Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ДВЕ ПРАВИЛА ЗА ПРАВДАТАСега, аз ще ви дам две правила за правдата. В далечното минало – това е един окултен разказ, мистически е изказан той – между тамарите, един народ далечен, от който няма сега остатъци, и един друг народ – вензи. Синът на тамарския цар, Тамар се наричал той – отишъл в царството на вензите да следва и да изучава своите науки.Той, като царски син, се домогнал да влезе в едно от най-знаменитите училища на времето, дето само малцина са били. Там се запознал с царската дъщеря на вензите. Тогава заедно учили момичета и момчета. Един ден, когато двамата се разговаряли -вижда се, между тях се завързала симпатия, обич или любов, по който и да е начин,-този момък се обърнал към тази мома и й казал: ”Виждам, че ти спрямо мене не си разположена, не ме обичаш.” Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала и се обърнала на вода и изчезнала.Значи скръбта й била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогаз из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: "Ти си за мене утеха, кажи, къде отиде моята възлюбена?” Но кринът мълчал. - “Кажи защо мълчиш като ням?” И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Този крин е жив, и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Тогаз те ще просветнат!, НБ, 23 октомври 1921 г. в София. Това се случило в странство: Двама приятели, единият бил адвокат, а другият, медик, виден лекар. Лекарят казва на приятеля си: ”Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля.” Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът , като по-хитър, изважда всичките куршумчета от патроните, а револверите турга под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през ноща, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква: ”Стой”! -и стреля, втори куршум също и т.н., докато свършил всички изстрели. Другарят му върнал всичките куршуми, а докторът от страх умрял. Отива неговият приятел, какво да види – той от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум. Тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас. Тогаз те ще просветнат!, НБ, 23 октомври 1921 г. в София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|