Нормативните актове са волеизявления на определение държавни органи, чрез които се създават, изменят, допълват, отменят или тълкуват правни норми. Те могат да се издават само от изрично определени в Конституцията на Република България или от Закон органи. Системата на нормативните актове построена йерархически. При противоречие се прилагат по-високите по степен актове. Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. Йерархията в системата на нормативните актове се обуславя от йерархията на органите, които издават нормативните актове и техните правомощия.
Нормативните актове са два основни вида: ЗАКОНИ И ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ.
ЗАКОН- със закон се уреждат всички обществени отношения, които са значими и трайни, а не променливи. Те са:
Основен закон - Конституцията на Република България. Тя е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат.
Обикновен закон;
Кодекс- Той има по-широк обхват на правно регулиране, тъй като трябва да урежда обществени отношения, които са предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял(семеен кодекс, граждански кодекс)
ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ- Те съдържат вторична нормативна уредба, тъй като чрез тях се конкретизират законови разпоредби и се спомага за прилагането им в практиката.
-Актове на Министерския съвет- след законите по правна сила следват актовете на висшият изпълнителен разпоредителен орган Министерския съвет. Те са постановления, разпореждания и решения. -Актове на министри- министрите издават правилници, наредби, инструкции .
-Актове на органите на местно самоуправление- общинските съвети могат да приемат нормативни актове при условие, че обществените отношения с местно значение и не са уредени от нормативен акт от по-висока степен(например общинският съвет определя размера на местните данъци)
