ВРЪЩАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ КЪМ ТЕХНИТЕ ДУХОВНИ ГРУПИ ЗА ПОВЕЧЕТО ЗАВЪРНАЛИ СЕ ДУШИ ТАЗИ последна спирка е особено приятна. Хипнозата дава възможност на клиента да посети духовните си другари, които са му особено близки. Синхронът в ЖМП винаги е важен. Клиентът може в някой етап от сеанса да поиска да осъществи контакт с определена душа. Когато новопристигналата душа зърне приятелите си, които са събрани в нещо като група, наставниците често се оттеглят. Все още кръжат наблизо, но повечето хора съобщават, че продължават сами дори в последните етапи от това пътуване. Независимо от това, душите никога не изказват тревога, задето са били изоставени от наставниците си. През последните етапи от пътуването трябва да бъдете подготвени за най-разнообразни съобщения от клиентите. Някои описват красиви поля и селски пейзажи, където ги чакат техните другари. Други виждат постройки, например храмове, библиотеки или училищни сгради. Преходът към тези места е различен при всеки след всеки живот. В „Пътуване на душите", шеста глава („Преход"), описвам спомените на души, които съобщават, че пътуват към големи оживени центрове, преди да се пренесат в тихи зони, където в далечината виждат прозрачни балони с групите души.
В „Следите на душите" (пета глава, „Системи от духовни групи") писах за едно често срещано сред клиентите видение — голяма зала за отдих, пълна с духовни групи, една от които е на завръщащата се душа. Дал съм и описания на тази зала за срещи и вторичните групи, включващи понякога до хиляда души. Но главната група на клиента наброява между десет и двадесет души.
Защо някои клиенти при пристигането си откриват своите сродни души на открито, а други в сгради? Защо някои заварват множество духовни групи да общуват в голяма зала, а други биват посрещани само от неколцина приятели? Това не е нещо, което можем да знаем със сигурност, но с годините съм направил някои изводи. Логично е да се приеме, че онова, което душата заварва в духовния свят, зависи от момента на пристигането и. Знам със сигурност, че някои души виждат различни сцени при пристигането си след всеки свой минал живот. .
Но това може да има символично отношение към току-що приключилия живот. Нищо чудно сцените, които заварва душата, да са свързани с временната личност, която е придобила през последното си прераждане. Въпросът, който трябва да си зададете, е какво е най-необходимо на тази душа, за да се интегрира обратно в духовния свят. Терапевтът трябва да има предвид както личността, така и историята на всеки клиент. От значение са и сегашните му вярвания, защото те може да влияят върху неговите видения. Не бива да се забравя и нивото на развитие на душата.
Когато разглеждам символиката на някои сцени, личи как току-що прекосилата душа свързва земните си преживявания с духовните срещи, които й се струват познати. Вярвам, че метафоричните сравнения, в които една идея или картина има определено значение, може да са режисирани и от наставниците, когато умът се опитва да даде интерпретации на духовните образи, той може да създаде метафори, които да свържат информацията с физическата реалност. Независимо каква е обстановката при пристигането, винаги вземайте предвид каква функция изпълнява тази сцена за душата. Ето някои примери:
А. Градините символизират сигурност и спокойствие, съчетани с внимателни съвети от страна на наставника.
Б. Храмовете (включително обществените зали) са места за духовно общуване с другите.
В. Училищата и класните стаи символизират уроците и учителите на духовната група.
Г. Библиотеките са тихи места, предназначени за лично усъвършенстване и размисъл.
Д. Балоните на духовните групи са местата, които завърналата се душа свързва със сигурността на дома и общуването с най-близките.
Рано или късно, но най-често след ориентацията, ще настъпи подходящият момент, в който да отведете клиента си на мястото, където ще може да се види със своите другари. Понякога той сам ви пренася там, друг път се налага да го попитате:
Не е ли вече време да отидеш при приятелите си?
Обикновено в описанията на клиента за духовната група ще чуете за някакво по-голямо място сред друго, където се събират другарите му. Тази зона (не залата за отдих) се счита за нещо като духовно убежище. Особено при по-младите души то е с прозрачно ограждение, което ги отделя от останалите групи.