Образова диалектика на срещата, тяло и

частично в себе си нещо от голямата маса на възрастния и изразява —
модулирайки или не своя език — нещо от себе си, което възрастният взема, получава. Детето задържа в себе си образа на модулираните вариации на възприятията от този друг, от другите ценни за него хора,
благодарение на които запазва в паметта си знание, получено при телесните контакти и при обмена от разстояние на възприятия в пространството.
Така се изработват скали на ценностите в отношението им към реалния и символичния фалос, който винаги е информиран чрез въображаема линия за връзката на детето с възрастния друг, по когото то се равнява. Ценностите на удоволствието за детето се сблъскват с ценностите на неудоволствието, което неговото поведение предизвиква у възрастния. Всичко, което идва от детето, се качва към възрастния, а всичко, което идва от възрастния, слиза към детето. Такава е фалическата символика в етическите и естетическите ценности.
По този начин детето бива посветено в реалния и символичния фалос чрез достоверността на действителността, която се включва в неговото същество, свързана слухово и зрително с изявите на възрастния, засягащи неговите действия и следователно желанията,
предизвикали тези изразяващи желанието действия. Колкото до самото дете, що се отнася до пола му, то е свързано с фалоса от момента, в който възприеме смисъла, че има или няма пенис. Това, което възрастният приема от изразеното от детето, демонстрирайки удоволствието си, му придава етическа и естетическа стойност: детето е красиво и добро. Това, което възрастният отхвърля, е грозно и лошо.
Това, което възрастният не забелязва, не е получено от детето и като ценност не представлява нищо за него в отношението му с другия —
макар да може да бъде приятно или неприятно като усещане в тялото му, тъй като липсва означаващо, което да го изрази или валоризира.
Ценностите, породени от словесното общуване и съхранени в паметта му, информират човешкия субект — по време на детството — за неговия нарцисизъм, съществуващ едновременно със знанието за собственото съществуване, за имането, за правенето в съзвучие,
усетено като съгласувано с възрастния настойник и потвърдено от опита. Така възможното и невъзможното в начините на задоволяване,
към което се стреми неговото желание в действителността, му помагат да разграничи принадлежащото на тази действителност от

неосъществимите фантазми, все едно дали се отнасят до изтеклото минало или до ненастъпилото бъдеще. Това възможно и това невъзможно се сблъскват с обусловеността на субстанциалната действителност на тялото му и материалната действителност на окръжаващия свят и на природата на нещата. Те се сблъскват и с желанието на другите, с липсата им на желание спрямо него (когато не придават стойност на неговото желание) или с желанието им,
съучастно с неговото, а също и с противоречащото на неговото желание. В последния случай детето инхибира фантазмите, евентуално насочени към осъществявяне на желанието му, защото образът на възрастния в паметта се намесва, за да възпре породилите го нагони.
Именно тогава, както видяхме, символизирането чрез езика може в някакъв момент да използва тези нагони. Когато не са използвани по този начин, нагоните се връщат в тялото като нищо незначещи неща,
но тъй като тези нища са динамични сили, те действат и предизвикват вегетативни функционални смущения в организма.
В оралната възраст невъзможното желание идва с отбиването и,
както видяхме, способства за символизирането на езика, за да може връзката с другия да продължи и да носи орално задоволяване по по- дълга верига между детето и възрастния — веригата на словесния език. По същия начин в аналността забранените от възрастния видове поведение се поемат от ръцете и тялото, придобило похватност благодарение на неврологичното съзряване и на растежа. Така чрез посредническите елементи, каквито са частичните обекти, предметите,
аналните нагони се задоволяват, като желанието се изразява в активността и в пасивността спрямо тези обекти.
От момента на двигателната самостоятелност нататък интроекцията и проекцията, които са метафори на храносмилателния обмен във връзката на обич с другия, биват последвани от идентифициране. Видяхме, че това идентифициране, съпътствано от все по-фино разграничаване на възприятията, разкрива пред детето половото различие и реалността на мъжкия му или женски пол, след което идентифицирането с родителския обект на неговия пол придобива върховно значение за него.
Така човешкото същество получава достъп до самостоятелно поведение в семейната социална среда, разширена до средата, с която общуват близките му, и възприема поведение, което може да се нарече

морално, като се има пред вид, че е подчинено на интроецирани ценности. Това поведение е винаги някакси чуждо на етическите и естетическите ценности на облечената в доверие семейна среда, с която то е в хармония.
Момичето се обича, ако се чувства обичано от родителите си и валоризирано от думите и поведението на околните. Ако майка му,
сравнена с другите жени и другите мъже, особено с бащата, му изглежда ценен обект, то е още по-мотивирано да се идентифицира с нея. Тогава се събужда динамиката на гениталните нагони, които придобиват основно значение за него. Тази динамика е центростремителна при момичето по отношение на ценния обект,
притежаващ пениса — бащата, мъжете. Обичта към майката продължава, но обичта към бащата започва да преобладава, особено ако бащата валоризира дъщеря си с думи и поведение.
Но скоро гениталните органи на момичето започват да търсят телесен контакт, съответен на този, който то интуитивно усеща между майка си — с нея иска да се идентифицира, и баща си — от него иска да изпита същите удоволствия, каквито изпитва майката. Властното желание на момичето се концентрира върху тялото на инцестния хетеросексуален родителски обект и върху половия му орган с цел генитален контакт и раждане на дете, както майка му е имала поне едно дете, дъщеря си, и може би други след нея. В този момент образовите ценности на обичта към възрастния, който служи за пример, се променят, както и тези на обичта към възрастния, който е сексуално желан. Динамиката на половото генитално желание на момичето се усилва толкова, че гласът й се чува по-силно в неговия нарцисизъм от гласа на съхранените в паметта ценности от оралното и анално минало, които са пренесени и метафоризирани в езика.
Все по-силно става желанието за преминаване към действие спрямо тялото на наличния изкусителен обект с цел получаване на очакваното удоволствие от инцестния обект, фантазмите искат осъществяване. Пометена е обичта към възрастния от същия пол,
който се е превърнал в неудобна съперница. Пометена е и обичта във формата само на сърдечна привързаност към хетеросексуалния родител. Желанието говори в тялото на момиченцето в присъствието на бащата, любовта изпълва тялото и сърцето му с изгарящо желание за обич в негово отсъствие й подлага инцестното дете на мъките на

вярващия, от когото Бог се е отвърнал, когато присъстващият баща не задоволява желанието му за телесен контакт.
Защо другият отказва, не го иска така, както момичето го иска?
Нима неговото желание и привлекателност нямат стойност в очите на бащата? Защо той продължава да предпочита майката, да дели леглото си с нея и може би да има бебета от нея? Нима тя, неговата дъщеря, не е хубава, щом единствено действителни са валори-зиращите свидетелства, които възрастният дава на детето чрез езика? Всички тези парливи за момичето въпроси стимулират достъпа му до ценностни качества, които го водят до времето на падането на млечните зъби, когато лицето му наистина погрознява, а усмивката му не е като на жените.
Въпреки че момичето не е получило словесно обяснение за незадоволеността, от която страда, за непризнаването от другия на инцестното му желание, възстановяването на зъбите подновява надеждите му. Така то може още дълго време да дебне и очаква проявленията на желанието у баща си. То може също, когато желанието му не намира никакво помощно средство за поддържане на надеждата, да чувства как се превръща в нищо, щом обектът не проявява интерес към него. В нарцистично отношение то се самоотрича в пола си, регресира към предгенитално задоволяване и дори понякога към задоволяване от изпитването на зависимост по отношение на телесните потребности, на различните неразположения.
Така попада в нарцистичен капан и започва да отрича съществуването на другия, чийто образ дори му причинява страдание. Извършва се стерилно изтласкване на гениталното желание. Стерилно в двойния смисъл на думата. Стерилно, защото не е потвърдена годността на генителните нагони, и стерилно, защото желанието за плодовитост,
съществуващо неясно у всяко момиче и неполучило точен отговор относно законите за продължаване на живота и относно начина, по който то се е родило от желанието на родителите му един към друг и от желанието им да го създадат, може да изтласка от неговия Аз желанието му да ражда. Без да е изживяло едипова кастрация, т.е. без да е чуло думи относно нелюбовта на баща му и нежеланието му за генитална среща с него, момичето може да достигне в това състояние пубертета, като желанието за раждане се появи отново в онази негова част, наречена инстинкт към смъртта, частта на индивид без минало и

без стойност, на обикновена човешка самка. Това желание за раждане превръща девойката в недиференциран обект за каква да е среща с мъж, която да я оплоди, докато лично, като субект, тя нито го е желала,
нито познава особеностите на телесния контакт с него — половия акт.
Тялото й приема или търпи гениталната среща с друго тяло, среща,
която не се е осмислила, тъй като възлюбеният и желан от времето на едиповия комплекс възрастен не й е разкрил хуманизиращите ценности на желанието й извън инцестното му осъществяване.
Словесното разкриване на възбраната върху инцеста, която е законът на всяко човешко общество, носи на момичето голямо облекчение в страданието му. Освен това, разкриването на желанието,
което — когато бъде оформена и зряла — ще й позволи да избере хетеросексуален обект извън семейството свободно и с негово съгласие, отново придава стойност на девичето й тяло. След известен период на интегриране на думите, чути от заслужаващ доверието й човек — уведомена и от баща си, който, изпълнен с целомъдрена обич към нея, не изпитва никаква трудност да говори за този закон и да й каже, че чувствата му към нея не са се променили и че целомъдрената обич, с която е инвестирана от него, не съперничи на бъдещата й любов към момчета извън семейството, а те ще я обичат, ако съумее да ги завоюва, девойката възвръща нарцисизма си и се хуманизира в своята гени-талност. Тя няма вече никаква причина да се крие в
„редно“ или „нередно“ поведение, което да я откроява в обществото,
или в болестно затваряне в тяло, „непредставляващо никаква ценност“,
което е рушало нарцисизма й. Любовната фиксация, насочвала мислите й към бащата, водила сърцето й в зависимост от емоциите,
идващи от него, разпалвала към него желание, което е изгаряло половият й орган, тази любовна фиксация изчезва.
Тогава какво остава? Остава целомъдрената обич към родителите и близките, остава тяло, което е обект на нарцисизма на момичето като фалическо и което то се стреми да направи възможно най-приятно на вид с цел да привлича момчета извън семейството. Знае се, че между осем и дванайсет-тринайсет години силата на гениталните нагони намалява и че този т.нар. латентен период е период на културна и социална адаптация на момичето. До пубертета, който ще възвърне силата на гениталните нагони, момичешкият Аз, вече очертал се преди едиповата криза в съответствие с идеалния Аз, представляван от

майката, съотнесена към бащата, се е откъснал от това преобладаващо съотнасяне поради факта на едиповата кастрация и на познаването на условията за раждането му. Нито майката, нито бащата са вече идеализирани. Те са се превърнали в обекти от неговата действителност, към които се връща целомъдрената му обич,
продължаваща обичта от детството. Момичето влиза в този латентен период, подплатявайки своя нарцисизъм с плодовете от сублимацията на кастрираните в едипово отношение нагони, които Свръхазът,
интроецирал възбраната върху инцеста, подкрепя чрез действия,
адаптирани към законите на обществото и към социалните ценности на неговата група.
Обичта, изразявана чрез всички форми на езика, се развива социално спрямо хомо и хетеросекеулни обекти, целомъдрените отношения с които утвърждават стойността й на девойка. Емоции и мимолетни желания пробуждат любов към някои от тях: момичета със сходна на нейната чувствителност и момчета, които предизвикват у нея чувствени желания, утвърждаващи женската й стойност.
Целомъдрената обич в атмосфера на доверие и словесно изразена сърдечност към близките обекти — родители, братя, сестри,
приятели — остава, ако тези обекти притежават социална и културна ценност и ако запазват към нея целомъдрено отношение, каквото
Свръхазът й бди да бъде нейното към тях; ако уважават законните й желания, които от време на време я привличат в приятелства или любовни връзки към хетеросексуални обекти, срещнати в обществото.
Образът, който девойката има за тялото си, е съвкупен: глава,
символично място на мислите й, на екзистенциалния й контрол, сърце,
символично място на чувствата й, и тяло в своята цялост — глава,
туловище, крайници, — място на нейния Аз. Това тяло има фалическа стойност за нарцисизма й. Колкото до женските й вътрешни органи,
които в по-голямата част от времето са безмълвни, те й напомнят за себе си при преходни вулво-вагинални сладостни усещания по време на срещи, които насърчават женствеността й да изразява чувствата си.
Но главата й запазва контрола над чувствата и желанията й, както и над действията й, според изискванията на азовия идеал, породен от поредицата срещи с жени, от които се възхищава, към които понякога изпитва несъзнавана хомосексуална страст, учителки, превъзнасяни заради културата им, или жени, ценени в обществото. Разговаряйки с

нея, те направляват афинитета на желанията й в намирането на най- адекватния израз чрез учението, културата, социалните дейности,
себеизявата и й помагат да достигне до такъв образ за себе си, който ще я направи желана за идеалния тип мъж, постепенно оформящ се в представите й при срещите й с мъже. Тя живее в очакване на своята пълна сексуална зрелост и на увереността, че ще срещне момчето,
което ще обикне и пожелае и което ще отговори на любовта и желанието й.
Когато с пубертета и установяването на менструалните цикли гениталните й нагони възвърнат силата си, в сънищата и фантазмите й,
във връщането на спомените ще се появи известно вторично изживяване на мутациите от детството. Вече станала жена, тя ситуира именно в корема като централна част на тялото несъзнавания повик на майчинството, за което от появяването на менструалните цикли знае,
че тялото й е готово. Според начина, по който едиповият Свръхаз е действал при кастрацията на любовната връзка и инцестното желание,
и начина, по който биват повторно изживявани фантазмите за предполагаемо изкормване на инцестното дете-съперница от страна на майката, менструациите цикли са белязани или не са белязани от психосоматични смущения. Плодовитостта, за която тялото й е вече способно, дава метафоричен смисъл на мутационно креативно изменение на цялото й същество, на мисълта и на предвиждането на дефлорацията при първия полов акт.
Осъществяването на желанието й чрез пожелаване партньор, готов да й откликне, ще я утвърди като жена и ще даде на женствеността й смисъл, познат интуитивно още от детството, но може заедно с това да й донесе бременност, превръщайки я в жена и в равна на майка й, от която знае, че е била бременна със самата нея с участието на нейния родител, баща й. Тази бременност, в условията на инстинкта към смъртта, който се открива винаги под инстинкта към живота, говори на утробата на всеки женски индивид, достигнал до генитална зрелост.
Но за субекта, за неговия нарцисизъм и за чувството му за отговорност,
зависещо от миналото му, от изживяната едипова кастрация, от сублимациите му, от азовня му идеал, бременността носи обвързване с нов живот, животът на мъж или жена, който ще се роди от половия акт — отговорност особено голяма, защото дори детето да е било заченато с любов, тя може да не се окаже трайна.

Създаването на дете ангажира не само отговорността на майката спрямо детето, но и връзката на детето с родовете на майката и на бащата. Жената, която съзнава своята женска сила, знае, че трябва дълговременно доверие в любовта между партньорите и дълго съгласуване между тях, за да могат истинските генитални нагони,
обхващащи времето за възпитание на детето, да бъдат в основата на това важно действие. Създаването на дете в момента й се струва лесно,
но човешкото му приемане е съвсем друг въпрос, изискващ от нея социална зрелост, която може би още не чувства да е придобила, и социална зрелост на партньора й, в която трябва да е повярвала напълно.
Това обяснява тревожността, изпитвана от една още девствена жена по повод предстоящия полов акт с мъж, в когото е влюбена.
Далновидността й и смисълът, който придава на себеотдаването си, я карат да забавя извършването на желания от нея полов акт и да избягва човека, когото обича, въпреки че той я привлича. Много влюбени мъже не разбират това отчайващо и противоречиво поведение на девойките или девствените жени. А то е гаранция за психична и социална зрелост на жената.
Мъжът, който обича истински такава жена заради личностните й качества, не греши в това отношение. Той потвърждава своята решимост, залага своята дума, дава доказателства за любовта си на жената, която не желае нищо повече, за да му се отдаде. Обратно,
ловецът на женски сърца, който не е готов да вложи отговорност в половия акт, нито в любовта, нито в генетичните последствия от откъсването на първия цвят, се ориентира предимно към чувствените,
незрели или празноглави девойки, но от това не получава нищо (освен голям брой ловни трофеи); това става в най-голям ущърб на жените,
изоставени набързо от своя любовник и останали сами с грижите за дете във висша степен ощетено, осиротяло преди още да се роди и лишено от символичните връзки с бащиния род, а понякога дори и с майчиния род.
В литературата се говори много за дефлорации с катастрофални последствия. Имало е такива наистина по времето, когато нашите баби и майки, поради своята неподготвеност, както и поради неподготвеността на мъжете пред задръжките на младата съпруга, не са се чувствали обвързани нито е желанието на мъжа, нито с любов

към личността му, а само с вярност към него, без да имат представа как стоят нещата с телесния контакт и с мъжетвеността и емоционалността на мъжа по отношение на жените. Ако тогава я бяха питали за мнението й, жената би заявила, че приема този мъж, защото й го предлагат и защото в нейните очи той играе ролята на посредник в социалния й живот, а не защото го обича. Самата тя била избирана от съпруга си като знак за уреждане на семейното му положение, а не толкова като знак на любовта му. Първият полов акт се равнявал на подпис под търговски договор и се провеждал като ръкопашна схватка.
А на младата жена й били нужни само няколко любовни думи и малко съобразяване с нея, за да бъде, освен добра партия, красива и нежна участница в сватбената среща.
Защото материалната осигуреност и семейното обвързване не са достатъчни за жената, за да се отвори към мъжа. Нещо повече, тези произтичащи от разума условия са второстепенни за любовта и желанието й. Важни за нея са взаимността в чувствата и желанието,
които са плодове на езика, споделянето на удоволствията, на радостта и гальовността, на силата и нежността. Взаимността е първото, което потвърждава за нарцисизма й фалическата стойност на нейната привлекателност в момента на пълното себеотдаване, зовящо я,
дълбоко в нарцисизма й, към наслада и споделен оргазъм.
В наше време половият акт с дефлорация, както и последвалите сексуални отношения не съдържат вече риск от забременяване, който преди противозачатъчното хапче жените трудно и рядко можеха да избегнат. Сега в любовта и в чувствените срещи голяма част от поемането на отговорност към потомството е предоставена на женската свобода. Жената е освободена от фантазма за забременяването, преди да е разбрала как стоят нещата с любовта и желанието. Мъжът не може вече да й наложи нежелана бременност,
стига да е била просветена навреме за женските противозачатъчни средства, да е достатъчно разсъдлива, предвидлива и да прояви самообладание, за да ги използва.
Тук отново виждаме ролята не само на лекарите, на медиите, но най-вече на възпитаването на самостоятелност у девойките, не за бъдат превърнати във вятърничави същества, които не придават на любовта вкуса на сърдечно обвързване, нито на желанието словесния смисъл на символичната среща, създаваща очарованието и радостта от телесния

контакт между мъжа и жената, а за да може изпитанието от една любов, която би се оказала нетрайно споделена, да не бъде усложнено,
преди влюбените да си дадат сметка за това, от отговорността за дете,
заченато против съзнателната воля на родителите.
На всички ни са известни случаи на деца, за които нито единият,
нито другият от разделените родители не иска или не може да поеме отговорността или които нито един от двамата не иска да остави за гледане на другия в случай на развод. Това са печалните условия за толкова много деца, принудени да плащат цената на незрелостта на своите родители. Узаконяването на аборта в първите седмици от бременността, което го лишава от драматизъм, е, уви, за някои жени причина да го приравняват с противозачатъчните средства. Към аборта би трябвало да се прибягва по изключение, предвид на много сериозните последици в несъзнаваното на майките и на живите им деца — всички психоаналитици разполагат с несъмнени доказателства за това, които долавят извършването му и винаги реагират на него,
дори ако понякога то е останало тайна за бащата. Абортът, който е по- малкото зло от запазването на плода, заченат против волята на родителите и износван в състояние на тревожност или символично отхвърляне от майката, позволява на жените да не раждат дете,
предварително лишено от всички шансове, на които би имало право при изпълнени с обич и отговорност родители, и преди всичко правото да бъде прието от тях с радост, да заеме полагащото му се място в дома и в сърцата им.
Благодарение на напредъка на биологията и еволюцията на нравите телесните контакти по време на половите актове вече не обвързват сляпо жените с майчинство, за което знаят, че не могат да поемат отговорността. При все това половият акт като осъществяване на желанието, подтикнало жената към него, остава за нея акт на обвързване спрямо себе си и спрямо мъжа в много по-голяма степен отколкото при него спрямо самия него и спрямо жената.
Да се върнем за малко към начина, по който се структурира момичето от момента на пълната независимост на придобилото му самостоятелност тяло по отношение на коитуса. Всички телесни съприкосновения, при които има проникване през границите на кожата на човешкото същество, се усещат и от двата пола като опасни, твърде

добавящи (страх от изнасилване, страх от смъртта) или твърде отнемащи (страх от кастрация, от похищение) за тялото и за сърцето.
Няма тяло без глава според опита, преживяван след прохождането.
И няма сърце без полов орган след началото на емоциите, които посвещават детето в стойността на всяко негово поведение. Целият предгенитален живот води човешките същества от двата пола, без дори да го съзнават, до валоризиране на главата, тялото, крайниците в половите отношения, които единствено сърцето хуманизира в езика чрез йерархията на етическите и естетическите ценности, свързани с думите и израженията на родителите, предизвикани от поведението на децата. Добро е това, което възрастният обяви за добро. Това, което възрастният не приема, на което не обръща внимание, остава във възприятията на детето без оценка. То е нищо. Това, което възрастният отхвърля, е лошо. По лицето, разположено на главата на възрастния,
който е по-голям и по-силен от детето, то познава какво му харесва или не му харесва посредством действието на отворените или затворени изходи, действието на хармонизираните или нехармонизирани неми или звучни мимики, посредством казаното с думи, и игнорира и отхвърля онова, което не се приема от облечения в доверието му възрастен настойник. Видяхме, че около третата година, след констатирането на разликата в пола на момичетата и момчетата, идва момент, когато на въпроса как се е родило, детето получава или не получава отговор. Във всеки случай, какъвто и да е отговорът, то си създава фантазми относно началото на живота и наблюдавайки бременните жени, само разбира, че тази аномалия с корема, която изчезва, когато в люлката има бебе, доказва, че бебето е расло в женския корем, дори и ако нищо не му е обяснявано.
Знаем, че фантазмите на момичетата за зачеването са орални,
докато фантазмите на момчетата обикновено са свързани с проникване на тъп предмет. Момичето, приело действителността на своя пол,
идентифициращ го като жена, се води, както видяхме, от желание за пениса на другия в диалектика, която още не знае, че е генитална, и която е с пасивна и центростремителна динамика по отношение на частичния обект. При момчето е обратното. В тази възраст, наречена предедипова, първичната сцена в реалността на гениталния акт между мъж и жена е непоносима, защото е свързана с образ за тялото,
произлизащ от диалектика, в която активното побеждава,

разрушавайки частично или напълно пасивния обект в оралния,
аналния и фалическия стадий. Момчето е задължено да се откаже,
съзнавано или несъзнавано, от съзнателния, падащ се нему акт спрямо своя обект, майката, акт на проникваща формално агресивна инициатива в еротичната игра, която интуитивно усеща между двамата възрастни. То се отказва поради креативното въздействие на въображаемото, съчетано със случайната реалност, която в символичен план би предизвикала разрушаването на неговата свързваща психохарактеро-логична и физикотсоматична структура.
Понякога на някое момче, което бие момичетата, което е агресивно и войнствено настроено към нежния пол, чуваме да казват следната формула: „Жената не се удря дори с цвете.“ Тази формула е напълно противоположна на мъжкия дух на фалически еротизъм.
Обратно, тя е валидна по време на едиповата криза, когато жената е желаният инцестен обект. Задържането, което това наставление култивира, облекчава за известно време кастрационния страх, който би достигнал момчето като бумеранг, ако изяви желанието си, нападайки наистина майка си. От друга страна, момичетата приемат факта, че момчетата са силни, че обичат да се бият като знак за тяхната стойност. Ето защо, каквото и да говорят майките вкъщи, момичетата съумяват да си изкарат боя от момчетата.
Анкета, проведена в една болница, където в хирургическата зала повечето жени се лекуваха от побой и счупвания, причинени от мъжете им, показа, че 80% от жените намират факта, че мъжът бие жена си за нормален и за знак за неговата любов. Съжаляват само, че някои мъже прекаляват.
Нека се върнем към момичето в предгениталния период, когато неговият едипов комплекс започва да се проявява в желанието да се идентифицира с майка си по отношение на баща си. Предгениталният образ, който има за тялото си и за женския си пол, го поставя в очакване на пениса на мъжа, когото ще успее да съблазни. Естествено,
ако е възможно, този мъж ще бъде баща му. Фалическото надценяване на последния може, тъкмо защото е надценяване, да остане в едиповото статукво без особена тревожност, ако майката е безразлична, и без едипова кастрация, защото дори и да знае от наблюдение, че инцестът не е нещо обичайно в обществото, момичето ни най-малко не се интересува от истинските генитални отношения.

Дъщерята просто е подвластна на баща си и ако той не е целомъдрен в обичта си към нея, тя може заради него да отхвърли ценностната скала за добро и лошо, която е изградила в детството си заедно с него.
Тъкмо това става при инцестно изнасилване, което не се случва толкова рядко, колкото се мисли, и което е катастрофално за символичното бъдеще на момичето, въпреки че не разрушава единството на личността му в подчинеността на бащата, единство,
съзвучно с единството й с обществото. То е катастрофално и за децата,
които могат да се родят от кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря. Колкото до инцестната връзка на момичето с по-голям брат, тя се среща извънредно често, като в началото й момичето не съзнава, че тя не е в етическия социален ред на нещата поради факта на фалическото надценяване на семейния обект — брат или баща.
Познавах млада жена, чиято възраст всъщност трудно можеше да се определи и която на осемгодишна възраст, след смъртта на майка си,
станала любовница на четиринайсетгодишния си брат. В продължение на десет години поддържала ежедневно сексуални отношения уж тайни от бащата, който впрочем пиел. Жената съвсем не бе лекомислена, беше интелигентна, а в обществото — великодушна и предана. След като брат й заминал на наемна военна служба в далечна страна, тя се отдала на християнска благотворителност и по тази линия се запознала с мъжа си, който така и не научил за кръвосмесителните отношения, поддържани от жена му и зет му. Учудвал се само, че жена му никога не пожелала да се види с брат си и винаги правела така, че да отсъства, когато той идвал да ги посети през отпуските си във
Франция. Когато ми разказваше за това, жената уточни, че открила много бавно, чак на зряла възраст, че кръвосмешението между брат и сестра не е толкова обикновено нещо, колкото си мислела. Не можеше да прости на брат си, но нищо повече. По времето, когато се запознах с нея, бе доста добра майка за децата, които бе родила от мъжа си, за когото се омъжила доста късно. Разказа ми също, че след като се омъжила, се мислела за безплодна, защото, докато била девойка, много искала да има деца от брат си, от което той за нейно голямо учудване се ужасявал. Решила да се омъжи едва когато от негово писмо научила,
че е станал баща. Не правела връзка между женитбата си и съобщението за това бащинство. Направи я едва когато сподели с мен,

че ревнувала, че брат й има дете от друга жена. Тогава решила и тя да се омъжи за друг мъж и да има деца.
Престижът на мъжа — двойно фалически представител с тялото и с пениса си — е такъв, че повечето влюбени жени възприемат всички възгледи на мъжа си и пасивно подвластни на желанието му, приемат всичко от него. Някои се съгласяват дори на бракове, които остават неконсумирани с години.
Един познат лекар попаднал на жена, отдавна в менопауза,
овдовяла преди няколко години и бездетна, която говорела за покойния си мъж с любов и нежност, но която при рутинното вагинално туше по време на общ преглед изпитала притеснение; не знаела, че има дупка отпред. След като я разпитал внимателно, лекарят научил, че сексуалните й отношения били винаги отношения на анално проникване. Желаела да има деца и се съветвала с лекари, но мъжът й винаги я придружавал, разговарял настрана с лекаря, който никога не я преглеждал след разговора със съпруга. Всеки път й казвали:
„Госпожо, вие сте напълно нормална, чакайте, може би един ден ще забременеете.“ Но този ден така и не дошъл. Може би ще си помислите, че тази жена е била наистина наивна и със слабо сексуално желание. Вероятно, но като се има предвид колко незрели остават понякога момичетата, тя не е някакво изключение. Тази жена била единствено дете и идеализирала баща си, починал, когато била много малка, а майка й я омъжила преди да умре. Съпругът заместил и бащата и майката, бил офицер като баща й и много внимателен с нея.
Считаше, че е била много щастлива с него, като се изключи това, че нямали дете. Впрочем, за щастие на детето. Едновременно баща и майка — точно това търсят много жени в съпруга и се ласкаят в нарцистично отношение, че са жени на такъв съпруг. В техните очи на възрастни момиченца той е всестранно надарена престижна личност,
която те предано и покорно обичат.
От психоанализата знаем, че отношенията на телесен контакт между детето и възрастния винаги служат символно на креативната междучовешка връзка; всеки обмен на тялото с друг обект се усеща като добър или лош според това дали активните или пасивните нагони са успокоени (субектът е оправдан) или свръхактивирани (субектът е подложен на увеличено напрежение, което го променя в усещанията му, но и може също, посредством напрежението, да открие другояче

своя катарзис или да сублимира нагоните си в дейност, пренесена върху друг обект, не върху този, който би искал да заинтересува). Ако няма нито промяна, нито оправдание от другия на дадено желание, т.е.
ако друщят нито го оправдава, нито му обръща внимание, контактът,
опитът за обмен отговаря на несъстояла се среща; субектът, воден в тази дейност от желанието си, е представлявал нищо за другия и чрез изтласкване и нехуманизиране на гениталното си желание посредством езика, той може никога да не узнае за него.
Що се отнася до половия орган на жената в неговите живи и потенциално сладостни дълбини, без съгласието и свидетелството на мъжа, който изпитва наслаждение в нея и може би й доставя наслада,
но заспива веднага след половия акт и никога вече не отваря дума за него, жената, която никога не е чувала думи преди да опита половия акт, за да знае какво представлява насладата, не чува думи и след това и не знае дали нейното желание е безразлично за него или представлява нещо за него. Колко семейни двойки са в това положение, двойки с деца, в които жената, която не е имала случай да срещне други мъже или се е пазила от такива срещи поради прекомерна заетост или традиционна вярност, не се събужда никога и без да знае, става повече или по-малко фригидна!
Виждаме тези семейни двойки, когато децата им, развиващи се добре до възрастта на едиповия комплекс — а понякога дори и до пубертета, — изведнъж изпадат в ха-рактерологични състояния или в нещо като ларвен живот, в който нищо не ги интересува, или пък проявяват тежки невротични симптоми, бидейки в същото време отлични ученици; виждаме впрочем и бащите на тези деца, които работят много и никога не са вкъщи, и майките, които се съсипват от домакинска работа, защото цялата отговорност за децата ляга върху тях. Половият им орган е отречен, потънал в сън и те компенсират,
изпитвайки удовлетворение в паричната зависимост от мъжа, а когато работят, за да осигурят семейния бюджет, са смазани от умора и сърдито отричат ценността на съпруга си: „Нали знаете какви са мъжете! Щом масата е сложена, децата са си легнали и къщата е подредена, с тях всичко е наред!“ Понякога добавят: „О, ние чудесно се разбираме, децата никога не са ни виждали да се караме!“ И как да ги видят, като никога не са ги виждали и да се обичат.

Да се върнем на момиченцето, навлязло в едиповия комплекс. В
отговор на прословутия въпрос за раждането си или за бъдещите си деца, то получава обещание за плодовитост и научава от майка си, че ще се омъжи. Ако майката е умна, тя ще отговаря ден след ден на всичките му въпроси за любовта и желанието. Едва тогава ще започне гениталното му възпитание, т.е. символичното му посвещаване в съответствието между желанието и любовта, поставени в служба на взаимното щастие, което си даряват мъжът и жената, и в служба на отговорно майчинство, чието свръхвалоризирано място на сладостни усещания е кухината на половия орган. Въвеждайки го в забраната на инцеста, с думите си майката ще позволи на момичето да си представя във фантазиите си мъж, който няма да е баща му.
Подобно словесно сексуално възпитание на момичето трябва да се провежда от майката, пък било и само за да му даде право на бъдеща гениталност и за да го освободи, посредством желанието му към хетеросексуални обекти, от възбраната, която така дълбоко го е белязала в първото му желание. И наистина, необходимо е някой облечен в доверие възрастен, от когото момичето знае, че е обичано, да му даде правото на друга, не инцестна гениталност, въпреки че самото то може да не си представя, че съществуват и други видове гениталност. Без думите, отменящи възбраната, момичето би могло да отрече стойността на здравото съществуване и на смисъла на усещанията, за които много трудно намира думи и за които е безкрайно щастливо да научи от някоя жена, че имат смисъл. Ако няма такова словесно посвещаване, извършено от жена, ако бащата и майката в непринудени разговори не позволяват на момичето да има приятелски отношения с момчета и любовни фантазми, свързани със случайни хетеросексуални обекти, желанието може да остане инхибирано и с появата в пубертета на менструацията и на гениталните нагони — отново изтласкано.
Но каквато и да е получената чрез възпитание подготовка на девойката за бъдещата сексуална среща с мъжа, когото ще обича и когото ще пожелае, тъкмо думите на този мъж при сексуалната им среща ще я разкрият истински пред нея самата. Това не е нещо, което е могла да чуе или прочете в литературата. Защото каквито и да са били фантазмите й и каквото и да се е говорило преди половия акт, то си остава фантазми и думи, докато не изпита наслада при телесния

контакт и не бъде утвърдена в наслаждението си чрез етическата и естетическата оценка, засвидетелствана й от мъжа. Именно това в тяхната среща — и защото такава среща е истинска — създава корените на трайна любов, като с всяка следваща среща любовта на двойката се усъвършенства. Ако обаче езикът изчезне помежду им, ако думите липсват, желанието у жената към мъжа постепенно ще угасне
11
. Защото тъкмо чрез изразяването на своите желания и емоции човешкото същество, което никога не може да се самопознае, а по отношение на пола си жената никога не може да се самопознае — бива опознато, за да придобие отговорно съществуване и да избяга от нищото, което го праща в небитието. Що се отнася до жените, когато срещите на телата не се придружават от срещи на сърцата, срещи на красивия език, на емоционалния език, те са несъстояли се срещи в човешкия смисъл на думата.
Нека отидем още малко по-далеч. Главата е символичното място на мислите, на екзистенциалния контрол, на човешкото поведение.
Сърцето е символичното място на нашите емоции, на нашите чувства.
Тялото е символичното място на нашия Аз, а в женското тяло,
ограничено във формите си и с ясните граници на ерогенните изходи,
се намират местата, които посредничат на насладите от удоволствието.
Жената ситуира в централната част на тялото — корема, мястото на зова към мъжа, който, ако е обичан, винаги бива свързван чрез фантазми с плодовитостта, била тя нежелана или желана.
Плодовитостта метафорично означава креативна промяна на цялото й същество и поради дълбочината на желанието й и на отворения й полов орган зовът за проникваща среща с мъжкия полов орган получава истински генитален смисъл. Но ако утробата и половият орган на жената са тясно съчленени помежду си, то и коремът и сърцето й са преплетени поради факта, че са разположени в неделимата маса на торса и че са толкова по-малко диференцирани в гениталната й диалектика, колкото по-охотно истинското отдаване на сърцето се допълва от отдаване на тялото. И много честа, преди да има опит в сексуалните срещи, или ако опитът й не я е научил на нищо,
жената мисли, че е влюбена в човек от другия пол само защото от момента, в който е покорена от присъствието му, желае да приеме в себе си неговия пенис.

Сърцето е символичното място на различните видове обичане. То се е създало през детските и младежките години, години на орално и анално доминиране, после на генитално доминиране в отношението към фалоса, желан в динамика, която за момичето е центростремителна, но винаги е свързана с фалически ценни една за друга телесни връзки.
Загубването на усещането за границите на тялото й, такива,
каквито съществуват от завоюването на изпрат вения стоеж и ходенето по време на коитуса и на сладострастните усещания, които с приближаването му вълнуват жената и разстройват състоянието й,
носи релаксация, която иначе съществува само при настъпването на съня и променя емоционалните и екзистенциалните модуси, познати на женския Аз — неговият нарцисизъм изисква представителност на телесното единство, обмислена грациозност на поведението, за която е необходимо владеене на мускулния тонус. Коитусът с мъжа, на когото жената предоставя достъпа до вдлъбнатите области на половия си орган, непознати и за самата нея, отнема на нарцисизма й ориентирите на подготвилите го условия. При жената траурът по центробежния пенис по време на първичната кастрация, после траурът по въображаемото дете от бащата, после траурът по съблазняването на бащата, често са били преодолявани само благодарение на фалическата свръхкомпенсация на социалната й личност — нерядко достигаща до женски маскарад и до потенциална фригидност. Затова в най-добрия случай, благодарение на една етика на интериоризиране на афектите в недостъпно място, сексуалната възбуда, причинена й от присъстващия друг, потвърждава кастрацията не на клитора й, а на образа на предгениталното й, после едипово, после следедипово тяло, като в същото време фокусира всичките й нагони в служба на удоволствието при приемането в нея на мъжа. Този процес, който отнема силите й, е необходим, за да може свободно да изпита сексуална наслада в това невидимо и неподвластно на етическите и естетическите ценности и поради това непознато за нея място.
По време на половия акт главата, представляваща съзнанието и инхибиращата критичност, първа разхлабва контрола си. Следват крайниците, неспособни да поддържат мускулния си тонус с увеличаването на вагиналната възбуда. Най-после, ако сексуалната наслада продължава да нараства, изчезват опорните точки на това,

което е представлявало тялото за другия и за собствената личност
(външното) и за самото себе си (вътрешното), на това, което е представлявало сърцето, обичало без контакт, и половият орган, от разстояние желал контакта и проникването. Тази дереализация се усеща като заплаха за всички нарцистични опорни точки на субекта,
т.е. като нещо, сравнимо със смъртта.
Тъкмо небитието, нищото, на чийто риск се излага жената в половия акт, е това, от което най-много се е страхувала в процеса на структуриране на своето съзнание като субект на съзнателно социално съществуване. Унижавана в сърцето или в пола си през девическия си живот, може би още неуверена в своята привлекателност, ако мъжът не я успокоява с любовни слова по време на коитуса, тя може да бъде завладяна от впечатлението, че не е нищо повече от обект за удоволствие за партньора си, което окончателно подписва изгубването на стойността й като субект. Може би това е причината за честата първична фригидност. Несъмнено това е причината за вторичната фригидност с неуспешна дефлорация или за полови актове, вършени по навик с партньор иначе обичан, но несклонен към предварителна игра, към нежни думи, без които в половия акт мъжът изглежда на жената като мотивиран единствено от своята разгоненост; това може и да не е така, но той не помисля да го каже, сигурен в любовта си към своята партньорка и неосведомен за личностната обусловеност на желанието при жената, за разликата между мъжа и жената, която не е само самка и която иска, за да остане желанието й живо, мъжът да й казва, че я обича и че изпитва удоволствие от сексуалните срещи с нея.
Познавам не един и двама мъже, обичащи истински жените си, които с мълчанието си по време на половия акт развалиха добре тръгналите си семейства. Те просто не знаеха, че за жената нещата не се разбират от само себе си.
Нарцисизиращото йерархизиране на перцептивни ориентири,
възприети и запазени въображаемо в паметта, е позволило на момиченцето да се изгради според определени етически и естетически ценности. През юношеството личността на девойката е продължила да се изгражда в своето социално адаптиране към девствения й полов орган според морал, засягащ само фалическата етика и естетика — на това, което се вижда. Нейното активно или пасивно креативно поведение се е възприемало винаги като „добро“, когато е било

приятно за нея, полезно и структуриращо за личността й във връзка със социалната й група, и „лошо“ в обратния случай. Всичко това е вече непотребно в нарцистичната дереализация, съпътстваща половия акт, от който жената получава наслада. Що се отнася до вълненията й,
искам да кажа вълненията на сърцето, когато жената започне да изпитва наслада и пулсът й неимоверно се ускори от възбудата,
сърцето също напълно престава да съзнава, покорява се и изчезва в странната наслада, която я кара да пропада в небитието. Това именно се нарича пропаднало момиче: такова, което е бцло като жена с някой мъж. Достатъчно е само вълненията на сърцето или на половия й орган да са били по време на детството й предмет на известна подигравка, на присмех, към който околните толкова лесно прибягват, когато видят девойка да се изчервява при приближаването на младеж, и опасността от себеот-даването несъзнавано се свързва с изгубването на собствената стойност.
Има жени, които възприемат съпружеските полови отношения като злоупотреба с доверие, ако не и като изнасилване, поради липсата на сексуално и еротично възпитание на съпруга, поради емоционалните му задръжки, победени само от нуждата му да се изпразни — нужда, която той най-невинно смята за доказателство за любовта си, защото е верен съпруг и много често твърде доволен от жена си. Истината е, че той просто не умее да изрази любовта си в климат на удоволствие чрез взаимна сексуална игра и че най-вече не се сеща да изпрати с нежни думи полученото от него, но не и от нея еротично задоволяване.
Причината за тази особеност на съзнанието на жената за нейната женственост се дължи на факта, че установяването на йерархизираните ориентири на сърцето и на тялото й е абстрактно по отношение на половия й орган, който тя не може нито да локализира, нито да оправдае без словото на своя партньор и без да възприема като действително любовна реалността на техните отношения, които, що се отнася до нея, изглеждат обезценени от мълчанието му.
И наистина, в самотните фантазми на момичетата и жените няма никакъв отговор, адресиран до любовницата, която ще бъдат, нито достатъчна силна памет за любовницата, която са били понякога.
Свидетелствата на еротичната литература ги засягат само с въображаемата си страна и с представите, които могат да създадат, но

не им казват нищо за самите тях в настоящата действителност. Може би това е причината воайорството да се среща толкова рядко при жените. Но основната причина е отсъствието — извън осезаемото в действителността на половия акт и в условията, които споменах — на ориентир за възприятията на другия. За жените тяло без сърце е лишено от смисъл и означената сексуална диалектика е възможна само когато са формулирани етическите и естетическите ориентири, които в противен случай липсват, защото половият орган е невидим.
Думите нямат еднакво значение за жените и за мъжете и едни и същи думи, отнасящи се до усещането за желание, нямат същото значение за две жени, като при това разликата е по-голяма, отколкото при двама мъже говорещи за сексуалната си наслада.
При мъжете явно е различно и думите, отнасящи се до сексуалната наслада и желанието, им позволяват отлично да се разбират. Мъжете явно се разбират, когато например говорят за броя на сношенията си за една нощ или за количеството на спермата си.
Изглежда това укрепва мъжкия им нарцисизъм. Говоря за доказани неща. Всичко това се дължи несъмнено на обстоятелството, че от една страна половият им орган е извън тялото и че от друга, могат да го контролират до момента на оргазма в половия акт. Всички мъже са воайори. Ако някой би измислил мъжки стриптийз за жени, той не би имал никакъв успех.
Обратно, въпреки че, както казах, всяка жена е различна,
характеристиките, специфични изобщо за жените, струва ми се обясняват различния избор и истински безумните генитални фиксации,
които наблюдаваме у тях, защото в интимността на сексуалния обмен
„нищо вече на прилича на нищо“. И ако жената търси единствено сладостните усещания, носени нарцистично от чувството, че обича този, който я желае, или че желае този, който нито я обича, нито я желае, и ако съотнесем това търсене към липсата на етика, засягаща сексуалната й женственост, виждаме да се открива пътят на най- абсурдното, най-неразбираемото (най-лишено от всяко етическо и естетическо значение за нея и за друг човек) желание, чиято перверзност е може би в някои случаи все още средство за фалическа защита срещу опасността, която хетеросексуалната среща в половия акт й носи.

Жената, която е по-генитална от мъжа по отношение на нагоните си, по природа е подложена на опасността от инстинкта към смъртта,
привлекателен за нарцисизма й в момента на първичния кастрационен страх, когато е още невръстна, привлекателен и в момента на страха от изнасилване, свързан с желанието, привлекателен и спрямо обектите на нейния избор в момента на изживяването на гениталното отдаване,
на отпускането на тялото, на пълното изоставяне на нарцисизма, което е условие за нейната наслада, т.е. когато единствената й любов съвпада жизнено с единственото й желание.
Възможно е също едва доловимото потенциално преобладаване на инстинкта към смъртта, на който жените могат да са подчинени —
като едновременно са подчинени и на пасивните си генитални нагони,
когато себеотдаването им на партньора ги води до пълно отпускане и когато поемат с мъжа риска за гениталния си нарцисизъм, — да привлича нарцистично мъжа и да събужда в него първичния кастрационен страх от времето, когато тревожещата голота на момичетата, видяна за първи път, го е омагьосвала до ужас, до степен да не вярва на очите си. Отдадената в любовта жена продължава да го омагьосва, но валоризира притежанието на пениса му, стимулира фалическия му тонус в утвърдените му ценности на мъжкар.
Възможно е също страхът от изнасилване — който може да се събуди несъзнавано в жените, тъй като е бил свързан у момичето с усещането на първото генитално желание в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, след като то е започнало да изпитва гордост от принадлежността си към пола, уподобяващ го на майка му да предизвиква у мъжа желание, белязано от живата, агресивна,
центробежна динамика, датираща от неговото уретро-анално фалическо либидо. Той се чувства стимулиран от съответствието със своите фантазми за зрелищни фалически момчешки подвизи, които го подбуждат да докаже силата си пред беззащитната жена. Без да подозира, в него може да се събуди садизмът, останал от архаичните нагони. Най-неразвитите мъже изпитват тогава склонност към прояви на физическо насилие върху жените. Генитално най-диференцираните,
що се отнася до мъжествеността им, фокусират в пениса ерекционната сила и желанието за проникване в жената. Поради възможността за пълно разполагане с тялото на жената, създадена от релаксацията при нарастващото наслаждение у нея, поради фокусирането на желанието

й върху дълбоките й генитални пътища, което води до загуба на чувствителността на кожната покривка, до преди малко толкова голяма към ласките, на мъжа му се струва, че жената се превръща в послушен предмет. Към това се прибавя и желанието на жената да бъде обладана,
проникната, което е немислимо и невероятно за всеки истински мъж,
което му вдъхва ужас, и може би, още по-лошо, желанието на влюбената жена да бъде оплодявана от мъжа при всеки полов акт. И
наистина, желанието за раждане е фантазъм, който е винаги налице в несъзнаваното на жената, когато изпитва наслада, фантазъм, който понякога я кара, без тя самата да знае, да моли за това, стенейки от удоволствие, дори ако е хирургически кастрирана или е предпазена от противозачатъчни средства. Не е ли това желание в апогея на наслаждението от половия акт сигнал за преобладаването на инстинкта към смъртта? Не доказва ли то, че преди субекта у жената присъства анонимният и аморфен екземпляр, който в разгара на наслаждението,
когато жената загубва контрола над своето историческо и диференцирано същество, се съобразява с императива за продължението на вида? Не се ли превръща жената за ушите на своя партньор в безумна самка, изпразнена от всякаква субектна логика?
Динамичната специфика на дадена жена — както в нейното генитално желание, в съотнасянето й към реалния и символичния фалос, чийто единствен посредник е обичаният от нея мъж, така и в субектното обуславяне, структуриращо нейната личност, действията,
мислите, фантазмите, чувствата й, които придават прелест на езиковите срещи на двамата и им помага да се разбират, да работят и водят съвместното си социално дело — тази динамична специфика става неразбираема за мъжа, когато същата жена е негова партньорка в наслаждението от половия акт. Дали тези особености на женското генитално либидо са причина за страха, който толкова мъже изпитват,
когато, привлечени от истински генитални жени, от тяхната интелигентност и желани сърдечни качества, почувстват, че жените ги желаят и започват да се влюбват в тях? Тогава им се струва, че всичко в жените, които са мислели, че познават и разбират, става странно. Това ли е причината Фройд да казва, че жените нямат Свръхаз, както момченце би казало: „Момичетата нямат пишка“? Как да го разбираме? В диалектиката на телесната среща на желанието между мъжете и жените, на срещата на любовта, на срещата на езика,

въпросите, които се поставят на мъжа, останал насаме с все същата жена, са безброй! На мъжа му се струва, че приближава непознати брегове, където нарцисизмът му се разклаща и губи увереност.
Мнозина предпочитат да не постоянстват, защото се боят от опасността, която се крие в това, че са с все същата жена, въпреки че тя е съблазнителна. Нали на жената се е гледало като на съучастник на дявола? Дали защото, чувствайки се приканени да я следват, мъжете се плашат от „там докъдето“ това би ги довело? Удоволствията на жените, когато те не се задоволяват с частични обекти като по времето на незрялата си младост и достигат чрез мъжете до наслада, близка до символичния фалос, както и исканията за удоволствия, на които мъжете обичат да откликват, когато желаят жените, ги засягат в тяхната чувствителност и в самото им същество. Цената им е неизвестна, но се заплаща с любов. Това ли е вечната последица от идентифицирането или съперничеството, което в тяхната мъжка диалектика поддържа тонуса им в човешкото общество, или става дума за още по-архаичната интроекция на желанието за другия, която им напомня за детството с майката и е готова отново да се появи? (Докато гениталната жена, фокусирайки желанието и любовта си върху мъжа,
когото обича, не познава вече тези архаични процеси. Тя се задоволява да бъде самата себе си, като преживява и приема всяка кастрация в любовта, благодарение на която живее и обича.) Или пък се касае за епистемологичния нагон, основополагащ за мъжката интелигентност в своята съотне-сеност към символичния фалос, нагон, който, приложен към жената, губи всякакъв ориентир? За мъжете смисълът на женското наслаждение граничи с непонятното и световъртежът пред тази бездна ги плаши.
Защото запазилият своята цялост мъж се пита какво могат да струват на нарцисизма му любовта и желанието на жената. Жената има склонност да бяга от първия полов акт, от първата наслада, преди която усеща настъпваща в нея мутация. Сега е негов ред да бяга от любовта и желанието на жената, която му дължи спокойната си зрелост и верността на желанието си към него. Каква е тази метаморфоза в нейната пълна и незнайна зрелост, от предчувствието за която мъжът бяга? Орфей платил с живота си непохватната си вярност към
Евридика и желанието си да я погледне. По-умел ли е мъжът от
Орфей? Не е ли по-добре да се раздели докато е време с тази жена,

която при всеки полов акт скрива от него винаги невидимата форма на своето желание, която при всяка прегръдка го оставя в неизвестност за смисъла на любовта си? Незнайно и невидимо са двата ориентира,
заради които все някога мъжът изоставя жената, защото го карат на свой ред да се докосне до инстинкта към смъртта, непоносим за нарцисизма и цялостта му. Клиничните и социалните наблюдения показват, че в повечето случаи, ако не и винаги, компанията на подобна едновременно обичана и желана жена става уморителна или за любовта или за желанието на мъжа.
Такава е за жената диалектиката на срещата на тялото и сърцето,
съединени в нейното желание и в гениталната й любов към мъжа, и такива са следствията й върху съдбата й:
— да бъде изоставена или в действителността на срещите на тялото или в действителността на срещите на сърцето, понякога и в двете, от мъжа, който я е поканил и посветил, без тя да знае, в символичния фалос, привличайки я отсам и отвъд нейната действителност;
— или да трябва да изостави този, който в тялото и сърцето си й е дал ролята на единствен реален частичен фалос.
Водена от гениталното си желание, превърнало се в смисъл и безумие на живота й, жената не може и не желае да знае нищо за въображаемия фалос, който пред-ставлява за мъжа и за това, че той се е заел с неговото завоюване, когато действително или въображаемо я желае, той, който е нейната конкретна представа за фалоса в действителността и който прави възможно нейното либидно и афективно съзряване; мъжът, който с личността си е фалическият представител на тази част от нея, която остава, когато тя загуби телесните си и въображаеми ориентири. Пак мъжът, ту присъстващ, ту отсъстващ с частичния си фалос, носещ й наслада, я посвещава в езика на жените, който не би могла да говори с никого, нито дори със себе си, ако него го нямаше.
Мъжът, който в тялото си притежава частичния фалос, обречен на гениталността, а в сърцето си е воден от желанието да дава повече,
отколкото да взема, също е в търсене на символичния фалос в желанието и любовта си към нея. Но жената може само да му отнеме това, което има, и докато той я опознава все повече, надеждата, че ще му даде онова, което търси, ще му разкрие тайната на онова, което я

прави щастлива и спокойна, без да притежава пенис, все повече се отдалечава. Той не може да понесе, че тя потучава от него посвещението в символичния фалос — какво ли тогава коварно му е отнела? — нито да приеме, че тя не желае постоянно като него и по същия начин, в унисон, нарцисизиращия за него частичен фалос или фалоса в действителността, когато познава любовта, която чрез него й дава живот. Не може да приеме също, че, останала нарцистична, когато е такава, тя не питае към неговото тяло култа, който изпитва към своето, нито издига в култ като него частичния му обект, пениса.

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: