Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
СВЕТИЯТА И ЗАПАЛЕНАТА КОЛИБА
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- КАНДИДАТИТЕ НА АДИТА – АРИМАН-ДЕЗ И ЕЛИ-РА
СВЕТИЯТА И ЗАПАЛЕНАТА КОЛИБАЕдин светия посетил един беден човек с намерение да му направи едно добро. Като влязъл в колибата му, бедният човек се зарадвал, приел го добре, нагостил го, с каквото имал, и легнали да спят. На сутринта светията тръгнал да си отива и като се сбогувал с домакина на колибата, цъкнал кремъка си, скрил се зад колибата и я запалил. Същевременно той оставил на бедния човек една бележка със следното съдържание: Когато започнеш да правиш нова колиба, дигни пода на старата и разрови това място надълбоко; там ще намериш скрито богатство. Не съжелявай за старата колиба! Обаче, като видял, че колибата му гори, бедният човек казал: Това значи да направиш добро! Аз приех в колибата си този светия, нагостих го добре, а в замяна на това той запали колибата ми. Както плачел за колибата си, настрана от нея той намерил бележката, оставена от светията, прочел я и започнал да дига пда на колибата си. Започнал да копае дълбоко в земята, дето намерил голямо количество злато. Взел златото в ръцете си и благодарил на светията отдалеч, че му направил такова голямо добро. Казвам: Копайте дълбоко в земята! Възможно е и вашите колиби да са запалени вече. Възможно е и вашите фантазии за това, за онова да са запалени вече и нищо да не е останало от тях. И така да е, не се обезсърчавайте. Има желания, които могат да се реализират, никакъв огън не може ги да изгори. Вързано и развързано, НБ, 31 март, 1929 г. София – Изгрев. КАНДИДАТИТЕ НА АДИТА – АРИМАН-ДЕЗ И ЕЛИ-РАЩе приведа един митически разказ от времето на цар Соломон-Ра, да видите в какво седи разумността. Соломон-Ра имал една красива дъщеря, наречена Адита, за която се явили кандидати двама царски синове: единият от тях се казвал Ариман-Дез, а другият – Ели-Ра. И двамата били влюбени, трябвало да се състезават за нея. Тя им казала: Който от двамата излезе по-учен, помъдър, той ще бъде моят избранник. Те хвърлили жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Жребието паднало на ЕлиРа. Състезанието започнало: Ели-Ра се превърнал на шаран и влязъл дълбоко във водата. Ариман-Дез се превърнал на акула, влязъл във водата и започнал да гони шарана. Като се видял натясно, шаранът излязъл от водата и се превърнал на гълъб. Акулата се превърнала на сокол, който започнал да гони гълъба. Като видял, че и това положение няма да го спаси, гълъбът слязъл на земята и станал овца. Соколът пък се превърнал на вълк. За да избегне това положение, овцата се превърнала в кокошка, вълкът се преобразил в лисица. За да стане невидим за неприятеля си, Ели-Ра се превърнал в житно зрънце. Ариман-Дез се превърнал в кокошка и се завтекъл да клъвне зрънцето. В този момент Ели-Ра се превърнал в човек и хванал кокошката за главата. По този начин Ели-Ра победил Ариман-Дез. И двамата царски синове били адепти, единият от които принадлежал към Бялото братство, а другият – към черното. От този пример се вижда, какво голямо състезание съществува в света. В това състезание се подчертават двата различни метода, с които си служат Бялото и черното братства. Ако станеш шаран, акула ще те гони; ако станеш гълъб, сокол ще те гони; ако станеш овца, вълк ще те гони; ако станеш кокошка, лисица ще те гони; ако станеш зрънце, кокошка ще те гони. И най-после, от зрънце ще се превърнеш на човек – своята първоначална форма, и ще уловиш кокошката за главата. Тези форми, през които минали двамата царски синове, са символи, които правилно трябва да се преведат. Като дойдете до житното зрънце, то е последният и спасителният процес на самопожертвуване. Когато дойде до самопожертвуване, човек трябва да разбира Божиите закони, за да може да работи с тях. Той е реченият, НБ, 7 април 1929 г. София – Изгрев. ДРЕБНАВОСТИТЕ БАВЯТ В ПЪТЯ КЪМ БОГА Бог се интересува от човека и от неговия живот. Той няма за цел да наказва хората, но чрез страданията Той иска да пробуди съзнанието им, да излязат от дребнавостите на живота. Един господин пише на приятеля си: Искам да те посетя, да се видим и приятелски да си поговорим. Приятелят му отговаря, че ще го чака с нетърпение. Писмото било писано през пролетта, но той могъл да изпълни обещанието си едва към есента. Тръгнал при приятеля си, но понеже есента била дъждовна, той стигнал до колене кален и нечист. Приятелят му излязъл да го посрещне, но и той затънал до колене в кал. Второто си посещение той направил през зимата, когато земята навсякъде била покрита с дълбок сняг. Вън било студено и снежно. Третото си посещение направил през лятото, когато всичко било потънало в прах. Есента, зимата и лятото представят трите човешки начина, по които можете да посетите приятеля си, и той да ви приеме на гости. Невъзможно е да посетите приятеля си през есента без да се окаляте и двамата; невъзможно е да посетите приятеля си през зимата без да потънете и двамата до колене в сняг; невъзможно е да посетите приятеля си през лятото без да се засипете и двамата с прах. Има само един начин, по който правилно можете да посетите приятеля си, и той да ви посрещне. Този начин е Божесвеният – да посетите приятеля си през пролетта. Преди да го посетите, вие ще направите голямо пътешествие, и щом дойде пролетта, ще го посетите. И наистина, през пролетта земята не е кална, не е покрита със сняг, нито е потънала в прах. Щом пролетта дойде, земята се покрива със зелена, родна трева, с благоуханни цветя, и няма вече кал, няма сняг, няма прах; птички весело прехвръкват – навред песни и веселби. Когато приятелят ви посрещне, ще каже: Сега носиш нещо ново. Сега аз искам да ме разбирате добре. И калта, и снегът, и прахът са потребни, но на времето си. Който иска да стане богат, той трябва кал да гази. Който иска да стане учен, той трябва прах да диша. Който иска да си почине на земята, както трябва, той сняг ще гази. Снежната зима е почивка за растенията. Когато се вдигне прахът във въздуха, докарва дъжда. Калта, снегът, дъждът са изкуствени процеси, които предизвикват Божественото в света. Обаче, има един естествен Божествен начин, който е причина за проява на Божественото в живота. Този начин е любовта, която вечно подмладява човека. Любовта е мястото, отдето започва животът, знанието и свободата. Дали ще говорим за физически, за сърдечен, или за умствен живот, това са части на един и същ живот – на Божествения живот. Божественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах. Той е реченият, НБ, 7 април 1929 г. София – Изгрев. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|