значението на онова, към което се реферира, постепенно се променя. Така, колкото по-дълго се говори за дадено нещо, толкова повече значението му като че ли придобива самостоен живот на втори предмет, който обаче не е в реалността извън речта, а някак вътре в самата реч.
Ако пък значението се уточни пределно, особено при думи, които нямат посочим предмет в реалността – думи като справедливост, любов или страх – може да се достигне и до т.нар. реификация: усещането, че онова абстрактно нещо, за което говорим, вече съществува като предмет, който е именно неговото значение.
Разминаването между словесния корелат и реалния предмет е слабост или някакъв дефект на речта, а нейно основно качество, благодарение на което човешкото същество изпитва и мотивира словесно своята възможност да разбира по-добре реалния живот, а оттам и да го променя.
Това разминаване обаче обслужва и друга универсална потребност. Благодарение на словесните двойници, създадени от речта, човек разполага винаги и навсякъде с нещо като малък модел за това, което светът около него би трябвало да бъде.
Спирането на речта в една дума и истина и веднага след това продължаването в други думи и истини най-много прилича на случващото се във Вселената – спирането на живота в едно съществуване, съчетаването му с друго и продължаването му в трето.
Една безкрайна работа на съчетаването и промяната – и в говоренето, и в живота.
Защото, колкото и да е странно, именно в т.нар. понятия виждаме най-големия враг на свободата и живота.
Понятието е нещо, в което животът на значенията е бил ограничен, а оттам е била ограничена и свободата на промяната – във външната среда, а и в този, който говори.
При всички положения е важно да се помни от къде човек е тръгнал и да не се взема твърде на сериозно. Доброто образование и здравият труд са мотори на прогреса в модерното общество.
Сподели с приятели: |