Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Беззащитни традиционалисти
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Беззащитни традиционалисти
Ако някое движение открие, че е изправено пред посветени противници, които започват цялостна кампания, самоубийствено е за него да седи и да не прави нищо. Почти също толкова самоубийствено е да прави нещо глупаво. Това, което обикновено се случва е, че водачите от удобните, самодоволни и интелектуално слаби движения твърде дълго не правят нищо, и тогава в паника се втурват и правят цяла серия от глупави неща, започвайки с публикуване на статии или книги, които са видимо неефективни в очите на младите хора, които биха станали един ден бъдещите ръководители на движението. Най-важната тактика, която съществуващото ръководство може да приложи, е програма за убеждаване на бъдещите ръководители на движението, че движението има видението, програмата и основните принципи, с които да победи всички врагове. За да са убедителни, тази тактика изисква доказателство за такова превъзходство. Понастоящем такова доказателство липсва в традиционните песимилениални групи. Те започват с презумпцията, че Бог не е дал на Своята църква видението, програмата и основните принципи за победата над Божиите врагове, дори с Христовата победа над Сатана на Голгота като основа на служението на Църквата. Традиционните песимилениалисти издават боен вик: “Елате при нас; ние сме исторически губещи.” Те са построили своите институции чрез привличането на хора, които са доволни да останат исторически (преди Второто идване) губещи. Разберете, че тук обсъждам традиционните песимилениалисти. С промяната на климата на християнското мнение откриваме, че сега се появяват по-млади, енергични и ориентирани към обществено действие премилениалисти и амилениалисти. Това ще продължава. Те настояват, че също могат да бъдат оптимисти за царството и обществени активисти. Настояват да бъдат наричани членове на движението на теологията на господството. Не виждам някакво доказателство, че са готови да влязат в писмена дискусия за това как техните есхатологии са съвместими със земния оптимизъм през “Епохата на Църквата,” но съм щастлив да ги видя да се качват на борда на Добрия Кораб Господство. Но трябва да посоча, че във всички семинарии и в големите издателски къщи все още не се вижда такъв оптимизъм. Традиционните песимисти все още управляват тези институции. Това в края на краищата ще се промени, но може би ще отнеме десетилетия. Есхатологичният оптимизъм е първата стъпка в пътешествието на много хора към теологията на господството. Затова ръководителите с по-традиционен възглед са толкова притеснени. Те осъзнават същността на тази първа стъпка: краят на пътя за песимилениализма. Диспенсационализъм Това, което не се разбира от повечето хора е, че е нямало голям диспенсационалистически коментар върху книгата Откровение след Откровението на Исус Христос на Джон Уолвурд (John Walvoord, The Revelation of Jesus Christ), публикувано през 1966 от Moody Press и преиздавано многократно. Дори по-важно, нямало е голям диспенсационалистически коментар върху Откровение преди книгата на Уолвурд. Разберете, коментарът на Уолвурд се появи 96 години след Исус идва на У. Е. Б. (W. E. B. Jesus Is Coming), книгата, която даде началото на популярната фаза на диспенсационализма в Съединените Щати. Той се появява повече от половин век след Scofield Reference Bible (1909). Накратко, екзегетиката, която предполагаемо доказва тезата на диспенсационализма, дойде едва в края на историята на диспенсационалистическото движение, точно по времето, когато Р. Дж. Ръшдуни публикува своите първи обществено и правно ориентирани книги. Диспенсационалистите биха могли да посочат само няколко книги със заглавия като Лекции върху Откровение или Бележки върху Откровение. Накратко, парченца от Откровение, но нищо цялостно – не и след повече от век от премилениален диспенсационализъм. Библиографията в книгата на Уолвурд изброява съвсем малко открито диспенсационалистически коментари върху тази книга на Библията, за която най-много бихме очаквали, че ще бъде познавана от диспенсационалистите стих по стих. Каквито и заключения да правим за историята на диспенсационализма, неговата широка популярност няма никаква връзка с някакво систематично изложение на книгата, която диспенсационалистите твърдят, че е най-изпълнената с пророчества книга в Библията. Всъщност, средностатистическият диспенсационалист вероятно не притежава, не е чел и никога не е чувал за нито един диспенсационалистически коментар върху книгата Откровение. Също е съмнително е, че неговият пастор познава такъв, освен този на Уолвурд, който по размери е на половината на Чилтъновия. Обратно, издаването на двете книги по есхатология на Чилтън, заедно с много по-малко екзегетичната книга на Ръшдуни, Да дойде Твоето царство (R. J. Rushdoony, Thy Kingdom Come, 1970), в ранните етапи на движението за Християнска реконструкция дава първостепенна роля на основополагащата екзегетика, както е и правилно. Вече имаме зад себе си извършена основната екзегетична работа. Първите две книги по есхатология на Чилтън са въвеждащи, не окончателни. Той и други ще продължат да изграждат върху тяхната основа. Ако те не продължат да градят, тогава движението е мъртво. Всяко движение, което се специализира в повторното публикуване на “класика” и което не произвежда нов откривателски материал, е мъртво. Нашите противници много скоро ще научат, че това движение не е мъртво. Ние сме още в самото начало на издаването на книги. Идеята е, че е важно да положите основите в началото, ако възнамерявате да реконструирате цивилизацията. Ето това не правят диспенсационалистите, 1830-1966, може би защото никога не са възнамерявали да променят цивилизацията. Те се стремиха само да избягат от това, което считаха за по-неприятни характеристики на съвременната цивилизация, неща като алкохола, цигарите, филмите и обществените танци. (Често съм казвал, че ако противниците на абортите разпространят слуха, че местният абортионист дава чаша бира на всяка жена, за да успокои своите нерви след аборт, до една седмица половината фундаменталисти в града ще са в редиците на протестиращите пред неговата клиника.) Амилениализъм Протестантските амилениалисти, които са предимно членове на холандски или лутерански църкви, или църкви повлияни от европейската континентална теология, имат много по-силна академична традиция зад себе си. Тя се простира назад до Августин. Чилтън ползва тези амилениални традиции при обясняването на библейската образност. Въпреки това Чилтън показва, че тази образност може да се разбере много по-добре в рамката на християнския прогрес в историята, отколкото в рамка, която предполага нарастващо историческо поражение пред нарушителите на завета. Фундаменталното послание на библейската есхатология е победа, във времето и на земята (в историята) – цялостна победа, не просто психологически вътрешна победа от вида “усмивка на лицата, радост в сърцата.” Накратко, той използва ефективно техния научен принос, но не става зависим от техните основни есхатологични презумпции. (Отново, имам предвид споменатият преди анонимен теолог, чийто отговор към всичко това е лесно предвидим: още много каменно мълчание. Дискретността е най-добрата част от храбростта. Той беше напълно опроверган от друг реконструкционист по друг предмет, така че, разбираемо, той е малко предпазлив.) Истината е, че амилениалните църкви не са много забележителни с някакви евангелизационни програми. (Тези, които използват материалите “Евангелска експлозия” на Презвитерианската Църква Корал Ридж, са изключение от това основно правило.) Тези църкви не са на теологичната арена, и не предизвикват хуманистите и кой да е друг. Членовете виждат своите църкви като устояващи на въздействието, като защитни крепости или като пристанища в обществената буря. Тези църкви просто не са в настъпление. Те не очакват да постигнат нищо в обществото. Те също не очакват да видят вълна на новоповярвали. Вероятно няма скоро да изгубят много хора в полза на Християнската реконструкция. Бавната ерозия към либерализъм, модернизъм и теология на освобождението ще продължи да ги притеснява, както ги е притеснявала в миналото, но няма да има големи дезертирания. Също няма да има големи победи. Те ще останат духовни, защитни укрепления сред повратен момент в световната история. Исторически премилениализъм Няма никакъв исторически (не-диспенсасционалистически) премилениализъм, институционално казано. Историческите премилениалисти са разпръснати в църкви, които са доминирани или от диспенсационалистически премилениалисти, или от амилениалисти. Теологичната семинария Covenant съществува, но нейните възпитаници биват поглъщани в църкви, които са официално есхатологично неутрални, т.е. църкви ръководени от амилениалисти. Историческият премилениализъм не е бил самостоятелна теологична сила през този век. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|