„Надпартийната” власт във вътрешната политика на България

На 19 май 1934 г. България осъмва с манифест за преврат. Документът е разлепен по улици и площади, народът се тълпи и чете:

Манифестът на новото правителство мотивира промяната с разложението на партийната система, нанесло удар върху стабилността и авторитета на държавата и поставя стегната програма от 15 точки, в която основните идеи са централизация на държавните структури, ликвидиране на местното самоуправление, активна намеса на държавата в стопанското развитие на страната и всестранен контрол върху обществения живот. Никъде в програмата не се загатва за ликвидиране на партиите и на парламентарната система, защото непосредствено след преврата се изчакват реакциите на големите партии и се разчита на тяхното съдействие.

Шестнадесетте окръга са закрити, а на тяхно място се създават седем области, управлявани от областни директори, назначавани от кабинета. Промените са съпроводени от обща подмяна на висшата администрация на държавата с поддръжници на новия режим. В запаса са изпратени 40 генерали и полковници, противници на Военния съюз или на левицата в него. Процесите на централизация се съпровождат от постепенно разрастване на правомощията на изпълнителната власт. Кабинетът започва да управлява с "наредби" на основание чл.47 от конституцията (при опасност за държавата). Така изпълнителната власт узурпира правата на разпуснатия законодателен орган, поставя под свой контрол съдебната власт и ликвидира основния конституционен принцип за разделение на властите. В края на май 1934 г. правителството разпуска всички общински съвети в страната, като избраните дотогава кметове и помощник-кметове продължават да изпълняват задълженията си до назначаване на нови. Постепенно министрите разширяват правомощията си по прилагане на законите, като Министерството на финансите (МФ) получава извънредни права.

Политическите партии реагират различно на преврата и на проведените през май реформи, но като цяло не одобряват намесата на Военния съюз в управлението на страната. Особено остра е реакцията на трите най-големи партии, които военните разчитат да привлекат в управлението - Демократическата, БЗНС "Врабча 1" и Народното социално движение. Първите две са отстранени насилствено от властта, а движението е разчитало да стане единствен наследник на Народния блок.. В "Звено" и в левицата на Военния съюз, която всъщност управлява чрез правителството, връх взимат разбиранията за безпартийността на управлението не като надпартийност и непартийност, а като антипартийност. Така тази тенденция, залегнала в манифеста, става доминираща във вътрешнополитическите възгледи на управляващите

 На 30 май "Звено" се саморазпуска и започва рязко ограничаване на политическата дейност. В подготовка за решителния акт по забрана на политическите партии, на 9 юни правителството издава Наредба за Обществената обнова и създава дирекция, подчинена пряко на министър-председателя. Нейните задачи са формулирани по следния начин :

• 
  да насочи духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и на държавата;
  

- да съдейства за организиране гражданството в идейно единна общонародна групировка".

Средствата за работата на дирекцията се предвиждат в държавния бюджет по предложение на финансовия министър и се изразходват по специален правилник, приет от кабинета. В правилника се определя и структурата на дирекцията. Нейният постоянен съвет се състои от главния директор и двама директори на двата отдела - вътрешен и външен. Учреден е и Секретариат, а счетоводната служба се поема от бюджето-контролната отделение на вътрешното министерство. Всички държавни и обществени учреждения са задължени да й оказват пълна подкрепа. Вътрешната служба се състои от 3 отделения.

- Отделението по насочване на печата изяснява пред пресата дейността на изпълнителните органи на държавата;

- отделението по контрол на печата има право на предварителна цензура като "спира всичко, което подкопава обществения ред, сигурност и морал"

- отделението по обществено възпитание трябва да проникне във всички обществени среди и да устройва подходящи беседи, събрания, радиосказки, гледане на филми и др.

Външната служба се състои от Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията с нейните отделения - Българската телеграфна агенция, отдел Печат и информация и официоза "La Bulgarie", които продължават да работят по съществуващите правилници и остават към своето министерство.

Правата са конкретизирани и от Наредбата за печата. Тя предвижда всички нови столични издания да излизат само след предварителното разрешение на Дирекцията на обществената обнова, а в провинцията - на областните директори, които действат като нейни органи.

На 14 юни 1934 г. е издадена Наредба за разтуряне на партийно-политическите организации, която поставя край на съществувалата 55 години партийна система в страната, считана дотогава за гарант на парламентарния режим. Всички партии, съюзи и движения са разтурени, а съдилищата ги заличават от регистрите на юридическите лица по служебен път. Техните издания са спрени, имуществата им конфискувани, профсъюзните, младежките и кооперативните им централи са забранени, а при съмнение за характера на някоя организация, той се определя от вътрешния министър или областния директор и техните административни актове не подлежат на обжалване. С това се слага край на всякаква обществено-политическа дейност в страната.

В края на юли с.г. е издадена наредба за отнемане в полза на държавата на техните имоти по административен път. По същото време Дирекцията на обновата започва публикуване на списъците с разрешени и забранени издания.. Изтласкването на забранените партии от техните позиции в държавната и обществената администрация е допълнено с Наредбата за користните престъпления по служба от 19 юни, и с Наредбата за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата от края на юли, която предвижда делата да се гледат по спешност и да подлежат само на касационно обжалване.

2.2. Надпартийни промени

Властта остро чувства липсата на сериозна обществена подкрепа и с наредба от 30 юли пристъпва към създаване на казионни професионални сдружения сред държавните служители. Новите сдружения могат да преследват само чисто професионални цели, като към всяко ведомство (всъщност министерство) се създава по едно сдружение. По решение на кабинета се допуска създаване на повече от едно сдружение, но в началото изключения не се правят. С наредбата се забранява образуването на съюзи от професионалните сдружения, а всеки държавен служител не може да участва в сдружение към друго ведомство. Участието в съответните сдружения формално не е задължително, но членският внос е задължителен и се удържа по служебен път от заплатата. Една трета от управителните съвети на сдруженията, които имат 2-годишен мандат, се определя от съответния министър, който осъществява цялостен контрол върху тяхната дейност и има право да ги разпуска със заповед. Въпреки съпротивата на традиционните професионални съюзи, в края на август те са закрити и имуществата им преминават към новите държавни сдружения, които постепенно придобиват открито корпоративен характер. Това е конкретизирано и от новата Наредба-закон за професионалните организации от септември, където целите им са открито формулирани : "да служат като органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика" и "възпитание в национален дух". От август започва да излиза официозът на правителството в. "Нови дни".

Успоредно с тези действия правителството започва мащабна общинска реформа, в духа на италианската общинска система и законопроекта на Демократическия сговор от 1930 г. В началото на юни е издадена Временна наредба, която конкретизира, положението, създадено след разпускането на общинските съвети.

Към края на юли 1934 г. завършва вторият етап от реформената дейност на правителството под контрола на Военния съюз. Създава се нова временна организация на държавата. Промените не са приключили, но властите смятат, че основите на новия ред са положени. От началото на август за пръв път вместо "наредби" започват да излизат "наредби-закони" (НЗ), които очевидно нямат временен характер.

Първа от тях е НЗ за селските общини от 3 август, последвана от НЗ за градските общини от 20 август. С тях се създава нова уредба на общините, които се превръщат в "обществено-стопански единици", най-малките подразделения на държавния организъм, загубили всякакво право на самоуправление. Вместо кмет, избиран от изборния общински съвет, се въвежда кмет, назначаван от държавните власти. Той трябва да притежава висок образователен ценз - висше образование или офицерско звание  за градовете и средно образование или подофицерско звание за селата. Изборните общински съвети (с мандати 2 години за селата и 3 години за градовете) са заменени с нови с 5-годишен мандат,

Основен момент в общинската реформа става създаването на програма за развитие на общината. За това е издаден специален правилник за изготвяне на програмата, който включва огромно количество конкретни мероприятия с цел "да се подобри народния бит и да се повдигне материалното благосъстояние и гражданското съзнание на населението". В основата на дейността лежи създаването на система от фондове с различна цел, които имат централизиран характер за разлика от съществувалите дотогава местни общински фондове или околийските на кооперативен принцип.

Успоредно с административната и вътрешнополитическата реформа правителството под контрола на Военния съюз е принудено да вземе неотложни мерки по решаване на ред икономически и социални въпроси, наследени не само от периода на икономическата криза, но и от времето на по-стабилното развитие на страната от средата на 20-те години. От края на юли започва промяна в данъчната система на страната, която цели да се даде възможност за разсрочване на данъците и да осигури тяхното постъпление в хазната дори с цената на закъснение и неритмичност. Измененията обхващат преките  и общинските данъци, акцизите и патентовия сбор, облагането на моторните коли и изплащането на данъците чрез допълнителните бонове на Дирекция "Храноизнос".
       Основен елемент във финансовата политика е преструктурирането и стабилизирането на банковата система. БНБ получава допълнителни привилегии за осигуряване на международните плащания и право да не се съобразява с въведения дотогава ограничителен режим.

В изпълнение на програмата си, кабинетът полага усилия за стабилизиране на икономиката.

Основен елемент в стопанската политика става учредяването на държавни монополи, гарантиращи допълнителни бюджетни приходи, не само в търговията, но и в производството на ред стоки от първа необходимост.

В областта на селското стопанство с НЗ за изменение и допълнение на Закона за Трудовите Земеделски стопанства продължава оземляването на безимотни и малоимотни селяни, кооперации и дружества и се дава по-сигурна база на комасацията на парцелите. Кооперативното движение също търпи ред промени.

Правителството полага усилия за решаване на някои социални въпроси. Още преди края на учебната 1933/34 г. от допълнителна училищна такса са освободени учениците и студентите, деца на военноинвалиди и на загинали във войните.  . За преодоляване на безработицата се образуват трудови работни групи за работа по пътищата и други съоръжения. Приемат се нови наредби и правилници за безплатно лекуване на бедни в държавните и общински лечебни заведения и за ползване на държавни и общински минерални бани. Нормирана е цената на лекарствата, модернизирани са текстовете от Закона за настаняване на работа и осигуряване при безработица, Закона за хигиената и безопасността на труда, Закона за общественото осигуряване

Върхът на социалната политика на правителството под контрола на Военния съюз е издаването на НЗ за общественото подпомагане .

В областта на образованието са извършени съществени промени. От общо 100 средни учебни заведения са оставени едва 27 гимназии, а приемането в тях става след сериозен конкурсен изпит.. Цялостното преустройство на просветата е уредено с НЗ за единство на образователната система в страната.

Успоредно с тези мерки, правителството увеличава натиска срещу политическите си противници. Поради противопоставяне на линията, следвана от властта,

Същевременно кабинетът и Военния съюз правят опит да успокоят разбунените духове в армията. Речите на пищните Шипченски празненства през август са посветени на единството на армията и народа, тържеството по производството на новия випуск на Военното училище е по-помпозно от всякога, с ордени са наградени повече от 40 висши и старши офицери. Представянето на армията като единствен пазител на националните интереси, обаче е съпроводено с нарастване на влиянието на главнокомандуващия цар Борис III в нея .

Единствената сериозна реформа в края на годината е отдавна подготвеното преустройство на съдебната система, където са прокарани водещите принципи на централизация, обвързване на правосъдието с изпълнителната власт и възстановяването на общинските съдилища със съответните промени в административното правосъдие, углавното и гражданското съдопроизводство.

Подписани са търговски договори с Унгария, Италия и Финландия, консулска конвенция с Полша, спогодба по бежанския и по стабилизационния заем с Лондонския комитет, с управлението на Източните железници и по довоенните заеми. България участва в Петата балканска конференция в Цариград през лятото на 1934 г., а правителството открито насърчава дейността на българо-югославските и българо-съветските дружества.

Изводи:

Кои са причините за краткото съществуване на 19-майското правителство ?

• 
  липсата на солидна социална база и идейната неопределеност
  
• 
  по същество 19-майският режим има преобладаващ характер на военна диктатура, но не от чист, а от много по-смекчен вид
  
• 
  в идеологията има елементи и от италианския фашизъм, и от болшевишкия тоталитаризъм
  
• 
  старият ред е отменен, но не е установен нов
  

На пръво място той е връхна точка в намесата на армията в политическия живот на страната. Военните с лекота събарят изхабената партийна система на управление, но не успяват да се закрепят във властта. Само за няколко месеца, през 1934-1935, България преминава през три различни политически режима – парламентарен, военен и монархически.

Заключение

Управлението на Военния съюз след преврата на 19 май 1934 г. до манифеста от 21 април 1935 г. е период с изключителни последици в новата българска история. В него са ликвидирани конституционно-парламентарния режим и традиционната партийна организация на обществото и се създава централизирана държавна структура, опряна върху система от казионни обществени организации, армията, полицията и държавната администрация. На основата на извършените промени постепенно се оформя българският вариант на авторитаризма - безпартийно монархическо управление, сходно на т.нар. «кралски диктатури» на Балканите

Използвана литература:

1. 
   Автор: Илиана Иванова, Изгубената България
   
2. 
   България през периода от 21 юни 1931 до 1941 г. Превратът на 19 май 1934 г., кабинет Кимон Георгиев, изд. КП,бр.12
   
3. 
   Недю Недев- „ Три държавни преврата“, изд. Сиела-2007
   
4. 
   Хенриета Костова- „ Политическото и военно влияние през 1921-1934г.“- Хронология
   
5. 
   Проф. Иван Златарев-„ Типология на властта в България “
   
6. 
   Интернет и др.
   

Борис III

Роден на 30 януари 1894 г.

Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски

Цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.

Син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза

след поражението на България през Първата световна война.

Получава образование в България . През Балканските

(1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки

по фронтовете в Действащата армия;