Ерогенни генитални усещания у жената

Оргазмите могат да бъдат изолирани или верижни, като първите създават условията, които пораждат вторите, но може и да са неразличими един от друг в общото удоволствие на жената.
На всяко ниво на засилване на удоволствието процесът (както и в нивата на либидна еволюция) може да бъде прекъснат, изтласкан,
отречен, заместен от симптом.
Необходимата продължителност за постигане на оргазъм е много различна дори за една и съща жена. Интензивността и качеството също. Времето за почивка между половите актове, осигуряващо им задоволително протичане, също е различно. Всички тези фактори зависят не само от жената, но и от двойката, която формира с партньора си, изобщо и в дадения момент. Веднъж изпитан по време на коитус и при липса на особено разстройващи елементи в отношенията на двойката, оргазмът винаги се повтаря с различно качество и интензитет, но без никога да слиза под определено минимално ниво на удоволствие. Смятам, че вариациите в чувствената и емоционална сила на получените с един и същ партньор оргазми са най-специфичният факт на гениталната сексуалност на жената.
Прието е да се смята, че клиторната възбуда служи за отприщване на вулво-вагиналните секреции и на удоволствието, очаквано и искано от жената от въвеждането на пениса във влагалището. Секрециите правят проникването лесно и приятно и за двамата партньори.
Възбуждането на зърната следва да се свърже (клинично и главно теоретично) с клиторното възбуждане, т.е. то може да не съществува,
както може да не съществува и клторното възбуждане, или обратно,
може да съществува като компенсация на стеснен клитор или на липса на клитор, и не носи удоволствие след момента, в който възбудата на вагината е навлязла във възходящата си фаза. Наблюдавани са дори първични вагинизми у девственици, които се дължат на продължаващата мастурбация на зърната, до която се ограничават телесните им срещи с твърде дълго отлагащия проникването любовник.
Клиторната възбуда не може дълго да се търпи сама по себе си и предизвиканият от нея оргазъм, когато се осъществи преди началото на другите наслади, е разочароващ, несъзвучен, двусмислен,
противоречащ на вулвеното удоволствие, което иначе би задействал.
Този факт може би се дължи на еректичното съответствие на клитора с

мускулно-скелетната система, която е посредник на организацията и запазването на кинетичния образ на тялото. А при жената оргазмът се разгръща само с отпускането на всички мускули с изключение на перинеалните, обслужващи пенисното захващане — тяхната двигателност е слабо осъзната, и на коремните, на които не се налага да се инвестират в обектното отношение през фалическата фаза. От друга страна през оралния архаичен период клиторът може би е бил свързван с език или зъб, едновременно удължен и секретоотделящ. Но тогава, въпреки ексклузивното си значение, почти не е посилно диференцирани усещания.
Обратно на онова, което мислят мъжете, при много жени желанието не е избирателно фокусирано в клитора или поне не непрекъснато; при много от тях желанието по време на контур от самото начало е съсредоточено върху обиколния ръб на вулво- вагиналната кухина, а клиторното удоволствие е допълнителен елемент в момента на максималната вагинална наслада; това може би става, когато се пробуди маточната шийка, която за много жени е двусмислен орган — фалически изправен в дъното на вагиналната кухина, — за чието съществуване те често не подозират, поне не за осезателната му чувствителност, преди да са изпитали удоволствие по време на полов акт. С две думи когато е сам, клиторният оргазъм не уталожва сексуалното напрежение.
Ако тази очевидност не е достатъчно известна на мъжете, то е,
защото те обикновено искат да доставят на жената удоволствие, което им се струва възбуждащо за нея — нали те разбират от тези работи;
несъмнено е също, че удоволствието от еректилността на малкия пенис на партньорката им е за тях забавно и не толкова опасно, колкото жадния отвор на вагината, фантазмиран понякога като бездна и дори като зъбата бездна.
Вагиналната възбуда носи сладострастни усещания на кръвонапълване на вулво-вагиналните лигавици и води до кръгови ритмични движения, вълнообразно развиващи се отвън навътре. Тези усещания властно изискват от един момент на интензивност нататък проникването на пениса, представата за който се налага като единствения правилен и желан обект. Вълнообразното всмукване,
което влагалището упражнява върху пениса, изисква минимален тонус на перинеалните мускули. То носи наслада и на двамата партньори,

като насладата се увеличава от мъжките движения напред и назад,
съответстващи на перисталтичните вагинални движения и на па- риеталния вагинален натиск, дължащ се на перинеалните мускули.
Двигателността на вагината по време на удоволствие се усеща от жената, но не може да бъде напълно овладяна. Тя е отчасти рефлекс на удоволствието. Ако жената не е фригидна, през фазата на вагинална наслада и от момента на проникването се извършва промяна в общия мускулен тонус. Настъпва отпускане на мускулите на двигателното тяло и успоредно отслабване на самонаблюдението и самоконтрола.
Изглежда, че от момента на телесното притежание на пениса,
неосъзнатото или предсъзнателно понятие за фалос у другия бива преодоляно и че с него изчезват и външните референции на телата.
Ритъмът, интензивността, качеството на възприятийно-двигателния обмен на коитуса изглеждат свързани както с формалното и позиционно съгласие на партньорите, така и е емоционалното им съгласие.
От тези наблюдения е извадено заключението, че сексуалното удоволствие може да се постигне чрез анатомо-физиолргична стратегия, сродна с кинезитерапията. Не е изключено допирът на мъжкия пенис едновременно до клитора и до шийката на матката да задвижи дотогава задържан оргазъм, но в този случай става дума много повече за мастурбационния и фетишистки аспект на сексуалните отношения, може би задоволителни за удоволствието, отколкото за гениталния им аспект и символичните му ефекти върху отношенията между партньорите.
На вагинално ниво неразбирателството в коитуса можеда дойде от несъразмерността на половите органи или от противоречия в ритъма на партньорите, или от други дисхармонии, но е свързано и с умствени и афективни разминаващи се представи, които сами по себе си отричат положителната стойност на половия акт.
В случай на разбирателство между партньори със сходен ритъм,
кръговите вълнообразни вагинални движЕния се разпространяват неосъзнато върху стените на влагалището, които поемат пениса и предизвикват отделяне на секрет в маточната шиийка. Ако е в контакт с пениса, последната предизвиква, в максималната точка на вагиналната възбуда, вагинални спазми, чийто ефект върху мъжкия сексуален апарат е еякулацията на спермата в максималния оргазмичен

момент, изживяван от жената. Действащата и съзнаваща своята наслада жена може оттук нататък да бъде само пасивна и изцяло обзета от приемащи усещания, особено след ерогенното задвижване на маточната шийка, чието участие предизвиква истински задоволителен оргазъм. Спадането на напрежението, което оргазмът донася обаче, не е толкова продължително, колкото когато е резултат от съчетаването на вагиналния с маточно-околоматочния оргазъм. Недостатъчното спадане на сексуалното напрежение вследствие единствено на вагиналния оргазъм може, у някои жени, които твърде бързо са получили оргазъм, да доведе до неколкоминутен кръгово-вулвен вагинален спазъм, no-рядко до спазъм на ануса, понякога болезнен —
това са признаци на остатъчно нагонно напрежение, дължащо се на липсата на тренинг на маточното тяло в движенията, характерни за женския оргазъм.
Излизането на сцената на матката и на широката лигавица по време на полов акт е обикновено предизвикано от осезателната пенисна възбуда на задната страна на влагалището, на шийката или от нахлуването на сперма в маточната шийка.
Маточно-околоматочният оргазъм се характеризира с
обръщателни движения на матката отпред назад и отзад напред с известна ритмична артикулираност с шийката на матката, с вълнообразни движения на матката, които продължават движенията на влагалището, но от смучешто-всмукателен тип, така че за няколко секунди сперматозоидите биват изпратени в маточните тръби, нещо,
което се потвърждава от наблюденията (без маточно-околоматочен оргазъм времето за придвижването им е много по-дълго). Движенията при маточно-околоматочния оргазъм са напълно рефлекторни и жената осъзнава много рядко и много смътно — ако изобщо осъзнава —
тяхното започване. Този оргазъм й носи характерното за него висше,
скрито и безмълвно наслаждение, дълбоко до степен на несъвместимост с усещането й, че е жива. Нейният партньор е единственият му свидетел. Непосредствено след края на този заключителен органично-психичен кръговрат жената идва в съзнание,
което е изгубила за кратко време, спомняйки си отнеслото я като водна стихия наслаждение в последния момент на влагалищното проникване и изпитвайки породено от това чувство на върховно блаженство и благодарност към партньора си.

Маточно-околоматочният оргазъм винаги задоволява напълно жената от емоционална и физическа гледна точка. Никога не бива последван от еластични болки или пасивен или активен реактивен вагинизъм. Неговото действие на енергетично обновление се усеща във всички психосоматични и емоционални области.
При наличието на тези благотворни последици на сексуалния оргазъм разбираме защо в романа си „Най-добрият свят“ Ощъс Хъксли измисля хумористична обществена организация със задължително оргазмено задоволяване. Разбираеми са и теоретично оправданите рационални мотивации, подтикнали някои психоаналитици като Райх например към търсене на психотерапевтична техника за „довеждане“
на субекта до оргазъм. Но пълната липса на критичност у пациентката и у психоаналитика при тези „упражнения“ е причина за силното разочарование от четенето на подобни трудове. Научният идеал на Аза,
който се излъчва от тях — идеал на блажено и терапевтично блудство — е перверзен идеал, който поддържа опасна псевдомистика в психоанализата или no-скоро представлява нейно фетишистко извращение.
Съвсем различна е стойността на оргазма, настъпващ при единението на две личности, свързани от любов. Тогава половите актове символизират взаимно даряване на присъствие, изпълнено с внимание един към друг. Мимолетната въображаема възможност да достигнат до фалоса, която двамата си обещават и дават взаимно във веществеността на телата си, фокусира смисъла на тяхното желание,
т.е. на цялото им същество
7
За жената плодът от пълния вагинален и маточно-околоматочен оргазъм, получен от половия акт, е троен: уталожваме на всяко напрежение, нирванно блаженство и всеки път убеденост за дотогава неизживявано подобно щастие. Тя изпитва чувство на признателна нежност към своя партньор, чиято личност е единственият свидетел на съществуването й в прекъсналото време и съзнание на нейния оргазъм,
и може би единственото оправдание за нейната „цепнатина“.
Личността на любимия човек се свързва с чувството й и с усещането й за обновление.
Към това се прибавят емоционални звучения от съвсем особено качество, когато половият акт има дори и нищожни шансове да бъде плодовит, особено ако всеки от партньорите е социално готов да поеме

тази евентуалност. Това със сигурност е специфично за женския генитален оргазъм. Дали защото е отглас от архаичното желание за пениса на бащата, заместен в ранното детство от куклата фетиш? Дали поради отварянето към бъдещето на акт, който, сам по себе си съвсем алогичен, е при все това напълно приет от жената и който бъдещото дете разполага в триединната диалектика на плодовитостта,
плодовитост, означаваща живата дълговечност на разбирателството между влюбените отвъд мимолетната дуална среща?
Половият акт е сюрреалистичен акт в пълния смисъл на думата,
съзнателен акт в спряло време, на място, където двете тела се дереализират от загубата на съвместното и допълващо се рефериране към фалоса. Той е точката, в която се проявява безличното могъщество на фалоса, родено от техния, изоставен нарцисизъм, върхът на кривата на сблъсъка във всеки от двамата между инстинкта към живота с учестените в амплитудата си ритми на вегетацията, кръвообращението и дишането, докато се стигне до лудото препускане на сърцата, и инстинкта към смъртта в нямото, пълно и дълбоко изоставяне на
„съзнателното“ съзнание, т.е. в наслаждението по време на оргазменото реализиране.
Реализирането на желанието й в пълния оргазъм изисква от жената цялостно участие в емоционалната и сексуалната среща с партньора и това спъва фалическото в нейния нарцисизъм,
предоставил й свободата да бъде готова да приеме мъжа и да бъде в съгласие с него в действителността.
Отдаването на жената на мъжа остава неизвестно за нарцисизма й,
каквито и да са фантазмите й по отношение на партньора и колкото и афективно положителна да е към любимия мъж. Ако тялото на мъжа не присъства наистина в действителността, ако я няма прегръдката му при срещата на телата, в игрите и доведения докрай полов акт,
нарцисизмът на жената само ще усложни с мечтания предвидимия неуспех в случай че при появата на партньора нейният фалически нарцисизъм не се разположи в него, в неговата реалност тук и сега.
Все в сюрреалистично поле действа оргазмът, когато — след като жената възвърне съзнанието си — предизвиква задоволеност,
пречупена през свързаната с генетичното й развитие призма на либидото. Усетените въздействия от оргазменото наслаждение могат да се разложат на усещания за сензорна, етическа и естетическа

пълнота, за засищане, в смисъл на успокояващо орално либидо, за премахване на всякакво мускулно напрежение в смисъл на обновително анално либидо, за благодарност към другия, към тялото му, към собственото тяло, към света, за пълно анулиране на невротичния страх от живота или смъртта, за restitutio ad in-tegrum на цялата личност, за привеждане в ред на нарцисизма, изчезнал за малко в нулево време и на отсъстващо място.
Нима всеки оргазмен полов акт не повтаря във филогенетичен план първичната сцена на всеки от партньорите, носейки им по този начин,
Заедно с въображаемата онтогенична регресия,
основополагащия за всяка човешка личност тристранен опит: двама души, водени от желание и обич, които са скрепили своя пакт за триединна съдба на желанието? Усещането за пълна сигурност на субекта, който е в съвършена хармония с тялото си и изпитва пълно доверие към партньора си, е едновременно лично и безлично, то е усещане за съответствие със законите, създали вида, които пък са в съответствие с космическите закони.
Допълнителната възбуда на жената, понякога изваждането й от състояние на фригидност чрез различни видове садистично речево,
мимическо или телесно поведение от страна на обичания партньор,
могат да бъдат разбрани на основата на нарцистичната опасност жената да почувства, че се превръща в нищо. Защото тъкмо на мъжа предава тя по време на половия акт всичко фалическо, произхождащо от предгениталните стадии, и всичко, което в активните нагони доминира над пасивните нагони. Усещания на границата на болезненото в негенитални телесни части като че ли могат да бъдат залог за анален интерес на другия към нея, като тя престава да усеща границите на тялото си, но благодарение на този друг се чувства траен обект. Желанието да бъдат заставяни, принуждавани да понасят половия акт, което за някои жени е част от удоволствието, би могло да се обясни с невъзможното изплъзване от оргазмената опасност, към която се прибавя остатъчната опасност от садистично-оралното,
садистично-аналното и агресивно-уретралното инвестиране на цялото тяло, както и опасността, дължаща се на пасивното инвестиране на всички стадии, в това число на гениталния, в самото място на женския полов орган. Последният е надценен поради това, че може евентуално да бъде въздигнат до катастрофично фантазмено изнасилване и

подтиква в още по-голяма степен Аза към подчинение. Ето защо удоволствието за жените, които искат от партньора си да прибягва до този начин на възбуждане, става още по-силно в наслаждението след оргазма, разкриващ на жената могъществото, което упражнява над мъжа при условие, че приеме неговото могъщество над себе си.

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: