Ерогенната либидна представа за тялото и

удоволствието на детето, което се отчуждава от желанието и удоволствието на майката. Да плаче, когато не се чувства добре, е хубаво, но от гледна точка на родителите е лошо. Може да се каже, че през тези период се създава склонността към лъжа у дете със силно либидо, което получава възпитание обратно на онова, което му се струва хубаво. Обратно и по отношение на ритъма на уриниране и дефекиране, както и на ритъма на сън. Според спонтанния му ритъм,
на детето не му се спи — обаче трябва да спи, трябва да мълчи, да стои на тъмно и да няма играчки. Всичко това изкривява желанието в неговото осъществяване, което не е нито „добро“, нито „лошо“, но което даден тип възпитание прави „лошо“. От тази възраст нататък децата и от двата пола могат да развият мазохистичен морал, за да останат в хармония с родителите си.
3. Фалическата фаза, вече започнала с валоризирането на зърното на гърдата — частичен фалически обект за ерогенната привличаща и поглъщаща орална зона, и на аналния обект на фекалията — валидна,
изхвърлена и дадена на майката, която толкова се радва да я поеме, и усложнена с противоречивата естетика и етика, изразена в мимиките на майката.
Но фазата, наречена фалическа по отношение на детеродните органи, достига до забелязването на сексуалното различие. Тя настъпва с известно закъснение, когато момиченцата не са имали възможност до пет или шестгодишна възраст да видят как момченцата пишкат. Това,
което възрастните трябва да запомнят, е, че за детето полът още не съществува. Става дума за общо еротични чувствени области и —
нещо специфично еротично, но недоловено нито от детето, нито от възрастните — за възбудни усещания във вулвата и може би във вагината на момичето и в пениса на момчето, фалическата фаза е следователно уретрална. Първия път, когато види пениса на момченце,
всяко момиченце изпитва желание да се спусне към него и да му каже:
„Това си е мое, дай ми го, искам го.“ Което впрочем разсмива момчето и ядосва момичето — като вижда, че не е успяло да раздразни момчето, то незабавно се обръща към майка си: „Защо и аз нямам такова?“ В този момент майката може да преобърне естетическия и етически усет на момичето чрез точни думи, които идентифицират тялото му с нейното. И като следствие — тялото на момчето с бащиното. Веднага след това фаличеекото у майката, гърдите,

предизвиква въпроса на момиченцето: „Защо и аз нямам?“
Единственият отговор е: „Когато бях малка, и аз нямах. Пораснаха ми,
когато станах девойка. Щом пораснеш, и ти ще имаш цици, гърди.“ На момичетата трябва да се казват точните думи.
Познавах петгодишно момиченце, което наричаше гърдите на майка си „големите й кореми“, а това говори много за значението на означаващото корем за момичето, коремът, който ще придобие такава важност по-късно в психосоматичните смущения на жените, страдащи от генитална фрустрация.
От тази възраст на първична кастрация нататък разликата между момчетата и момичетата става очевидна. Момичетата слагат, прибират в чанти или в някой таен ъгъл всичко, което намерят, докато момчетата взимат само фалически предмети и ги крият на определено място в къщата, за щастие винаги едно и също, където се знае, че трябва да се търсят ключовете, главно ключовете впрочем: нещо, което влиза в дупка. Това показва как спонтанната естетика и спонтанната етика действат у двата пола, дори ако на момичето или на момчето нищо не е обясняваш.
Във връзка с тази неосъзната етика на двата пола във френския език съществува несъвместимост в значенията на думата „дърпам
(спусъка)“ за момичетата и момчетата. За момичето тази дума означава
„дърпам към себе си“, за момчето означава „стрелям — бум-бум!“ За момичето динамиката на думата е центростремителна, за момчето центробежна. Все в тази възраст започва „хвърлянето на топката“,
различно извършвано от двата пола. Момичето хвърля топката отвътре навън. Момчето хваща топката отвътре навън — пренос на оралното, и я хвърля отвън навътре. В оралните сублимации момичето се развива по-бързо от момчето. То, както се казва, е „устато“. Удовлетворено от това, че има пенис, момчето не бърза да проговори. Забелязва се и друга разлика в двигателността: момичетата обичат да бутат предмет, в който са сложили разни неща, докато момчето мести предмети заради удоволствието да ги мести, разбира се, й дори много повече отколкото момичето, но предпочита да бъде в количката, която някой бута, вместо то да я бута. За момичето това вече е идентификация с майката, докато момчето, все още предпочита да остане неин частичен обект.
От момента, в който момичето е приело, като доказателство за съответствието си с женското тяло, да бъде сексуално конструирано

такова, каквото е, у него като че ли започва много по-бързо видимо символично развитие, отколкото у момчето. Любопитството,
желанието „да прави“, желанието за частичен обект представляват магически квадратчета или таткови пениси, представени от куклите.
Очарованите близки мислят, че момичето се държи като малка майка,
което не е невярно; само че то е садистична орална и садистична анална майка, която по нищо не прилича на зрялата майка.
Когато на тази възраст момчето също играе на кукли, то не изпитва нужда да има баща, нито дори майка за куклите си. Докато момичето се назовава като тяхна майка и обявява, че таткото на куклите му е неговият татко. Изглежда следователно, че още през садистичната анална и фалическа фаза момчето продължава етиката на дуалната ситуация, в която представя чрез поведението си както майка си, така и баща си, а любимите му предмети, плюшените животни например, са негов образ, докато самото то е образ на майка си.
Момичето, напротив, е захвърлено, запратено така да се каже в триъгълна личностна ситуация във въображаемия живот. Това, че няма фалос, му позволява да изразява чрез символи третия обект, този частичен обект, който момчето има между себе си и майка си, да го изразява чрез много символи, придавайки им стойност на частичен фалос. Любопитството към собственото тяло и развитата сръчност му позволяват да инвестира вулвата си и да извършва над нея много точни осезателни наблюдения, чрез които свидетелства, че се чувства сигурно и че не са нарекли това „лошо“. Ако са го нарекли „лошо“, то продължава да го намира за хубаво, но вярва, че е лошо, след като майка му така е казала.
Спомням си едно момиченце, на което бях донесла кукла и което веднага я обърна наопаки, скъса памучните й гащички, удари я и каза:
„Тя няма пъпка, не е интересна.“ В този момент се смесват клиторната и вулвената фаза. В етиката и естетиката настъпва валоризация на кухините, на тайните, на скривалищата, на кутиите, появява се домакински интерес към воалите, гънките, девалоризиране на измачканите неестетични гънки, любов към копчетата — една сублимация, която радва момичетата, е желанието да се научат да шият копчета, все едно къде, все едно как, важното е навсякъде да се поставят копчета, т.е. зърна на гърди и клитори. Това е хубаво. Това завиране на нещата в кухини или дупки — не в дупки навън, както

прави момчето — в чанта, с която не желае да се раздели, и т.н. е знак,
че валоризирането на фалоса води момичето към центростремителната динамика.
4. Продължението на вулвено-аналното инвестиране в началото на едиповия комплекс. Това е сфинктерната чистота, която у момичетата настъпва много по-бързо, отколкото у момчетата и която доказва, че вече няма смесване между уретралното, аналното и вулвеното, т.е.
сексуалното. Желанието да пробуди интереса на носителите на фалос,
мъжете, се проявява чрез отъждествяването с майката в домакннстването, когато майката е добра домакиня, и
отъждествяването на тялото с предмет, украсен със знаци, които карат момчетата да го гледат или поне момичето така си мисли — панделки в косите, дори и сега, когато те вече не са модерни, гердани, гривни.
Момичето е крайно изобретателно и само си прави всички тези украшения, които представляват свръхкомпенсация за отсъствието на пенис, но които показват също центростремителната динамика —
привличането на погледа и вниманието на мъжете.
5. Освободената походка, физическата сръчност изществото се развиват у момичетата — и всичко, което може да е хубаво, да ги прави хубави, — обратно на момчетата, които развиват сила и акробатичност.
Момичетата се проявяват в грацията и танца. Когато момчета и момичета чуят музика, момчетата ритмично раздвижват кльощавите си крайници, докато момичетата извършват вълнообразни движения и подрусват ханша си.
6. Маскирането. Момчетата обичат да се маскират като нещо,
което им дава чувството, че се налагат над другите. Те биха искали да са полицаи, войници, президенти на Републиката, шофьори на камион,
началници на влакове; момичетата се стремят да бъдат майки, дами,
младоженки, да се покриват с воали, да си слагат бижута, лак на ноктите и червило на устните, дори ако майка им не го прави много често.
7. Фазата на навлизането в едиповия комплекс се изразява в естетиката на момичето вече не с желанието само да си прави бижута,
а да получава бижута, което понякога не става; тогава то започва да разказва истории, да се идентифицира с героинята, а пък героинята си има един господин, който й подарява пръстени, гердани, в днешно време автомобили. Любопитно е, че сега, когато жените шофират не

по-малко от мъжете, момичетата обичат да притежават по някоя малка кола сред останалите разнообразни предмети, но не си играят с нея като момчетата, които движат колите си и ги карат да се срещат.
Момчето се идентифицира с най-силния, докато момичето се грижи за собственото си тяло като за предпочитан от мъжа обект.
Двигателните игри на момичето са много по-статични от тези на момчето. Момичето скача на въже на място, подскача на куц крак около начертан кръг, хвърля топката на друго момиче, като и двете не се движат много. При момчетата е точно обратното. Ако си играе с камъчета, момчето ги хвърля възможно най-далеч и дори не отива да си ги вземе. Хвърли ли камък, момиченцето предпочита да й го донесат или само отива да си го прибере. То обича да пази и да си играе с това, което пази. Тук етиката като че ли е колкото анална,
толкова и вагинална.
Момичето започва да инвестира в предпочитани от него момчета.
То ги нарича „годеници“, опитва се да ги накара да го целунат, да му дръпнат косата и после да му кажат: „Хайде да се гоним.“ Е, момичето се гони известно време, но това не го интересува толкова; онова, което иска да знае, е, че момчето го предпочита. Онова, което иска момчето,
е да играе с нея на двигателни игри.
По същия начин въображаемото, свързано с раждането, е различно при момичетата и момчетата. Когато момиченцето говори за времето, „когато ще е голямо“, то си мисли, че ще има деца и съпруг и че момиченцета ще са нейни, а момченцата на таткото. Представя ли си бъдещето, момченцето обикновено има само един син, а за жената не знае, не смее да каже, че това ще е майка му, пък и не мисли, че това ще е майка му. То ще бъде едновременно татко и мама.
Когато детският семеен лекар е жена, момчетата не обичат да играят на доктор или се оставят момичетата да ги убедят, но само ако в играта се вложи малко са-дизъм, както прави лекарката. Докато ако семейният лекар е мъж, и момичетата, и момчетата обичат да играят на доктор. Това е защото момичетата се отъждествяват с ролята, все едно дали е на мъж или жена. А момчетата се отъждествяват преди всичко с личността.
Разликите са доста забележителни и когато децата играят на продавачи; това са игри на размяна, при които този, който играе ролята на търговеца, дава някакъв предмет, а клиентът му дава пари и се

прави, че отнася предмета. Е, момичетата никога не играят на месар,
винаги на месарка. Те играят само роли, които могат да се изпълняват от жени. Когато няма роля за жена, предпочитат да бъдат клиентката.
Момчето играе ролята на търговеца и на клиента, но никога на клиентката, нито на търговката. Това показва до каква степен, когато са навлезли в едиповия комплекс, децата се стремят да се идентифицират с някаква роля, но също, и главно, с личността, която я играе.
Да вземем децата, които ходят на детска градина. Като се приберат вкъщи момичетата играят на учителка. Момчетата никога. Те понякога се забавляват да прилагат уменията, на които ги е научила учителката. Така играят на училище, но не и на учителка. Докато,
когато имат учител, което се случва все no-рядко, момчетата обичат да играят на учител на момчета. Животните им, които са ученици, никога не са момичета, винаги са момчета.
Няма съмнение, че през едиповата фаза, която може да продължи до шест-седем години при момчето и до по-късно при момичето,
либидото на момичешкия Аз е в по-изгодно положение, тъй като не се грижи за ценния член — пениса. Нарцисизмът на момчето е подчинен на нуждата да защитава еректилността на своето силно, сръчно, ловко и страшно тяло, докато приелото пола си момиче вече няма от какво да се страхува, освен да бъде нападнато от някой, който не й харесва.
Затова то много бързо развива в себе си способност да избягва опасността, благоразумие, пестеливост, чувство за самосъхранение.
Както и умението да крие съкровищата си.
Рискованото нападение е момчешки акт. Когато ерогенната зона е изложена на показ, както у момчето, то рискува много. Тъй като ревнува пениса на баща си, то проецира тази ревност върху големите и смята, че те ревнуват пениса му. Следователно то се страхува от нападението на големите. В същото време желае да ги предизвика, за да прикрие страха си. Когато се бои от нападението на момче,
момичето високо вика, не го е страх да покаже страха си. Когато момчето усеща своята еректилност, то има нужда да тръгне на война,
за да я изложи на риск, за да я покаже на всички, за да шашне околните. Да сече и посича, ето каква роля трябва да играе, за да гарантира сигурността на личността си отвъд непостоянната си пенисна еректилност. Тези изблици на дързост и напористост, когато са потвърдени от възхитеното от момчешкия кураж обкръжение, му

позволяват да си поеме дъх в моменти на депресия. Тогава то може да се надява, че спортните му и воински подвизи ще го предпазят от проверките на гениталната му, локално пенисна сила. Любопитно е, че момчетата са, както се казва, много по-нежни от момичетата. Тоест, че при най-малкото накърняване на телесната им цялост се възражда фантазмът за предпологаемата агресия, понесена от момичетата, която може да сполети и тях.
Момчето, мъжът трябва да преодолява своите пасивни орални и анални нагони, защото те са не само заплаха за кастриране, но може би и за анално изнасилване. То не се облича в плисирани рокли, не подчертава привлекателните подробности, обгръщащите движения —
това би било твърде опасно! Освен себе си и собственото си тяло,
чиято цялост трябва да съхрани, момчето следва също да запази и защити своите изложени на открито притежания, първите си притежания, пениса н тестикулите. Че и да защити и изпълни поетите ангажименти. Именно тук често се проявява по твърде сложен начин мъжкият мазохизъм — момчето трябва да се откаже от регресията към майчинските грижи, макар те да са съблазнителни и главно необходими, за да предотврати разпокъсването, на което е много повече изложено във фантазмите си от момичето. Момичетата са спокойни. Всичко е свършено, вече няма какво да се реже. И наистина момчето действително рискува кастриращо разкъсване в телесните сблъсъци на боя с други момчета. И въображаемо рискува същото в еректилните си фантазми за сексуални завоевания, тъй като те винаги са последвани от спадане на пениса. Рискува и символично чрез името си — то може да бъде опетнено от извънбрачните действия на жена му,
от неуспехите на братята, на потомството му — всички те носят името му.
Колкото до сближаването с баща му, щом го започне телесно, а не фантазмено, или културно чрез символично посредничество, синът може да бъде обладан от афектите, произтичащи от това, че проецира върху баща си завистта от успеха му, недостатъчната си стойност в сравнение с бащината стойност. А когато е в положение на малоценност, каквато и да е причината, и се приближава, за да получи от баща си малко грижи, винаги присъства едва доловим страх от регрес, страхът да не се превърне в бебе; ако пък бащата е много силен

и гръмогласен мъж, момчето се бои да сподели с него слабостите си от страх да не стане смешно.
Дилемата с мазохизма и нарцисизма е много по-важна в детството на момчетата, отколкото на момичетата. Странно е наистина, че това критично либидно положение е останало досега незабелязано и че съдбата на мъжете е смятана от много психоаналитици за достойна за завиждане. От психоаналитици мъже, разбира се.
Да видим сега какви са причините за тревожността. За момичето причини за тревога не съществуват, освен ако не се подчини на майка си и си помисли, че майката ще каже на бащата и че последният ще го девалоризира. Но с майка си то лесно може да се справи, просто като се престори, че е съгласна с нея. Колкото до бащата, момичето знае,
научило е как да го обезоръжава. Понякога чрез плач, или като го разсмее, или като демонстрира покорство. Във всички случаи тревожността е избягната. Момчето не може да я избегне. То не бива да плаче, това е работа на момичетата. Не бива да играе на кукли, и това е момичешка работа. А Бог знае колко момчета имат нужда тайно да играят на кукли, за да се утвърдят като баща и майка, т.е. като силни по отношение на себе си.
Ако мъжкарят не демонстрира пред момичетата, пред жените,
пред бащата, пред съперниците, че е еректилен, кръвонапълнен, ако не пренебрегва сарказмите и не отблъсква атаките, той ще бъде сметнат за слаб, ще го съжаляват или ще го отхвърлят, а това разрушава мъжката му гордост. Ето на това тежко условие — непрекъснато да доказва двойно фалическата си форма, на тялото и на половия си орган —
дължи мъжът правото да се смята носител на пола си.
До него спътницата му, богата с онова, което крие, си изгражда без свидетели собствени вълнения в условия на непрекъсната физиологична стабилност, ненакърнена от никакви капризи и следваща неизменния ритъм на лунните цикли. Вярно, е, че жената, винаги сигурна в майчинството си — докато мъжът знае, че е баща само по думите на жена си, — няма нужда да дава името си на детето. Детето знае коя е майка му, а за баща си знае само от нейните думи. За да бъде жена, жената няма нужда околните непрекъснато да й го казват. За да узрее генитално, на нея ще й трябва мъж, който да я обича, но засега говорим за структурата на жената в нейната етика и естетика. Аз лично намирам, че откъм нарцистична съдба тя е в по-изгодна позиция.

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: