родителите, или пък на истинско или клеветническо свидетелство по този повод.
Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е генитален и активен партньор. Но ако случайното присъствие на сексуален акт на родителите може да травматизира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то
може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много често търси тази ситуация,
понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което много лесно може да произлезе чувство за вина,
ако родителят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впоследствие структуриращ и
положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.
Този структуриращ ефект е същият като произведения от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Момчетата по-рано задават въпроса:
„Кой ме постави в корема ти и как?“ Внушителният брой свидетелства за реакциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на развод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание,
отдалечаване за
размисъл, последвано от порив на нежност към майката или бащата, при което детето опира глава на рамото им; или,
ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице — зареян поглед, неопределимо изражение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Милото ми майче, милото ми татенце“
5
Какво точно либидно структуриращо, какво посветяващо и променящо става в първичната сцена — ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същество и субект на своето желание?
Това,
което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспективно инвестират в първоначалното точковидно и триединно съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защото в случая те са представени от преносен и пророчески заместител — винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотична майка.
Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъстяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения — идентификации,
интроекции и проекции, — кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, придобити в изключително семейното обкръжение,
формираща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най-близката приятелка…