Животъ, знание и свобода

И тъй, който слызе отъ Божествения тренъ и го пропусне, той веднага става тэженъ, скръбенъ. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слызли отъ Божествения тренъ и сте останали на ныкоя спирка, или гара, и то само за ныколко стотинки, които търговецътъ трыбва да ви върне. Качите ли се веднъжъ на Божествения тренъ, и трыбва да слызете на ныкоя гара, вслушвайте се да не удари звънецътъ, и тренътъ да тръгне. Качете се на трена, преди да е ударилъ звънецътъ. По-добре е да не слизате. Докато тренътъ пэтува, гледайте презъ прозореца, и щомъ дойдете до последната гара, тогава слызте. Ако не спазвате това правило, противоречията въ живота никога ныма да престанатъ. При сегашниты разбирания на хората, при сегашното имъ съзнание, противоречията винаги ще ги следватъ. Щомъ съзнанието имъ се смыни, и противоречията ще изчезнатъ. Ако ныма хлыбъ винаги ще има гладни хора, а заедно съ това и противоречия. Ако има изобилно хлыбъ и гладни хора ныма да има. Щомъ ныма гладни хора, и противаречията ще изчезнатъ. Ако ныма вода, винаги ще има жадни хора. Щомъ има жадни хора, и противоречия ще сэществуватъ. Когато водата дойде въ изобилие, ныма да има жадни хора, а заедно съ това и противоречията ще изчезнатъ. Изобилието е едно отъ условията за разрешаване на противоречията въ живота. Това разрешаване е вэтрешно, а не само външно. Отъ хиляди години насамъ, хората сэ разрешавали редъ въпроси и противоречия въ живота, но все е останало ныщо неразрешено. Защо? Защото ты сэ ги разрешавали по външенъ начинъ, а всички външни ныща сэ изложени на промыни.

Ако проследите живота въ всички направления, ще видите, че има ныща, които се измынятъ, и други, които не се измынятъ. Напримыръ, всички външни закони не зависятъ отъ човыка, вследствие на което постоянно се измынятъ. Вэтрешниты закони, обаче, зависятъ отъ човыка и не се измынятъ. Като казвамъ, че вэртрешниты закони зависятъ отъ човыка, разбирамъ Божественото въ него. Следователно, вэтрешниты закони сэ Божествени. Вэншниты закони пъкъ сэ създадени по образеца на Божииты, но едни отъ тыхъ сэ по-близо, а друг - по-далечъ отъ оригинала. Възъ основа на това, ако има противоречия въ живота, ты сэ само външни. Затова, като се натъкне на ныкакво противоречие вэтре въ себе си, човыкъ съзнава, че то е външно, привидно. Казвате, че човыкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. - Какво представя Богъ? Дето Богъ се явява въ пълнотата си, противоречията моментално изчезватъ. Когато Богъ се яви, на земята или на небето, въ ада или въ рая, всички сэщества се имынятъ. Щомъ се оттегли и остави хората, духоветы и божествата свободни, противоречията пакъ ги нападатъ. Дето е Богъ, никакви противоречия не сэществуватъ. Дето Богъ отсэствува, противоречията присэствуватъ. Защо при Бога ныма противоречия? Понеже Той задоволява нуждиты на всички сэщества, и ты преставатъ да се смущаватъ. Ако болниятъ оздравые, има ли за какво да се смущава? Ако сиромахътъ забогатые, има ли за какво да се смущава? Ако слабиятъ стане силенъ, има ли за какво да се смущава? Ако грозниятъ стане красивъ, има ли за какво да се смущава? Значи, щомъ се задоволятъ нуждиты на хората, ты преставатъ да се смущаватъ. Смущаването, безпокойството е резултатъ на незадоволениты човышки нужди.

Въ прочетената глава отъ Деянията на Апостолиты се казва: “И презъ тия дни стана роптание отъ елениститы върху евреиты, че въ повседневното раздаване на потрыноститы, тыхниты вдовици оставали непригледани. На това, дванадесетьты свикаха множество на улициты и рекоха: Братя, изберете между васъ седемь души, които да поставимъ на тази потрыба”. Казвамъ: Всыки отъ васъ трыбва да избере тызи седемь души въ себе си, които да уредятъ материалниты му работи. Всички спорове, протести и роптания въ свыта произтичатъ все за материални работи. Апостолиты казвали: “Подобава ли на насъ, като се грижимъ за материалниты работи, да се отдалечимъ отъ Словото Божие?” И вие трыбва да изберете въ себе си седемь души, които да уреждатъ материалниты ви работи. - Щомъ материалниты работи на хората се уреждатъ добре, всички спорове между тыхъ изчезватъ. Всички спорове ставатъ все за ядене и пиене. Добро ныщо е яденето и пиенето, но когато става по Бога. Щомъ не става по Бога, между хората се явяватъ спорове и недоразумения.

Сега, дошли на планината, ние се радваме на красивиты гледки. Тукъ нымаме салонъ, както въ града, вытъръ вые, но имаме други преимущества. Споредъ мене, вытърътъ е онази любеща майка, която нежно пые на децата си и тихо ги събужда да отидатъ на работа.

Съвременниты религиозни и духовни хора работятъ, учатъ, подвизаватъ се, ходятъ по планиниты, търсятъ начини, чрезъ които да изразятъ своето служене на Бога. По този начинъ ты търсятъ правия пэть за това служене. Много сэ тия пэтища. При това, всыки день опредыля новъ и по-правъ пэть отъ вчерашния. Наистина, какво по-красиво ныщо за човыка отъ това, да служи и да живые за Онзи, Който му е далъ животъ? Кой е Той, всички Го познаватъ. Ныма човыкъ въ свыта, който да не Го познава. Всички хора искатъ да бэдатъ радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н. Хубаво е това, но то отъ Бога иде. Който влызе въ пълнотата на Божията Любовь, той ще придобие всичко, каквото душата желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човыкъ е готовъ вече да служи на хората. Докато не е влызълъ още въ пълнотата на Божията Любовь, той не е готовъ на никакво служене. Щомъ започне да служи на хората, т. е. на ближниты си, човыкъ придобива щастието. Който не служи на хората, той не може да бэде щастливъ. Тъй щото, две направления сэществуватъ въ служенето: човыкъ започва отъ себе си, постепенно отива къмъ ближниты си и най-после къмъ Бога. Или, обратно: започва отъ служене на Бога, постепенно отива къмъ ближниты си и най-после къмъ себе си. Която посока и да избере човыкъ, все къмъ едно мысто води. И дветы посоки сэ прави.

Сега, за да не изгубите тызи две посоки на движение, пазете се главно отъ вэтрешното недоволство, на което сэ изложени всички хора. Азъ наричамъ това недовоство “хрема, кихавица, неразположение въ живота”. Недоволството не е опасна болесть, но отъ него произтичатъ редъ усложнения въ организъма на човыка. Ако всички хора разбираха любовьта правилно, недоволствата, противоречията и мэчнотииты щыха да престанатъ. Отъ две хиляди години насамъ, хората все уреждатъ работиты си, но въ края на краищата пакъ недоволни оставатъ. Защо? Защото ты искатъ по човышки начинъ да турядъ редъ и порядътъ въ свыта. А това е невъзможно. Казвате, че поне въ природата има редъ и порядъкъ. Не е така. Вълкъ хване овца, задуши я и я изяде. Де е тукъ редътъ и порядъкътъ? Змия хване жаба и я изяде. Жабата крыка, но змията не иска да знае. Де е тукъ редътъ и порядъкътъ? Де е законътъ? Това не е само при тызи два случая, но ако проследите живота на всички сэщества, ще видите, че навсыкэде се разиграва една и сэща история. Въ цылата природа има ныщо, което се мэчи, въздиша и стене. При тызи противоречия хората не знаятъ още, какъвъ ще бэде крайниятъ резултатъ. Обаче, всички учени, всички велики хора и светии, които съзнателно сэ изучавали природата, виждатъ, че всичко въ нея работи за добро.

Мнозина се оплакватъ отъ страданията, искатъ да ги избегнатъ. Страданията сэ изпити, на които се подлагатъ всички хора. Ныкой носи торба въ която има единъ сухъ хлыбъ. Срыща го другъ, взима торбата, изважда отъ нея хлыба и заминава. Първиятъ започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хлыбъ. Едва изминалъ сто крачки, дохожда трети, взима празната торба и туря въ нея едно кило топълъ, прысенъ хлыбъ. Какво по-хубаво отъ това? Сухиятъ хлыбъ се замыства съ прысенъ, топълъ хлыбъ. Такова ныщо представятъ страданията - взимане на сухия хлыбъ. Радоститы пъкъ представятъ донасяне на топълъ, прысенъ хлыбъ вмысто сухия. Който не вырва въ смыната на скърбиты въ радости, казва: Ами ако никой не ми донесе топълъ хлыбъ? - Щомъ сухиятъ хлыбъ изчезне, топлиятъ непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади въ земята, ныма да даде никакъвъ плодъ. Сухиятъ хлыбъ трыбва да се вземе, за да дойде вмысто него топълъ. Ако въ живота на човыка не дойдатъ страдания и протоворечия, хубавото, красивото и великото никога ныма да дойдатъ. Такава е реалностьта въ живота. - Защо е така? - Когато дойде топлиятъ хлыбъ, тогава само ще ви кажа, защо изчезна сухиятъ. Преди да е дошълъ топлиятъ хлыбъ, нищо ныма да говоря. Ще чакате съ търпение, докато пристигне мекиятъ, топлиятъ хлыбъ. Въпросътъ не е въ това, че страдате. Важно е, като страда човыкъ, да придобие ныщо. Има смисълъ да страда човыкъ, но да придобие ныщо. Щомъ придобие ныщо, страданията изчезватъ, а придобива радость и животъ. Свисълътъ на живота се заключава въ всыкидневниты придобивки. Всыки день трыбва да имате по една малка придобивка. Това е вэтрешно разбиране на живота. Къмъ него трыбва всыки да се стреми. Докато дойдете до вэтрешното, дълбоко разбиране на живота, всыки отъ васъ ще го схваща, споредъ както е одаренъ. Тази е причината, че днесъ всички хора не разбиратъ еднакво живота. Както и да разбирате живота, по отношение на Великото вашето разбиране е право, но не и по отношение на обикновеното, на малкото, каквото е човыкътъ.

“Проявената Любовь на Духа, проявената Мэдрость на Духа, проявената Истина на Духа, носятъ пълния животъ на Бога, на Единния, Вычния Богъ на живота.”