ОРИЕНТАЦИЯ С НАСТАВНИКА ТЪЙ КАТО В ПОВЕЧЕТО ВИ СЛУЧАИ ЩЕ ИМА някакъв Вид ориентация с наставника, трябва да осъзнавате различните аспекти на тази основна спирка в духовния свят. Вече говорих за дълбокото благоговение, което хипнотизираният изпитва, когато за пръв път зърва своя наставник. Тези чувства започват да се изразяват с повече думи, когато обектът се отдалечи от дверите заедно с наставника си, за да отидат на мястото, където се осъществява аклиматизацията и прегледът на приключилото прераждане. Мисля, че за ЖМП терапевта ще е полезно да прегледа отново глави пета и осма от „Пътят на душите", където разисквам ориентацията и наставниците. Там съм обсъдил неща като духовната обстановка и ролите на старшите и младшите наставници. Тези данни ще важат за много от вашите случаи. Макар нюансите всякога да са различни, ще откриете множество сходства. Например при първоначалния си контакт със своя наставник преданият християнин ще възкликне: „О, виждам Исус!". Вариация на това е изявление от рода на: „Един ангел е дошъл да ме посрещне".
Някои клиенти с твърди теологически убеждения са склонни да вярват, че сеансът е религиозно, а не духовно преживяване. Така съзнателната привързаност към дадена религиозна доктрина се проявява и под хипноза. Опитвам се да бъда внимателен и да не обидя клиента, затова обикновено казвам: „Чудесно, но нека се приближим още малко до тази фигура, за да я огледаме по-добре". Скоро клиентът разбира, че това неземно същество е неговият личен учител, който му е бил определен от самото начало, а не велик пророк от някоя от световните религии.
Нищо чудно, че някои хора наричат личните си наставници ангели-хранители. Тези летящи същества нямат криле, но около тях често се образува ореол от ярка бяла светлина, която създава това впечатление. Когато клиентите продължат нататък за ориентация, повечето от тях съобщават, че наставникът е облечен в роба, има глава с ясно различими човешки черти и личат полови характеристики, които субектът не е забелязал досега.
Мястото за ориентация обикновено представлява приятна и позната земна обстановка. Често обектите съобщават, че се намират в градина, където седят на бяла мраморна пейка и разговарят с учителя си. Но ориентацията може да се проведе и в позната стая с маса и столове, на открито или дори сред облаците.
Вече сте прегледали последния живот на клиента и сте осъзнали обстоятелствата около постигнатите и непостигнатите цели. По този начин ще можете да улесните спомените му за аклиматизацията в духовния свят. Ориентацията е място за лечение на ума и там е възможно да научите много за настоящите нагласи и житейски конфликти на клиента, като внимателно действате като трета страна в разговора между обекта и неговия наставник. По-късно ще разгледам начините, по които можете да използвате реалността на духовния свят като лечение за настоящия му живот.
Следва серия от въпроси, които обикновено задавам на клиентите по бреме на ориентация:
1. В разговора с твоя наставник правите ли преглед на целите, които си си поставил за приключи-лия живот, и ако да, колко от тях си постигнал?
2. Във връзка с тези цели можеш ли да ми кажеш кое е било най-голямото постижение и най-дълбокото ти разочарование за изминалия живот?
3. Как оценяваш последните си няколко живота в сравнение с всички останали, които си изживял, по отношение на твоето развитие?
4. Кажи ми как ти е помагал твоят наставник преди, по време на и след твоите прераждания.
5. По време на тази ориентация твоят наставник изказва ли някакво мнение за общото ти развитие?
в. Какви съвети ти се дават на този етап от твоето пътуване?
7. Можеш ли да ми обясниш какви други важни въпроси обсъждате на тази среща?
Това е времето, когато обектът започва да добива по-дълбоки прозрения за себе си, така че е добре да свържете въпросите си със ставащото в настоящия му живот. Ще откриете, че в тази духовна обстановка душите се изказват доста искрено за своите недостатъци. По време на ориентация самокритичността е засилена. Макар че всеки наставник си има свой стил, повечето казват неща от рода на: „Не бъди толкова строг със себе си, справи се много добре".
Като човек, изслушал хиляди ръководени от наставници ориентации, мога да ви кажа, че тези духове никога не са строги или властни. Ще останете с усещането, че наставникът изслушва съпричастно ученика си, понеже вече знае всичко за живота му. Нищо не може да бъде скрито и душата прекрасно знае това. Аз лично вярвам, че наставниците биват прикрепяни към дадена душа, защото те самите имат афинитет към слабостите и силните страни на безсмъртния й характер. Все едно характерът на учителя да е същият като на ученика му и двамата да се борят заедно със задачите.
Любовта на нашите наставници към нас е огромна сила и често онова, което смятаме за интуиция в живота си, всъщност е нашият ръководител, който се опитва да ни каже нещо.
След ЖМП сеанса клиентът често обяснява, че едва сега разбира как някои символични послания, които е получавал в ранните етапи от живота си, са имали за цел да помогнат на личното му осъзнаване и на съсредоточаването в набелязаните цели. Вярно е, че всички наставници са различни. Някои се включват съвсем активно в живота ни и с мисълта си ни помагат да се измъкнем от дупките, в които попадаме, докато други са по-дистанцирани и не ни се притичват на помощ, освен ако не ги повикаме в момент на отчаяние или криза.
Докато клиентът ви разказва колко е разстроен, задето не е изпълнил своите цели в предишния живот, ще съзрете връзката с някои предизвикателства в настоящото му прераждане. На този етап се опитвам по-скоро да събера възможно най-много информация за душата, с която работя, вместо да се задълбавам в подробностите. Установил съм, че ориентацията не е тежък разпит, а време за отчет и добронамерени съвети. По-задълбоченият анализ, включващ възприятията и поведението на душата в живота, обикновено се извършва по-късно в духовния свят.
По бреме на дългия ЖМП сеанс има периоди, когато настоятелността на въпросите ви е полезна, но ориентацията не е един от тях. Ако не успявате да научите още факти, не забравяйте, че най-доброто време за психотерапия обикновено е, когато отведете субекта пред съвета. Разбира се, не бива да забравяте, че има лични неща от живота на душата, които тя не желае да разкрива. Странно е, но проявите на затвореност от страна на клиента са най-силни по време на ориентацията, отколкото в други моменти от сеанса. С течение на годините стигнах до един извод за този феномен.
Вярно е, че ориентацията е първата възможност за душата да поговори насаме със своя учител и му излее всичките си впечатления от последното прераждане. Все пак някои души може да не са напълно готови, защото имат нужда да се успокоят. Съществуват и други фактори, които карат клиента да мълчи на този етап. Освен Въпроса за дискретността, според мен тук става дума и за затруднено възприемане на положението.
Тъй като ориентацията е първата й спирка в духовния свят, душата все още усеща връзката си с органичното тяло, което току-що е напуснала. В нея още известно време ще останат някои белези от биологичния темперамент и характер на тялото, въпреки че новопристигналата душа вече е осъзнала безсмъртния си характер. Поради тези фактори спомените на душата от ориентацията може първоначално да всеят още по-голямо объркване в ума на клиента, който ви докладва от съвсем различно биологично състояние, т.е. от настоящото си тяло.
Нужно е известно време, докато се избърши трансформацията и душата отново се пречисти. С течение на сеанса ще забележите, че реалността на духовния свят става все по буквална и подробна за обекта. Ако не притискате клиента на този етап, по-късно, когато той започне да се вижда напълно като духовно същество, търпението ви ще бъде възнаградено.
Тъй като ориентацията е замислена като преглед за завърналата се душа, често този период й се струва твърде кратък. Доста от клиентите съобщават, че не си спомнят всички подробности за последната си ориентация и може би не трябва да помнят въпросното преживяване в сегашното си тяло. Причините са много, но по принцип клиентът няма да има нищо против, ако го поведете към следващата му спирка, след като сведенията от ориентацията пресъхнат. В подходящия момент питам:
Време ли е да тръгнеш към следващата спирка?
Ако не получа задоволителен отговор, може да стана по-конкретен:
Мислиш ли, че е време да отидеш при приятелите си?
И обикновено отговорът е „да".
Като хипнотизатори, ние до голяма степен контролираме темпото и разположението на събитията в сеанса. Всъщност обектът несъзнателно търси указанията ни. Трябва обаче да ви предупредя, че клиентите ви ще имат предпочитание към някои образи. По терапевтични причини може да усетя, че в някой момент от сеанса трябва да попитам:
В интерес на душевното ти благополучие, има ли някое място в духовния свят, което е особено добро за теб и искаш да се пренесем там сега?
Тук клиентът може да се съгласи или да не се съгласи с предложението би.
Може да смятате, че определени духовни сцени са подходящи за въвеждане в момента, но това не означава, че обектът ще е на същото мнение. Понякога той иска да посети други места в духовния свят, преди да отиде там, където му внушавате. Освен това някои обекти ще визуализират духовни сцени, различни от тези на останалите ви клиенти. Винаги използвайте собствения компас на клиента, стига да не е увреден. Хипнотизираният може да иска да посети места, които имат пряко отношение към днешните му нужди, затова той трябва да ви води, а не обратното. Ако срещнете съпротива в даден момент от духовната регресия, можете просто да попитате:
Има ли още неща, които искаш да огледаш сега, или си готов да тръгнем към друго място?
Винаги бъдете гъвкави в плановете си, докато насърчавате обратната връзка с клиента. Бъдете готови за дълги паузи, докато обектът асимилира видяното. Смятам, че хората получават много духовна информация, която не разкриващ словесно. Полагайте усилия в тази насока, но най-после трябва да приемете и тези празнини. Те ще са най-показателни на записа. ЖМП сеансът е не нещо друго, а партньорство между клиент и терапевт. Колкото повече работите, толкова по-силно ще усещате духовното ръководство, което ви насочва към най-добрия курс на действие.