Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Михаил и неговите ангели
- Змеят и неговите ангели се надигат на война
- Сега дойде спасението
- : Царството на нашия Бог и властта
- Горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време
| Война в небето (12:7-12)
7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; 8 Обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 9 И свален беше големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. 10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт. 12 Затова веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. 7-9 Сцената рязко се променя: Сега св. Йоан вижда война в небето, Михаил и Неговите ангели воюват срещу Змея. Това не е, както някои предполагат, следствие от предшествуващото видение, като че ли Сатана, чийто опит да погълне Месията е осуетен, насочва своята атака към небето. Обратното, св. Йоан разкрива тази сцена за да обясни предходния стих – да покаже защо Жената трябваше да бяга в пустинята. След като това е обяснено в стихове 7-12, той се връща към темата за бягството на Жената. В допълнение, св. Йоан използва образността на този текст, за да покаже друга страна на войната на Детето със Змея. Хронологично, тази обяснителна част попада между стихове 5 и 6. За начало трябва да отбележим, че Святата Война е започната не от Змея, а от Михаил и неговите ангели. Не трябва да има съмнение, че този Военачалник на ангелското множество е символ на Потомството на Жената, Божия Син – представен сега не като Дете, а като Михаил, великият Воин-Закрилник, който води небесните войски в бой срещу демоните. Символизмът на св. Йоан не е случаен; той е преднамерен, и много прецизен. Той внимателно избира да разкрие Христос според конкретните библейски символи, свързани с Михаил. Името Михаил (означаващо Кой е като Бога?) се среща в Писанието само в Данаил и в Юда. Михаил е изобразен в Данаил като “Великия Княз,” който стои като специален Закрилник на Божия народ. В небето избухва война между добрите и злите ангели, и дори Гавраил не е способен да победи демоните, докато Михаил не идва, за да воюва с врага (Данаил 10:12-13, 20-21). Предвид това, което се разкрива за Михаил в края на Данаил 10, вероятно е иначе необясненото видение в първата част на главата да се отнася също за Него: Данаил видя човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато. Тялото му беше като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и краката му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ. (Данаил 10:5-6) Заключителният текст от пророчеството на Данаил се отнася до Михаил като Закрилник над Божия народ, който ще се надигне, за да воюва заради тях по време на голяма скръб, спасявайки онези, чиито имена са записани в Книгата на Живота (Данаил 12:1).444 Името на Михаил не се появява отново в Библията освен като бегло споменаване в Юда, който ни казва, че “Той в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло” (Юда 9).445 Юда също Го нарича Архангел, дума, която – обратно на някои измислици относно различните класи от ангели – не означава задължително “член на висша класа от ангели,” а просто “Главният от ангелите,” израз равен на “Военачалник на Господното войнство” (Исус Навин 5:13-15). Това също отъждествява Михаил с Господния Ангел (сравнете Изход 23:20-23), фигура, която е в повечето случаи предвъплъщенско изявление на Христос.446 Единственото друго библейско използване на думата Архангел е в 1 Солунци 4:16, когато Христос слиза при Второто Пришествие “с повелителен вик, при глас на Архангел,” или по-добре “с повелителен вик, с архангелски глас.” Ясното значение е, че самият Христос издава Архангелския глас.447 (Ако има висши рангове от ангели [Римляни 8:38; Ефесяни 1:21; Колосяни 1:16] тогава една по-обща употреба на думата архангел е теологично правилна. Но самата Библия не изглежда да я използва по този начин.) Карингтън отбелязва, че думата Архангел “дори може да се сравни с ‘Господа на силите,’ и може би означава това изявление на Бога, в което Той се явява като водач на Израилевите или небесните войски.”448 Съответно, в Книгата Откровение ние Го откриваме водещ небесните войски в победоносно сражение със Сатана, действия ясно заявени за Христос в целия Нов Завет (сравнете Матей 12:22-29; Лука 11:14-22; Колосяни 2:15; Евреи 2:14-15; 1 Йоан 3:8; Откровение 19:11-16). Следователно, дори на пръв поглед има много големи основания да се защитава възгледът, че Михаил е символично представяне на Христос, име, което набляга върху Неговото божествено естество и власт; и че “ангелите,” които Го придружават, са Неговите апостоли, “заедно с ангелските сили в съпричастие и сътрудничество с тях.”449 Този възглед и обяснява, и се подсилва от текста като цяло. Както твърди Филип Карингтън, “Той дава смисъл на главата. Разбира се, ако искате книгата да бъде китайска главоблъсканица, това няма да е аргумент за вас; но ако мислите, че авторът (или дори окончателният редактор) на книгата е възнамерявал тази глава да има смисъл, тогава ще считате за разумно да разгледате тълкувание за нея, което премахва объркването. Жена, която е изобразена като Невястата на Господа, носи Син; тя е новата Ева, и следователно нейният син ще смаже Змията; тя е Девицата от Исая, и следователно той е цар-воин. След това следва война със Змията, в която противник хвърля Змията от от небето; тогава Змията отива да воюва с останалата част от потомството на жената. Следователно е очевидно, че личността, с която Змията първо е воювала, също е потомство от жената. Защо да намесваме някой друг?” “Царската битка е последвана от хорова песен в небесата, и както видяхме, функцията на тези хорови песни е да изясни главното действие, което е изобразено в символи. Тя казва, Сега дойде спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, и тогава (продължавайки за последователите на Христос, а не за самия Христос), те го победиха чрез Кръвта на Агнето и чрез Словото на Неговото Свидетелство. Това несъмнено означава, че Христос е този, Чиято власт е дошла, и че чрез Неговата кръв е спечелена тази победа. Това ни казва кой и как победи Сатана; това беше Исус на кръста.”450 Вече отбелязахме, че Святата Война е започната чрез атаката на Михаил и небесната войска. В отговор, Змеят и неговите ангели се надигат на война. Но това защитно действие на злите сили се оказа пълен провал: Те не бяха достатъчно силни, и вече никакво място не се намери за тях в небесата. И големият Змей беше изхвърлен, в унизително поражение. За силите на злото битката беше изгубена. Точно това пророкува Исус относно бъдещето на Своята воюваща Църква: “Портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18). Исус изобразява Църквата не като град под обсадата на злите сили, а като голяма войска, обсаждаща столицата и главния щаб на врага; и силите на злото са тези, които не издържат на нападението на Църквата. Божиите хора са агресорите: Те поемат инициативата във войната и са успешни в своето нападение срещу портите на ада. Сатана и всички негови сили не са достатъчно силни, докато християните могат да кажат със св. Павел, За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява (Филипяни 4:13). Св. Йоан вмъква подробна информация относно личността на Змея: Той е старовременната Змия, древният Изкусител, който измами Ева в началото (Битие 3:1-15). Змеят е познат като дявол, дума, означаваща Клеветник, защото той е, както каза Господ, “лъжец и баща на всяка лъжа” (Йоан 8:44). Подобно понятие за Змея е Сатана (или по-правилно сатаната), еврейската дума за противник, особено в съдебни дела. Съществото, което наричаме Сатана, е обвинителен прокурор, Обвинителят, който повдига съдебни обвинения срещу хората в Божия съд, злият, който постоянно обвинява братята “ден и нощ” (ст. 10). Сатана беше обвинителят на Йов (Йов 1:6-11; 2:1-5) и на първосвещеника Исус (Захария 3:1-10) – и както може да се види от двата случая, неговите мними съдебни обвинения бяха само лъжи. Обвинителят на Божиите хора е клеветник, Баща на лъжата.451 Тъй като той е върховният Лъжец, той заблуждава целия свят. Именно Сатана е зад клеветническите обвинения срещу ранните християни, мръсните слухове и обвиненията в престъпления, твърдящи, че те са бунтовници, атеисти, ритуални убийци, канибали, социални революционери и човекомразци.452 Но, казва св. Йоан, големият Змей е бил изхвърлен на Земята, и неговите ангели са били хвърлени заедно с него. В стих 9 се използва три пъти израза изхвърлен, наблягайки на значението и окончателността на това събитие. Принципът за lex talionis (око за око) се осъществява тук: В 12:4 опашката на Змея помита една трета от небесните звезди и ги хвърля на Земята; сега самият Змей е хвърлен на Земята със своите зли ангели. В следващите стихове св. Йоан обяснява видението, казвайки ни ясно кога е станало това голямо изхвърляне на демони. 10-11 Обяснението идва, както често става при св. Йоан, в призив за поклонение от силен Глас в небето, увещавайки събранието да хвали Господа за Неговите чудни дела. Резултатът от победата на Михаил над Змея е четворен, покриващ земята: Сега дойде спасението – победоносното избавление в “широко, свободно място” – и силата, и царството на нашия Бог, и властта на Неговия Христос. Резултатът на Святата Война е този: Царството дойде! Силата на Бога и властта на Христос дойдоха, бивайки изявени в историята, защото обвинителят на нашите братя е бил изхвърлен, този, който ги обвиняваше пред нашия Бог ден и нощ. Тази велика апокалиптична битка, най-голямата борба в цялата история, вече е била водена и спечелена от Христос Господ, казва св. Йоан, и Змеят е бил изхвърлен. Нещо повече, мъчениците, които дадоха своя живот в служба на Христос, не са умрели напразно; те са съучастници в победата: Те победиха Змея чрез кръвта на Агнето – посредством453 Неговата окончателна, веднъж за винаги победа – и чрез словото на тяхното свидетелство. Верността на мъчениците към Христос е показана в това, че те не обичаха своя живот до смърт, знаейки, че “който обича своя живот ще го загуби; а който мрази своя живот в този свят, ще го запази за вечен живот” (Йоан 12:25) Затова Святата Война между Михаил и Змея въобще не може да бъде портрет на окончателната битка в историята при края на света. Тя въобще не може да бъде бъдеще. Тя не е битка, която ще стане при Второто Пришествие. Победата над Змея, според св. Йоан, не става чрез катаклично събитие в края на историята, но чрез единственото катаклично събитие, което става насред историята: жертвата на Агнето. Езикът, използван при описанието на основата за победата на Михаил няма нищо общо с Второто Пришествие, но има всичко общо с Първото Пришествие. Мъчениците победиха чрез пролятата кръв на Христос и чрез безстрашното прогласяване на Благовестието. Космическата победа над Змея се извършва чрез Благовестието, и само чрез Благовестието – Благовестието в неговата обективна страна (делото на Христос), и Благовестието в неговата субективна страна (прогласяването на делото на Христос). Следователно, кога Сатана падна от небето? Той падна първоначално по време на служението на Христос, с кулминация при смъртта на кръста, възкресението и възнасянето на Господа към Неговия небесен престол. Можем да видим етапите на Святата Война в цялото послание на Евангелията. Докато дейността на демоните изглежда относително рядка в Стария Завет, новозаветните документи описват многобройни пристъпи на демонизъм. Отворете страниците на Новия Завет, и е почти невъзможно да се избяга от демоните. Защо? Какво е по-различното? Присъствието на Христос. Той в нападение, навлизайки в историята, за да воюва със Змея, и непосредствено след това Змеят контраатакува, отвръщайки с цялата си мощ, причинявайки колкото се може повече поражения. И когато видим Господ воюващ срещу дявола, ние също Го виждаме да получава ангелска помощ (сравнете Матей 4:11; 26:53; Лука 22:43). Както Михаил води ангелите, така Христос води Своите апостоли срещу Змея, изтласквайки го от неговата позиция. Посланието на Евангелията е това, че в ранното служение на Христос и на Неговите ученици Сатана изгуби своето място на власт и падна на земята: И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас. А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. (Лука 10:17-20) Изобразеното в Откровение 12 е точно това: не само покоряването на демоните на светиите, но записването на имената на светиите в небесата – тяхната оправдателна присъда, тяхната праведност в небесната съдебна зала, защото техният обвинител е бил изхвърлен от съда, а неговото лъжесвидетелство е обявено за нищожно. Думата за побеждавам в този стих (nikaō) носи значението не само за военна победа, но също и за съдебна победа; спечелването на благоприятно съдебно решение (сравнете Римляни 3:4). Окончателното осъществяване на това, разбира се, беше смъртта на Христос за греховете на Неговите хора; така, точно преди да предложи Себе Си като жертва, нашият Господ казва: “Сега е съд върху този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен” (Йоан 12:31). В победата на Христос, спасението и Царството идват на земята. Сатана е победен. Самият език на Евангелията потвърждава това. Стандартното понятие за Христовото “изгонване” на демоните през Неговото служение (ekballō; сравнете Матей 8:16, 31; 9:33-34; 10:1, 8; 12:24, 26-28) е просто подсилена форма на думата, използвана постоянно в Откровение 12 за “изхвърляне” на Змея (ballō). И Исус обяви: “Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас” (Матей 12:28). Посланието на Откровение е последователно с това на Новия Завет като цяло: Христос дойде, Сатана е изхвърлен, и Царството е дошло. Чрез Своята смърт и възкресение Христос “обезоръжи” демоните, тържествувайки над тях (Колосяни 2:15). Сатана е обезсилен (Евреи 2:14-15) и затова св. Павел можеше да увери вярващите в Рим, че “Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви” (Римляни 16:20). Кръстът беше белегът, каза Исус, на съда над света (Йоан 12:31) – или, както казва Жан Калвин, реформирането и възстановяването на света.454 Незаконният владетел на света е бил изхвърлен чрез идването на Христос. Както той обяви при Своето Възнасяне, “Даде Ми се цялата власт на небето и на земята” (Матей 28:18). Видението на св. Йоан обявява същото нещо: Царството на нашия Бог и властта (exousia) на Неговия Христос дойдоха! 12 Гласът от небето призовава събранието към ликуващо хваление: Затова, веселете се небеса, и вие, които живеете на тях. Кои са тези, които живеят (не просто обитават) в небето? Св. Йоан е изяснил досега, че църковното поклонение се извършва истински и действително пред небесния престол на Бога (4:4-11; 5:8-14; 7:9-17). Новият Завет ясно отразява това разбиране от страна на апостолите и ранната Църква, заявявайки, че Бог ни е издигнал с Христос в небесни места (Ефесяни 2:6), където е нашето гражданство (Филипяни 3:20). Нашето поклонение се наблюдава от ангелското множество (1 Коринтяни 11:10; Ефесяни 3:10), защото сме дошли до небесния Ерусалим, където са събрани неизброими ангели в тържествуващо събрание с Църквата (Евреи 12:22-23). Следователно тези, които са призовани към радостно хваление заради идването на Царството и поражението на Змея са Църквата. Ние сме последвали Детето в Неговото победоносно Възнасяне (Ефесяни 1:20-22; 2:6), и сме станали Негова Скиния (сравнете 7:15; 13:6). Но категоричното поражение на Змея не означава пълен край на неговата дейност. В действителност, като притиснат в ъгъла плъх, той става още по-трескаво зъл, и ръмжащата му ярост нарастваща с неговото разочарование и безсилие. Затова Гласът от Небето обявява: Горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. Седмата Тръба е лапрозвуча (11:15) и Третото Горко е дошло (вижте 8:13; 11:14). Царството на Змея, след неговото поражение при Възнасянето на Христос, сега е Земята и Морето; той изгуби завинаги Едемското светилище, което му беше предадено от Адам. Така, в Глава 13 св. Йоан вижда два големи звяра с образа на Змея да се издигат от Морето и от Земята. Морето, в образността на св. Йоан, ще се окажат езическите народи (вижте по-долу, върху 13:1-2), яростни и запенени в своята омраза срещу Господа и Неговия Христос (сравнете Псалм 2:1). И както видяхме многократно, Израел е представен чрез Земята. Гласът предупреждава, че Израел и Империята ще станат демонизирани в бясното отчаяние на Сатана да запази пропадащите, изчезващи останки на своето незаконно управление. Змеят има само кратко време, което му е останало, за да причини рухването на Църквата, докато тя е все още свързана със стария Израел; той ще се опита да подбуди Земята и Морето, първо в демонично съдружие против Църквата, а после във война едно срещу друго, за да смаже Църквата между тях. Като свален от власт гангстер, който се укрива, Змеят се опитва да консолидира своята власт за последна, отчаяна съпротива. Но той знае, че е обречен; неговото време почти е изтекло. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|