Живот без граници
Обективно и субективно прибягване до вътрешния свят
Изтегляне 0.82 Mb. Pdf просмотр
|
| Обективно и субективно прибягване до вътрешния свят Половината от хората всеки ден навлизат в него. Повечето от тях го правят, защото това е част от религиозната им медитативна практика. Такива са будистите, таоистите, християните. Медитацията не е част от всички тези религии, но ако вие самите не я практикувате от време на време, ще имате голяма полза, ако започнете да го правите - поради две причини. Можете да действате обективно или субективно. И в двата случая ви очаква голяма отплата. Да видим какви са тези два подхода. Първо, субективният подход за навлизане във вътрешния свят. При този подход вие просто искате да бъдете там вътре. Това се нарича пасивна медитация и е най- често използваният вид медитация. Няколкоминутният престой в духовния свят действа като мощно тонизиращо средство. Все едно сте отишли в банка и сте изтеглили малко енергия. Когато свършите с медитацията, се чувствате обогатени в много отношения. Съществува и обективен подход. При него вие имате намерение да направите нещо, докато сте във вътрешния си свят - да се молите или да използвате способността си да фантазирате, за да “видите” някой проблем решен - така наречената динамична медитация. Бях поканен от Теософското дружество да изнеса лекция за динамичната медитация в седалището на организацията в Адхиар, Индия. Стори ми се, че ще трябва да наливам вода в пълен кладенец, защото Индия е може би родината на медитацията. Докато изнасях лекции и водех упражнения, при които присъстващите медитираха, за да “видят” своя живот такъв, какъвто биха искали да бъде, ми бе отправен следният въпрос: “Сър, ние не щурмуваме ли вратите на небето?” “Да, отговорих, но не го ли правим, за да пестим време?” Пасивната медитация не бива да се пренебрегва заради активната. Но съчетаването на двата метода дава добри резултати. Ето един класически пример за творческия аспект на динамичната медитация: Един сервитьор, който всеки ден ходи пеша от дома си до ресторанта, където работи, минава край разкошна къща с голяма градина. Всеки път - и когато отива на работа, и когато се връща - спира и се възхищава на този вълшебен дом. И докато се възхищава на красотата му, затваря очи и си представя как живее в него. После отваря очи и продължава пътя си в “истинския” живот”. Една вечер възрастната дама, на която сервира в ресторанта, му казва: “Виждам ви всеки ден как спирате и се възхищавате на дома ми. Какво ще кажете да заживеете там?” Разтреперан, той успява само да каже: “Какво имате предвид?” “Много стара съм да се грижа за него и се оттеглям във Флорида, обяснява жената. Бих искала къщата да премине в ръцете на човек, който я оценява. Мисля, че вие сте подходящ.” Скоро сервитьорът става собственик на дома, който е виждал във фантазиите си - в своите динамични медитации. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|