Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Змията и Семето на жената (12:1-6)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Змеят се изправи
| Змията и Семето на жената (12:1-6)
1 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди. 2 Тя беше непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. 4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето й щом роди. 5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. 6 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. 1-2 Св. Йоан ни предупреждава от началото, че трябва отдадем изключително внимание на предмета на това видение, защото символът на Жената тук е голямо знамение.420 “Буквалистите” тълкуват това, че употребата на този израз означава, че “по-голямата част от Откровение трябва да се приема буквално.”421 Но това пропуска истинската същност. Св. Йоан не казва, че този текст, за разлика от останалата част от книгата, е “знамение,” защото вече ни е казал, че цялата книга се състои от “знамения” (1:1). Идеята тук е, че това е голямо знамение, важен символ, централен за тълкуванието на пророчеството като цяло. Св. Йоан казва на своите читатели да мислят внимателно за библейското значение на знамението. Този централен символ е Жена,422 познат библейски образ на Църквата, Божия народ. (Конкретно, както ще видим, Жената тук представлява Църквата под формата на старозаветния Израел.) Първите читатели на св. Йоан незабавно биха помислили за предишните пророчески употреби на Жената като представител на Църквата (виж напр. Исая 26; 49-50; 54; 66; Еремия 3-4; Плачът на Еремия 1; Езекиил 16; Осия 1-4; Михей 4). Някои от пророческите текстове за Жената-Църква не са особено похвални, защото Израел често изпадаше в прелюбодейство с езически богове. Но символът в Откровение 12 е славно видение за Църквата в нейната чистота, като Божия съпруга: По образа на Своя Съпруг (Псалм 104:2; Откровение 1:16; 10:1) тя е облечена (същата дума като в 10:1) със слънцето (сравнете Исая 60:1-2). Луната под нейните крака и нейната корона от дванадесет звезди разширяват картината на слава и господство – нещо повече, на нейното възнасяне от слава в слава (1 Коринтяни 15:41; 2 Коринтяни 3:18). Соломон прогласява, че Невястата е “красива като Ерусалим, страшна като войска със знамена” (Песен на песните 6:4); тя поглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена. (Песен на песните 6:10) Тази Жена, казва св. Йоан, е Майката на Христос: Тя е видяна като бременна (същият гръцки израз, използван за девицата Мария в Матей 1:18, 23), носеща в своята утроба Месия, Който е определен “да управлява всичките народи с желязна тояга” (ст. 5). Образът на Жената/Майката води своя произход от Едемската градина и протоевангелието – първото прогласяване на Благовестието, в което Бог откри, че чрез Жената ще дойде Изкупителят, Който ще смаже главата на Змията (Битие 3:15). След това картината става повтарящ се мотив в историческото изработване на Божиите намерения с Израел. Един познат пример се среща в разказа за Яил и Сисар, който ни казва как врагът на Божия народ беше поразен, а неговата глава смазана от жена (Съдии 4:9, 17-22; 5:24-27; ср. смъртта на Авимелех в Съдии 9:53). Това също е голяма тема в разказа за Естир и нейното избавление на Израел. Окончателното изпълнение на това пророчество стана при раждането от Девица, както Мария ясно призна: Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже милост. Както беше говорил на бащите ни. Към Авраама и към неговото потомство до века. (Лука 1:51-55) Пророчеството на Исая за Девицата Майка е конкретната библейска основа за видението на св. Йоан за Жената, както обяснява Филип Карингтън: “Самите думи са извлечени не от някой езически мит, но от пророк Исая, И Господ говори още на Ахаза, казвайки: поискай си знамение от Господа твоя Бог; искай го или в дълбината или във висината горе (7:10-11); или, да го преведем на Йоанов език, или в Бездната, или в Небето. При Исая изразът изглежда просто риторичен образ; но очевидно именно това е произходът на св. Йоановото Знамение в Небето.” “Това става съвършено ясно от следващите думи в Исая. Царят отказва да пита за Знамение, и Исая отговаря, Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил [7:14]. Думите на св. Йоан са просто цитат от по-ранния пророк: Яви се голямо Знамение в Небето, Жена . . . непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. Нещо повече от това, св. Йоан ни дава много по-точен превод на еврейския от нашия Authorized Version, който е повлиян от Септуагинта; гръцкият превод действително казва: Девица ще зачне, но оригиналният еврейски текст само казва: Жена с Дете, и св. Йоан ни го предава точно. И още повече, думите, Викаше от родилни болки и се мъчеше да роди, са също от Исая (26:17).” “Следователно св. Йоан обявява раждането на момчето, царя-воин, предсказано от . . . Исая.”423 Така св. Йоан събира всички образи за Жената от Библията за този съставен портрет на заветната общност, която е в родилни болки да роди Месията: Тя е Ева, Майката на всички живи, чийто Потомък ще смаже главата на Змея; тя също е Сара, Ребека, Рахил, Йохавед, Анна и другите жени на завета, които родиха избавители, предвестници на Потомъка; тя е Девицата Мария, чрез която обещанията към бащите намериха своето изпълнение. Но тази велика космическа личност не може просто да бъде отъждествена с някоя от тези жени; по-скоро, всяка от тях индивидуално въплъщава и изобразява пред света различна страна от значението на Жената, изобразявайки родилните болки на Църквата при раждането на Месията: Както непразна жена, когато наближава да роди, Е в мъка и вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи. (Исая 26:17) С напредването на пророческото откровение в Писанието става все по-ясно, че старозаветната Църква е в родилни болки, за да роди Христос (сравнете Михей 4:9-5:9): Той беше основното обещание на Авраамовия завет. За това чакаше Израел, бивайки в родилни болки по време на своето съществуване. Това е най-важното значение на историята на Израел, извън което тя няма смисъл: раждането на мъжкото дете (сравнете Йоан 16:20-22), Спасителя на света. От протоевангелието до Потопа, от Авраамовия завет до робството в Египет, Изхода, заселването в Ханаан, Вавилонския плен, завръщането от изгнание и страданията при гърците и римляните, Израел беше в родилни болки, за да роди Христос, за да доведе Месианската епоха. Затова в своите мъки Църквата извиква. Този глагол (krazō) има особено значение в Писанието, тъй като е използван общо при клетва или при тържествено прогласяване на Божие откровение; често се използва от Божиите слуги, когато говорят пред противници.424 Тук се говори за официалното прогласяване от Църквата на Божието слово, пророчеството, която тя промълви, когато се мъчеше да роди. Това беше същността на цялото пророческо откровение, да свидетелствува за Христос (Йоан 5:39, 45-46; Лука 24:25-27; Деяния 3:24; 13:27). Важно е да осъзнаем връзката на всичко това с твърде очевидния астрономически символизъм в текста. Думата, която св. Йоан използва за знамение, е понятието използвано в древния свят за съзвездията на Зодиака; моделът на св. Йоан за това видение на Църквата е съзвездието Дева, което наистина има “корона” от дванадесет звезди.425 Изглежда дванадесетте звезди също представляват дванадесетте знаци на Зодиака, считани от древни времена за символи на дванадесетте племена на Израел; в известния сън на Йосиф неговите баща, майка, и дванадесет племена бяха изобразени символично чрез слънцето, луната, и дванадесет звезди или съзвездия (Битие 37:9).426 Вече видяхме как божественото подреждане на израилевите племена около Скинията (Числа 2) отговаряше на зодиакалния ред на съзвездията.427 Седмата Тръба от 11:15 ни води до Рош Хашанах: Деня на Тръбите, първия ден на седмия месец, първия ден на новата година, Деня на възцаряването на Царя на царете в Новото Създание. Така твърдението, че Девицата е “коронясана” с дванадесет съзвездия “означава, че именно тя от дванадесетте управлява по това време,” т.е. по време на седмия месец, точно както, точно когато “щипките на Скорпиона като че ли ще хванат Девата.”428 Следователно, според звездния символизъм раждането на Месията се извършва в Деня на Тръбите. Интересно е, че като проследява няколко последователности от много убедителни доказателства, проф. Ърнест Мартин внимателно и старателно свежда вероятната дата на раждането на Христос до определени дни от септември, 3 г. пр. Хр.429 След това Мартин добавя черешката на тортата: “В периода на раждането на Христос слънцето навлиза в положението на главата на Жената около 13 август и напуска краката около 2 отктомври. Но апостол Йоан вижда сцената когато слънцето ‘облича’ или ‘украсява’ жената. Това със сигурност показва, че положението на слънцето във видението е някъде по средата на тялото на Жената – между врата и коленете. (Едва ли може да се каже, че жената е ‘облечена’ в слънцето, ако то се намира на нейното лице или при краката й.)” “Единственото време в годината, когато слънцето би могло да бъде в положение да ‘облича’ небесната Жена (да бъде по средата на тялото й), е когато то се намира между 150-ия и 170-ия градус от еклиптиката. Това ‘обличане’ на Жената от слънцето става в един период от 20 дни в годината. Този ъгъл от 20 градуса би могъл да показва приблизителното време, когато Христос е роден. През 3 г. пр. Хр. слънцето е навлязло тази небесна област около 27 август и я е напуснало около 15 септември. Ако Йоан в книгата Откровение свързва раждането на Христос с периода, когато слънцето се намира насред тялото на Жената, тогава Христос трябва да е роден в границите на този 20-дневен период. От гледна точка на Мъдреците (които са били астролози), това би било единственото логично съзвездие, под което юдейският Месия е можел да бъде роден – особено ако е трябвало да бъде роден от девица. Дори днес астролозите признават, че съзвездието на Девата е свързано с месиански световен владетел, който ще се роди от девица. . . .” “Но има начин да се достигне до много по-точно време на Христовото раждане отколкото просто период от 20 дни. Положението на Луната във видението на Йоан би могло да посочва раждането с точност до ден – може би до час или още по-точно. Това може да изглежда абсурдно, но е напълно възможно.” “Ключът е Луната. Апостолът казва, че тя се намира ‘под нейните крака.’ Какво означава думата ‘под’ в този случай? Дали означава, че Жената от видението стои върху луната, когато Йоан го е наблюдавал, или означава, че нейните крака са се намирали малко над Луната? Йоан не ни казва. Това, обаче, не е от голямо значение при използването на Луната като отговор на нашия въпрос, защото то може да означава разлика само до един или два градуса. Тъй като краката на Дева, Девицата, представляват последните 7 градуса от съзвездието (по времето на Христос това е било между 180-ия и 187-ия градус от еклиптиката), Луната трябва да се намира някъде под тази дъга от 7 градуса. Но Луната трябва да бъде точно в тази позиция, когато слънцето се намира на средата на тялото на Девата. През 3 г. пр. Хр. тези два фактора стигат до точно съвпадане за по-малко от два часа, както се наблюдават от Палестина, или Патмос, на 11 септември. Това отстояние започва около 18:15 часа (залез на слънцето) и трае до около 19:45 часа (залез на луната). Това е единственият ден в цялата година, когато това е можело да се случи.”430 И една премия: Залезът на слънцето на 11 Септември 3 г. пр. Хр. е бил началото на месец Тишри в юдейския календар – Рош Хашанах, Денят на Тръбите!431 Мартин обобщава: “Централната тема на Деня на Тръбите очевидно е възцаряването на великия Цар на царете. Това е било общоприетото разбиране на деня в ранния юдаизъм – и със сигурност е това на Новия Завет. В Откровение 11:15 седмият ангел надува своята ‘последна тръба,’ и царствата на този свят стават царства на Христос. Това става във времето, когато жената се вижда в небето с дванадесет звезди около главата й и Слънцето насред нейното тяло, а Луната под краката й. Това очевидно е сцената на Новолуние в Деня на Тръбите.”432 3 Св. Йоан вижда друго знамение . . . в небето: голям червен змей. Както той обяснява в ст. 9, змеят не е никой друг освен “старовременната змия, която се нарича дявол и сатана,” врагът на Бога и на Неговите хора. Св. Йоан го разкрива като силата зад имперските престоли на древния свят, които преследваха Църквата; защото, като четирите Зверове-империи от пророчеството на Данаил, змеят има седем глави и десет рога: зверовете на Данаил притежаваха общо седем глави (третият звяр имаше четири), и четвъртият звяр имаше десет рога (Данаил 7:3-7). Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим са били етапи в опита на Змея да установи своята незаконна империя над света. (Така значението на седемте глави не е просто че Змеят е труден за убиване, а по-скоро че се отъждествява с ужасните зверове от видението на Данаил; ср. “главите” на змея в Псалм 74:13-15). Той е големият Звяр, на който те са само честични образи. Именно той е вековният враг на Божиите хора. Във всички борби на Израел срещу Зверовете, във всички опити на човешки империи да унищожат Потомството на Завета, Змеят е бил техният враг. Той носеше короните на империите-гонители. Защо дяволът е изобразен като Змей? За да разберем това, трябва да разгледаме библейската теология за динозаврите, която е изненадващо много подробна. Макар Библията да говори за сухоземни динозаври (сравнете веемота в Йов 40:15-24),433 нашето внимание тук ще бъде съсредоточено върху змейовете и морските змии (сравнете Йов 7:12; 41:1-34).434 Всъщност, като част от Божието добро творение (вижте Битие 1:21; морски чудовища), няма нищо “зло” в тези създания (Битие 1:31; Псалм 148:7); но заради Падението те се използват в Писанието да символизират бунтовния човек на върха на своята власт и слава. В Писанието се говори за три вида змейове: Танин (Змей; Псалм 91:13), Левиатан (Псалм 104:26) и Рахав (Йов 26:12-13).435 Библията свързва всяко едно от тези чудовища със Змията, която представлява хитрия, лукав враг на Божиите хора (Битие 3:1-5, 13-15). Така, за да изяви божествената победа и власт над човешкия бунт, Бог превърна тоягата на Мойсей в “змия” (Изход 4:1-4), а тоягата на Аарон в “змей” (tannin; Изход 7:8-12). Следователно, змеят/змията става в Писанието символ на сатанински вдъхновеното, бунтовно езическо общество (сравнете Еремия 51:34), специално представено от Египет в неговата война срещу Заветния народ. Това е особено вярно по отношение на чудовището Рахав (което означава Горделивия), което често е синоним на Египет (Псалм 87:4; 89:10; Исая 30:7). Избавлението от Бога при сключването на Завета с Неговия народ в Изход е описано като първоначалното сътворение и като Божията победа над Змея: Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господна! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсекла Раав, И смъртно си пробола Змея? Не си ли ти, която си изсушила морето, Водите на голямата бездна, И си направила морските дълбочини Път за преминаването на изкупените? (Исая 51:9-10) Библията също говори за Изхода като спасение от Левиатан: Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища; Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на хората в пустинята. (Псалм 74:13-14) Така, във временно изпълнение на обещанието в Едем, главата на Змея беше смазана, когато Бог спаси Своите хора от Египет. Разбира се, раната върху главата оздравя и Змеят (придружен от Змея-Държава по негов образ) се върна да гони и да преследва Потомството на жената. Това става многократно в Стария Завет, който дава сведения за многобройни временни смазвания на главата на Змея (Съдии 4:21; 5:26-27; 9:50-57; 1 Царе 5:1-5; 17:49-51; 2 Царе 18:9; 20:21-22; Псалм 68:21; Авдий 3:13). Предвид това, пророците очакваха идващото окончателно поражение на Змея чрез делото на Христос. Исая видя Израел като бременна жена, виеща и крещяща в родилните си болки, очакваща да се роди Изкупителят (Исая 26:17-21); в следващия стих се казва: В онзи ден Господ с лютия и великия и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! Левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето. (Исая 27:1) Данаил повтаря същата идея в това, което може да се нарече негов “коментар” върху разказа на Мойсей за сътворението в Битие 1. Пишейки за петия и за шестия ден на сътворението, Мойсей казва, че Бог създаде436 “морските чудовища” (танин) в морето, и “добитъка” (веемот) на земята (Битие 1:20-25); но те бяха последвани от Човека, който като Божий образ беше създаден да владее над творенията (Битие 1:26-28). Данаил 7 символично разширява тази идея, като ни показва поредица от зверове – могъщите и страшни световни сили, които упражняват нечестиво господство над земята (ст. 1-8). Но Данаил вижда, че тяхното царуване е само “за определено време” (ст. 12); и като продължава да гледа, нощните видения завършват с това как Стария по Дни дава световно господство на Човешкия Син, Втория Адам – “вечно царство, което няма да премине” (ст. 13-14), защото Той е последното Божие Дело. 4 Опашката на Змея повлича една трета от небесните звезди. Св. Йоан се възползва от факта, че Скорпионът, с който се свързва Змеят/Змията,437 “има една трета от (зодиакалните) звезди на опашката си, защото четири от дванадесетте съзвездия идват след него.”438 Какво да кажем за твърдението, че той ги хвърля върху земята? Това, както правилно посочва Фарър, “е теология, а не астрономия.”439 Св. Йоан вече е свързал звездите с ангелите, позната библейска връзка (виж коментарите върху 1:20); сега той символично описва падението на Сатана и на злите ангели, събитие, което се предава с много по-преки думи във 2 Петрово 2:4, Юда 6, и собствения коментар на св. Йоан върху неговата алегория в стих 9. “Звездите” на Змея са падналите ангели, които са се присъединили към него в бунта. Защо змеят завлича една трета от ангелите? Първо, това е формата, под която се дават присъдите на Тръбите (сравнете 8:7-12; 9:15, 18). Христос е Първородният; дялът от две трети (сравнете Второзаконие 21:17) е запазен за Него и за Неговото Царство. Второ, може също да е включен библейският принцип за двамата свидетели (св. Йоан използва юридическа терминология в тази глава): За всеки лъжесвидетел, който Сатана може да изправи срещу завета, Бог има двама ангела на Своя страна; нечестивото свидетелство бива напълно анулирано чрез свидетелството, което могат да дадат Бог и Неговите ангели. Целта на Змея е да унищожи делото на Христос, да Го погълне и да Го убие. Така Змеят се изправи (сравнете Битие 3:14) пред жената, за да погълне нейното Дете, да убие Христос още щом се роди. Отново св. Йоан използва астрономията за алегорични цели; защото както видяхме, точно както слънцето “облича” Девата, така щипките на Скорпиона изглеждат, сякаш ще я хванат;440 всъщност, той сякаш се е приготвил да се нахвърли върху нейното Дете още щом се роди. Тази война между Христос и Сатана е обявена в Битие 3:15, войната между двете потомства, Потомството на Жената и потомството на Змията. От първата книга на Библията до последната, това е основната война в историята. Змеят е във война с Жената и нейното Потомство, главно с Исус Христос. През цялата история Сатана се опитва или да предотврати раждането на Христос, или да Го убие още щом се роди. Затова Каин уби Авел, подбуден от Змея: Атаката върху Авел беше опит да бъде унищожено Потомството. Той беше неуспешен, защото Ева роди Сит, Избрания “вместо Авел” (Битие 4:25), и Потомството беше запазено в него. Следващата тактика на Сатана беше да изврати потомците на Сит; така, до десет поколения от Адам, практически всички потомци на Сит бяха отстъпили чрез смесени бракове с езичниците (Битие 6:1-12) и цялата земя беше извратена освен един единствен праведен човек и неговото семейство. Бясната ярост на Сатана при нападението срещу Семето беше толкова голяма, че целият свят беше унищожен, но той все пак не успя. Потомството беше запазено в границите на едно единствено семейство в Ковчега. Змеят отново се опита да убие Потомството в своите атаки срещу семейството на Авраам. При два случая Сатана се опита да направи така, че Сара да бъде изнасилена от езически цар (Битие 12:10-20; 20:1-18); той отново опита това при Ревека (Битие 26:1-11). Омразата на змея срещу Потомството се изявява също в омразата на Исав срещу Яков, в борбата между двете деца, която започна в утробата (Битие 25:22-23). Също можем да видим опитите на Сатана да попречи на Потомството при греховния план на Исак да отнеме от Яков неговото божествено определено наследство (Битие 27). Отново, когато децата на Израел бяха в Египет, Змеят се опита да унищожи Потомството, като внуши да бъдат избити всички мъжки деца (Изход 1). Петстотин години по-късно Потомството беше носено от едно момче-овчарче, и отново Змеят атакува, внушавайки два пъти на демонично обладан цар да хвърли копие по него (1 Царе 18:10-11). Всъщност, цялата машина на Сауловото царство се задействува само да се опита да убие Давид (1 Царе 18-27). Подобно, нечестивата царица Готолия “погуби целия царски род от Юдовия дом” (2 Летописи 22:10), но Потомството беше запазено в бебето Йоас. Аман, злият министър-председател на Персия, щеше да успее в своя опит да започне цялостен погром да унищожи всички юдеи, ако не беше смелостта и мъдростта на царица Естир (Естир 3-9). Най-поразителният пример за тази схема в голям мащаб се случва през цялата история на Израел, от Изхода до Плена: непрестанното, постоянно изкушение на заветния народ да убиват своите собствени деца, да ги принасят в жертва на демоните (Левит 18:21; 4 Царе 16:3; 2 Летописи 28:3; Псалм 106:37-38; Езекиил 16:20). Защо? Това беше война между две потомства. Змеят се опитваше да унищожи Христос. Този модел достига до драматична кубминация при раждането на Христос, когато Змеят облада цар Ирод, едомитския владетел на Юдея, и го вдъхнови да избие децата във Витлеем (Матей 2:13-18); всъщност, видението на св. Йоан за Жената, Детето и Змея почти изглежда като алегория на това събитие. Разбира се, Змеят се опита отново: изкушавайки Господа (Лука 4:1-13), опитвайки се да Го убие (Лука 4:28-29), подлагайки Го на човешки и демоничен натиск през цялото Му служение, обладавайки един от най-доверените му ученици да Го предаде (Йоан 13:2, 27), и накрая организирайки Неговото разпятие. Дори тогава – особено тогава – Змеят беше победен, защото Кръстът беше Божият начин да подмами Сатана да изпълни Неговите цели, според Неговата мъдрост – “скрита премъдрост,” казва св. Павел, “която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на този век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Коринтяни 2:7-8). При нараняването на петата на Потомството, главата на Змията беше смазана. 5 И тя роди мъжко Дете (сравнете Исая 66:7-8), Който ще управлява всичките народи с желязна тояга. Св. Йоан се връща към Псалм 2, един от неговите любими текстове, за да обясни своя символизъм. Синът очевидно е Исус Христос, Потомството на Жената, Детето на Девицата, родено от Израел за да управлява народите. В този стих св. Йоан обхваща цялата история на Христовото земно служение, заявявайки (като че ли е станало изведнъж), че нейното Дете беше грабнато при Бога и до Неговия Престол. Сякаш Христовото Въплъщение доведе направо до Неговото Възнасяне до Престола на славата. Идеята на св. Йоан не е да омаловажи смъртта на кръста и възкресението, но да подчертае, че Господният Помазаник напълно избягва силата на Змея; и трябва да отбележим, че редът на св. Йоан следва този на Псалма. Казвайки за своето възнасяне до небесния Престол, Христос казва: Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|