Женската сексуалност
Изтегляне 1.37 Mb. Pdf просмотр
|
| Изтласкване в пубертета С навлизането в гонадна зрелост еволюцията на момиченцето може да тръгне към очакване на пенисно привличане, чиято изключителна локализация в половите органи, сублимираща другите тенденции, ще бъде насърчена от етиката на неговата среда; това очакване ще се отнася до половия орган на бащата (когато едиповият комплекс още не е преодолян), но може и да се пренесе върху семеен или извънсемеен заместник, ценен от двамата родители. Този фалически избор — или фалотрбпично привличане — на половия орган на момичетата през пубертета бива разстроен само в определени случаи, като случая на много активен едипов комплекс на момичето, придружен с виновно съперничество с майката — било защото последната се опитва да прелъсти момчетата, които привлича дъщеря й, било защото насърчава латентното съблазняване на бащата от дъщерята, било защото бащата, чийто собствен едипов комплекс спрямо майка му и сестрите му не е бил разрешен, усеща в себе си да се надига болезнена ревност, усложнена с латентни хомосексуални фантазми, и създава чувство на вина (чрез нямо емоционално заразяване или чрез проекция) у дъщеря си, обект на желанието му или заместител на пола му, принуждавайки я по този начин несъзнателно да навлезе в полето на телесния контакт, чуждо на истинската й чувствителност. Развиващият се у девойката процес се дължи на това, че тъй като не се усеща достатъчно защитена от кръвосмесителна връзка и не е могла да вербализира сексуалните си вълнения, свързани с тези на майката и ясно свързани с тези на бащата (на когото не може да се съпротивлява поради крехкостта си), тя никога не е участвала в разговори, които да я посветят в нещата и да я доведат до позволено и структуриращо въобразяване на първичната сцена. Имам предвид половия акт, първопричина за съществуването й, и допълнението му — емоционалното отношение на иронично фабулирана ретроспективна — ревност, която в пубертета придружава винаги вълнуващото споменаване за тази сцена. Не бива да се забравя, че доминантното локализиране на либидото, еротизиращо гениталната област, съвсем не означава, че момичето или жената са завършили гениталното структуриране на личността си (според общите положения, характерни за този стадий), нито че гениталните им пътища са място на инвестиране на сексуални нагони, различни от аналните или оралните, със заплахите им от тревожност, спукване (изнасилване) или разделително разпокъсване (кастрация). Честите за тази възраст мастурбационни наслади могат да създадат у момичето чувство за вина; те всъщност прикриват оправдано или неоправдано чувство за малоценност. И тук онова, което е негласно непозволено от родителите (да излиза, да танцува, да говори високо, да се гримира), може да затормози девойката и да отложи началото на социален разцвет, удължавайки периода на трудната възраст. Колкото по-богати на прагматични женски и обществено стойностни придобивки (култура, кухня, домакински умения, танци, музика, артистични занимания, срещи с другари от двата пола с културна и спортна цел без надзор от страна на възрастните) са били предедиповият и латентният период, толкова по-лесно ще е личното приспособяване на подрастващата към социалното й положение на жена; трябва все пак да се прибави, че сама по себе си фалическата женска сила е либиден, орален и анален произход абсолютно не е достатъчна за хетеросексуалната ориентация, ако последната не е започнала с установяването на едиповия комплекс и не е завършила с достъпа до първичната сцена. Появата на менструалния цикъл и новият, наложен от него ритъм никога не травматизират, нито носят страдание и безпокойство при „неразположение“ на момичета, здравословно подготвени за това от женствени майки, позволяващи на дъщерите си да очакват, както самите те на тяхната възраст, че животът ще изпълни своите обещания, което той прави понякога. Колкото до страха от кастрация и изнасилване, той отново бива подчертан, валоризиран без мазохизъм в случая на емоционален генитален живот, приет от Свръхаза в семейната група. |