Животъ, знание и свобода

Когато четете Библията, трыбва да имате предъ видъ две ныща: духътъ и плътьта; Духътъ подразбира вэтрешния смисълъ и съдържание на прочетеното, а плътьта - буквата, външната му форма. Плътьта подразбира промынливия, неустойчивия животъ. Духътъ - Вычното, Божественото начало на ныщата. Духътъ и плътьта коренно се различаватъ, но като се говори за тыхъ, човыкъ не трыбва са се спира много, да ги разграничава, какво е плътьта, и какво духътъ. Въ плътьта се криятъ условия за всички видове престэпления. Обаче, не смысвайте страданията причинени отъ престэпленията, съ вэтрешниты, по-високиты страдания. Страданията сэ преходенъ периодъ отъ плътьта къмъ духа. Страданията сэ граница между плътьта и духа. Който не може да мине презъ тази граница, той не може да влызе въ духа. Ныкой се смущава, безпокои, защо му идватъ страдания. Ако не страда, човыкъ не може да мине отъ неустроеното, отъ нечистото, отъ държавата на плътьта къмъ мыстото на духа. Въ нечистотата, въ неустроеното ныма животъ. Следователно, смъртьта царува въ плътьта, а животътъ - въ духа.

Какво е смъртьта и какво - животътъ? Смъртьта е сынка на живота. Обаче, не за всыкиго смъртьта е сынка. Смъртьта е сынка за праведния, адъ за грышния. И страданието не е за всыкиго. Единъ се мэчи, другъ се труди, а трети страда. Който страда, само той минава отъ плътьта въ духа, отъ неразумния въ разумния животъ, който е организиранъ. Размниятъ животъ е безъ противоречия, безъ сынки. Когато боледува отъ ныкаква болесть, човыкъ се намира въ страданията на плътьта. Като страда, по този начинъ той изучава закониты на живота. Всыка болесть показва, че е нарушена ныкоя добродетель. Болката на очиты, на главата, на гърдиты, на стомаха, както и на всички останали удове въ организъма, показва, че тия удове сэ лишени отъ ныщо. Щомъ придобиятъ това, което имъ липсва, здравословното състояние ще се възстанови.

Така трыбва да гледа човыкъ на всички явления въ живота. Съвременниты хора искатъ да разбератъ смисъла на живота. Смисълътъ на живота е въ това, да живыешъ. Ако не живыешъ, какъвъ смисълъ може да има животътъ? Ако не живыете, а говорите за смисъла на живота, все едно, че сте взели Библията и размыствате буквиты и, или чоплите съ игла всыка буква, да видите, какво има подъ нея. Какво ще остане отъ Библията? Библейска каша. При това положение, вие трыбва да намырите онызи, които сэ писали Библията на времето си, ты да ви помогнатъ. Сэщото ныщо става, когато размыствате въ ума си всички ваши понятия за живота и за природата. Това не е нищо друго, освенъ сэщата библейска каша.

Често вие мислите, че сте постигнали ныщо, че много сте придобили. На другия день, обаче, обръщате всичко съ главата надолу и се чувствувате грышенъ. Какъ ще си обясните това противоречие? Единъ моментъ се чувствувате чистъ и светъ, добъръ човыкъ, а следния моментъ се чувствувате нечистъ, грышенъ лошъ. Ще изясня това противоречие съ слыдния примыръ. Майка облича детето си съ чисти друхи. Отдето мине, нd всички обръща внимание, всички му се радватъ. Покрай това дете минава друго, което носи въ рэка кофа съ нечиста вода. Вдига кофата съ нечистата вода и я излива върху детето съ новиты дрехи. Отъ този моментъ, кой какъ мине покрай него, быга настрана. Това дете започва да се чувствува нечисто, грышно. Питамъ: въ сэщность, то по-грышно ли е сега, отколкото преди заливането му съ нечиста вода? Вэтрешно то пакъ е толкова чисто, колкото и по-рано, но външно, дрехиты му сэ нечисти. Детето трыбва да бэде толкова предвидливо и умно, че отдалечъ още да схване, какво мисли другото, съ кофата въ рэка, и да избыга отъ него. Кое е това дете? Дяволътъ. Когато срещнете дявола, не се хвалете предъ него, че имате нови дрехи. Той всыкога носи въ рэката си кофа съ нечиста вода, и щомъ види ныкой чистъ, добре облыченъ човыкъ, залива го съ нечиста вода. Срещнете ли дявола, отдалечъ още быгайте отъ него.

Казвате: Какво преставя дяволътъ? Дяволътъ е символъ на злото, на изкушението, на отрицателното въ живота. За да не правите връзка съ дявола, не мислете за него. За каквото мислите, съ това се свръзвате, това привличате. И когато мразите ныкого, вие пакъ се свързвате съ него и го привличате къмъ себе си. Вие не обичате злото, но то казва: Колко време сте живыли при мене! Колко време сте ми слугували! Защо днесъ ме избыгвате? Защо сте толкова непризнателни? Забравихте ли, че азъ ви научихъ да разбирате свыта? Така изрежда дяволътъ своиты заслуги по отношение на хората. Той не е невежа, не е простъ, той е първокласенъ философъ, благодарение на което изопачава доброто въ човыка. Щомъ влызе въ него, той разбърква ума му, сърдцето и волята му, вследствие на което човыкъ вижда свыта паопаки.

Казвате: Щомъ е така, защо е създаденъ дяволътъ? - Не питайте това, но задайте си въпроса, защо вие сте създадени. Дяволътъ е свободенъ да мисли и да разбира, както иска, за това вие не сте отговорни. Вашата отговорность се отнася до самиты васъ. Когато дяволътъ дойде при васъ да ви изкушава, вие ще му кажете: “Махни се, сатана, оттукъ. Азъ мисля, както Богъ мисли, и върша Неговата воля”. Ако не мислете така, страданията едно следъ друго ще ви следватъ. Това не значи още, че човыкъ не трыбва да изучава живота и на по-низкиты отъ себе си сэщества. Той има право да прониква въ живота на сэщества по-низки отъ себе си, но трыбва да бэде внимателенъ, да не падне въ тыхния животъ. Защо? Защото този животъ не отговаря на неговия и ще му причини голыми мэчнотии и страдания, докато излызе отъ него.

И тъй, духътъ е Божественото начало въ човыка, което организира, работи и повдига неговия животъ. Той води човыка къмъ онази пълнота на живота, къмъ която се стреми неговата душа. Само въ живота на духа човыкъ ще придобие истински знания: познаване на Цылото и познаване на частиты. Цылото се познава отдалечъ, а частиты - отблизо. Поныкога вие искате да изучите Цылото отблизо, и се приближавате къмъ него. Цылото по никой начинъ не може да се изучи отблизо. Защо? Защото отблизо се изучаватъ само частиты. И тогава, като се приближите до частиты, една отъ тыхъ ще хвърли сынка предъ очиты ви, и вие ще видите само нея. Тази малка часть, обаче, не представя Цылото. Напримыръ, като мислите за добрия човыкъ, вие казвате, че добъръ е само онзи, който прави добро. Добриятъ човыкъ не прави само добро, но той мисли добре и чувствува добре. Има още редъ качества, които опредылятъ добрия човыкъ. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували, какво ныщо е добриятъ човыкъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: “Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога”. Сэщото може да се каже и за добрия човыкъ: “Нито на умъ е дохождало на човыка, какво ныщо е доброто”. Велико ныщо е доброто! Да живыешъ въ добро, значи да живыешъ въ рая.

Мнозина се интересуватъ отъ живота въ рая и питатъ: И въ рая ли отношенията между хората сэ такива, каквито на земята? Има ли въ рая мэже и жени, майки, бащи и деца, както на земята? - Ако си представяте живота въ рая, като този на земята - отношения между мэже и жени, майки, бащи и деца - и животътъ тамъ ще бэде сэщата каша, като тази на земята. Докато сте на земята, вие ядете кашата, която майка ви бърка. Ныкога сте доволни отъ тази каша, а ныкога не сте доволни. Защо? Защото има сладки каши, има и горчиви каши. Всички желаятъ сладкиты каши.

Сега, размишлявайте върху живота на небето, и нека всыки отъ васъ си представи този животъ и после да го опише. Ныкои искатъ да си представятъ, какъ живыятъ сэществата на небето. За да разберете живота на небето, първо трыбва да забравите отношенията, които сте имали помежду си, като жители на земята. Тамъ ще видите, че вашиты майки, бащи, братя и сестри не сэ били никакви майки, бащи, братя и сестри. Това сэ отношения между кукли. Щомъ забравите тызи стари отношения, ще започнете да изучавате новиты отношения - отношения между душиты. Когато забравите стариты си бащи, майки, братя и сестри, тогава само ще намырите своя истински Баща; тогава само ще намырите смисъла на живота.

Докато живыете на земята, вие ще имате нужда и отъ майка, и отъ баща, и отъ братя, и отъ сестри. Кой отъ кого има нужда: майката отъ детето, или детето отъ майката? - Детето, разбира се. Защо? - Защото е слабо. Детето ныма сила да се облыче, да се изпере, да се нахрани. Когато е чиста, дрехата може да се изпере само съ студена вода. Обаче, когато е нечиста, нужно е топла вода и сапунъ. Защо е нуженъ сапунътъ? Да разтваря мазниниты. Тъй щото, когато поставятъ човыка на огънь, това показва, че той има много мазнини, много непотрыбни вещества. Сама по себе си, ризата е чиста, но въ междиниты и сэ вмъкнати мазнини, утайки, които сэ непотрыбни и трыбва да се изчистятъ, да се изхвърлятъ навънъ. Празниты пространства, шуплиты на ризата сэ необходими, защото презъ тыхъ минава въздухъ, който прониква въ тылото. Щомъ се запушатъ шуплиты съ нечистотии, ризата непременно трыбва да се изпере. Иначе, въздухътъ не може да прониква презъ тылото, и отъ това организъмътъ се разстройва. Когато нечистотииты, кальта, утайкиты въ човышкия организъмъ се увеличатъ, Божествената Любовь не може да прониква вэтре, а съ това се създаватъ редъ нездравословни състояния. Само Божията Любовь носи здраве за човыка.

Ныкои хора обичатъ да затварятъ прозорциты на кэщиты си. Това е все едно, да запушватъ шуплиты на своиты ризи, да не влиза презъ тыхъ въздухъ. Не, благодарете когато шуплиты на дрехиты ви сэ отворени, за да стане проветряването правилно. Когато ви дойде едно страдание, това не е нищо друго, освенъ отваряне на ныколко хиляди пори въ човышкото тыло. Като се видите въ това положение, казвате: Какво ли ще излызе отъ мене? Радвайте се на тия отворени пори! Всички хора говорятъ за здравето, препорэчватъ разни методи за запазване на здравето си, но като дойдатъ до опититы, виждатъ, че това, което сэ преповыдвали и разбирали, сега не го разбиратъ. Докато е здравъ, човыкъ препорэчва търпение на другиты хора, казва имъ да търпятъ, ако искатъ да се излыкуватъ. Щомъ ты заболыятъ, проповыдьта имъ пропада. На другиты проповыдватъ търпение, а ты сами не могатъ да търпятъ. Силата на човыка седи въ следното: самъ да изпълни това, което на другиты проповыдва. Всыка болесть служи за изпитание на човыка, да провыри неговото търпение. Болестьта не е нищо друго, освенъ инспекторъ, който дохожда да провыри и изпита, какъ е устроено тылото на даденъ човыкъ, каква е издръжливостьта на ныкои удове отъ организма му и т. н. Той проповыдва, дали тылото е укрепнало, или не. Всыко изпитание има за цель да опита човыка, какво и колко ныща е придобилъ въ живота си.

Казвате: Докога ще идватъ изпитания и страдания въ живота ни? - Докато се усъвършенствувате. Неведимиятъ свытъ не търпи никакви дефекти. Докато човыкъ грыши, докато има дефекти, все ще има ныкой да го ревизира. Всыка погрышка въ живота на човыка трыбва да се отстрани, т. е. да се изправи. Защо? - Понеже сега се строи ныщо съвършено ново, което трыбва да бэде безъ погрышки. Вие не виждате новото, което се строи въ васъ, вследствие на което изпадате въ голыми противоречия. Безъ новото, което сега се строи, никой не може да бэде щастливъ. Докато новото се съгради, вие ще удряте, ще чукате, ще плащате данъци. Съгради ли се новото, никакъвъ чукъ ныма да се чуе, никакъвъ данъкъ ныма да се плаща. Мнозина питатъ, не може ли безъ страдания. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, да се пита, не може ли безъ рэце, безъ крака, безъ очи, безъ уши? И безъ рэце може, и безъ крака може, и безъ очи може, и безъ уши може, но какво ще остане тогава отъ човыка? Едно трыбва да имате предъ видъ: какво страдание, или противоречие ви дойде, намырете неговия смисълъ. Каквато болка ви дойде, намырете нейния смисълъ. Всички противоречия, страдания, болки не сэ нищо друго, освенъ чистене. Чистенето пъкъ е процесъ на живота. Дето има животъ, тамъ има и чистене.

Следователно, страданията, противоречията сэ граница за преминаване отъ единъ животъ въ другъ. Човыкъ не може да влызе въ Божествения животъ, докато не мине презъ страданието, като процесъ на чистене. Който се чисти, той минава въ държавата на духа, той става свободенъ гражданинъ. Радвайте се, тогава, на чистенето. - Колко време ще се чистимъ? - Това не трыбва да ви интересува. - Дълго време ли ще трае процесътъ на чистенето? - Колко време се употрыбява за изпиране на една нечиста риза? Ныкои могатъ да изператъ ризата си само за половинъ часъ, но отъ търкане могатъ да я скэсатъ. Други пъкъ могатъ да я изператъ въ продължение на ныколко часа, като я киснатъ предварително въ сапунена вода; после я ператъ съ сапунъ въ ныколко води, докато най-после я изсушатъ и изгладятъ. По-добре перете ризата си бавно, да не я скэсате скоро. Не се отегчавайте отъ работата си. Духътъ, който живые въ васъ, не се отегчава, затова и вие не трыбва да се отегчавате. Духътъ ви казва: Не бързайте, не се смущавайте, имайте търпение, азъ самъ ще свърша тази работа. Въ погрышкиты си харота сэ бавни, а щомъ дойде до изправянето имъ, ты бързатъ, искатъ моментално да ги изправятъ. Както бавно, продължително сэ грышили, така ще се въорэжатъ съ търпение, бавно ще изправятъ погрышкиты си. Много време се изисква за съграждане на доброто въ човыка: не единъ, два, или ныколко деня, но години сэ нужни за това. Всыка добродетель, която човыкъ е изработилъ въ себе си, се е подхранвала, съграждала съ години наредъ. Това не става въ единъ день, нито въ една година, или въ единъ животъ. Не само това, но хиляди разумни сэщества сэ работили върху човыка, помагали сэ му, за да изгради въ себе си красивото, великото, което днесъ виждаме. Ныкои казватъ, че духътъ всичко ще донесе. - Духътъ всичко ще донесе, но какво ще правите, ако нымате мысто въ себе си да турите това, което той носи? И свытлината носи много ныщо на мравката, но какъ я използува тя? Тя ще задържи въ себе си толкова свытлина, колкото е нейната възприемчивостъ. И обикновениятъ човыкъ възприема свытлината, и светията приема свытлината, обаче, всыки я използува споредъ степеньта на своето развитие.

Стремете се да разширявате съзнанието си. Казвате: Не се ли е разширило досега съзнанието ни? Да задавате такъвъ въпросъ, това значи да живыете въ закона на ограничението. Разширяването на съзнанието е неприривенъ процесъ, свързанъ съ повдигането на човыка. Колкото по-високо се повдига човыкъ, толкова и хоризонтътъ на неговото разбиране и знание трыбва да се разшири. Той трыбва да разбира закона на Цылото и закона на частиты. Цылото е Богъ, частиты сэ всички живи сэщества, отъ най-малкиты до най-голымиты. Щомъ разбере тызи два закона, човыкъ може да опредыли своиты отношения къмъ Цылото и къмъ неговиты части. Всыки моментъ частьта мыни своята служба, свето мысто, тя не остава два момента на едно и сэщо мысто, постоянно се движи къмъ Цылото, да се учи отъ Него. Тя заема мыстото и службата на различни ортани. И вие, като части на Цылото, откакъ сте слызли на земята, досега сте заемали различни служби, вследствие на което сте се измынили много. Въ първо време сте заемали малки служби, но колкото по-нагоре сте се качвали, толкова по-голыми служби сте заемали, съ по-голыми и тежки отговорности, докато сте дошли до положението, при което днесъ се намирате.

Сега казвате: Остарыхме вече, не можемъ повече да работимъ. - Какво ныщо е старостьта? Старостьта показва, че службата на човыка е голыма, товарътъ му - тежъкъ, обиколенъ е съ много хора, и затова казва, че не знае, какво да прави. Вие сте остарыли по единствената причина, че сте се занимавали съ много работи. Злото не е въ това, че сте остарыли, но като сте остарыли, не сте могли да изперете дрехиты си. Знаете ли, колко е мэчно, старъ човыкъ да пере дрехиты си. Виждали ли сте, какъ старъ човыкъ пере дрехиты си? Млакото дете и стариятъ човыкъ си приличатъ въ едно отношение, а именно: малкото дете и стариятъ човыкъ сами не могатъ да се ператъ. Сегашниты хора мислятъ, че сами се ператъ. Не, ты се лъжатъ. Сървеменниты хора сэ деца, които и до днесъ още майкиты и бащиты имъ ги ператъ. Ты мислятъ, че сэ силни и сами могатъ да се ператъ. Не, майкиты и бащиты имъ ги ператъ. Майкиты и бащиты имъ, това е Духътъ, Който ги пере. Щомъ Той се оттегли, ты ще видятъ, че представятъ или малко дете, или стари дыдо и баба. Стариятъ трыбва много да работи. Обаче, като мисли, че не може да работи, той туря товара си на чуждиты гърбове. Истинското положение, въ което човыкъ трыбва да се намыри, е това, което Христосъ е изказалъ въ стиха: “Ако не станете като децата, ныма да влызете въ новия животъ, въ Царството Божие”. Съ други думи казано: Ако не станете като малкиты деца, ныма да минете презъ границиты на страданието, за да влызете въ царството на Духа. Време е вече да влызете въ това царство. Ето защо, не гледайте на страданията като на мэчение, но като на преходни състояния, които водятъ отъ скръбь къмъ радость.

Сега, размишлявайте върху това, което ви се каза днесъ. И каквото мислите, то ще ви остане. Ваше е само това, което можете да възприемете отъ всичко казано, а не това, което ви се е дало.

Изпыйте пысеньта “Богъ е Любовь”.

2. Беседа отъ Учителя, държана на 8 августъ, 1934 г. 5 ч. с. Витоша - (Яворови присои).


Великото въ живота.

Съзнанието на съвременния човыкъ трыбва да се отличава главно съ три качества: будность, схватливость и широта, т. е. то трыбва да обхваща, да обема всичко въ себе си.

Великото, хубавото и красивото въ живота е за великиты души. Великото въ свыта се постига само съ Божията Любовь. Който живые въ Божията Любовь, само той може да се нарече великъ.

Сега ще изнеса ныколко примыра отъ всыкидневния животъ на хората. Какво трыбва да направите, ако искате да се подтичвате съ ныкой конь? Колкото силно да тичате, коньтъ все ще ви надмине. Ако искате да се състезавате съ него, трыбва да се качите на гърба му. Тогава и вие ще препускате толкова бързо, колкото и коньтъ. Ако искате да се надпреварвате съ ныкой тренъ, той ще ви надмине. За да не останете назадъ отъ трена, вие трыбва да се качите на него, и тогава ще се движите въ сэщата бързина, съ каквато той се движи. Ако се надпреварвате съ свытлината, вие ще останете далечъ отъ нея. Щомъ искате да бэдете наредъ съ нея, трыбва да се качите на нейната колесница. При това положение, вие ще се движите съ сэщата бързина, съ каквато свытлината се движи.

Следователно, не се надпреварвайте съ любовьта! Не разисквайте върху въпроса, кой колко любовь има. Това е неразбранъ въпросъ. Да се занимавате съ въпроса, колко и каква любовь има човыкъ, това е материалистическо разбиране на любовьта. Представете си единъ голымъ изворъ, който извира отъ ныкоя планина и се влива въ морето. По цылия пэть, дето изворътъ тече, сэ наредени безброй дървета. Какъ мислите, кои отъ дърветата първи ще усытятъ любовьта на извора? Първи ще усытятъ любовьта на извора ония дървета, които сэ най-близо до него. Останалиты, които стоятъ далечъ отъ извора, трыбва ли да плачатъ, да съжаляватъ, че любовьта на извора не е достигнала до тыхъ? Ты трыбва да чакатъ съ търпение, да дойде до тыхъ любовьта на извора. Не трыбва да се блъскатъ едни въ други, да се състезаватъ помежду си. Ты трыбва съ търпение да чакатъ момента, когато любовьта ще се излые и върху тыхъ. Съ чакането ты нищо ныма да изгубятъ. Дойдете ли до любовьта, казвамъ: Чакайте любовьта ще ви посети. На сэщото основание казвамъ: Чакайте Господа, Той самъ ще ви посети. Не се надпреварвайте, не се сътезавайте помежду си, кой пръвъ да отиде при Господа, и кой повече да влезе отъ Него. Той самъ ще дойде при всыки отдылно и ще му даде, колкото му е нужно. Слънцето ли дохожда при насъ, или ние отиваме при него? Горко на човыка, ако остане на него, всыка сутринь да отива при слънцето! Слънцето иде при насъ, а ние само го посрещаме.

Ще кажете, може би, че не разбирате тази мисъль. - По-добре, че не разбирате. Неразбирането се дължи на противоречивото естество въ човыка, което постоянно го отдыля отъ Бога. Ронливо, неустойчиво е човышкото естество. То е подобно на мазилката, на керемидиты на кэщиты. Измажете добре кэщата си, но щомъ завалятъ дъждове, сныгове, мазилката постепенно изчезва. Не се минава година, и вие отнова трыбва да измажете кэщата си. Току-що наредите нови керемиди, дойдатъ бури, ветрове, които ги събарятъ, и вие отново трыбва да ги нареждате. Питамъ: трыбва ли това да ви обезсърдчава? Не обръщайте внимание на външната мазилка, както и на керемидиты на кэщата! Това сэ временни, преходни ныща въ свыта. Не обръщайте внимание на усмивкиты, на погледиты на хората! И това сэ преходни ныща. Ама очиты на еди-кой си човыкъ свытели. Какво отъ това? Вечерь всички прозорци на кэщиты сэ освытени отъ лампиты, но денемъ никой прозорецъ не свыти. Какво лошо има въ това, че денемъ прозорциты на кэщиты не свытятъ? Ако свытятъ, нощь е; ако не свытятъ, день е. Ако всички хора сэ въ кэщи, зима е, ако сэ вънъ, лыто е.

Животътъ има смисълъ само тогава, когато се разбере неговата дълбочина, неговата сэщина. Когато въ живота ви ставатъ ныща, каквито вие не желаете и не очаквате, не считайте, че сэдбата, или Господь се е опълчилъ противъ васъ. Преди всичко, вие не знаете, какъ трыбва да ставатъ ныщата. Ако Богъ ви запита, какво добро желаете да ви даде, надали ще можете да отговорите, както трыбва. Всыки ще поиска ныщо, но доколко е сэществено това ныщо, и той не знае. Следъ като опита това, което е пожелалъ, само тогава той ще разбере своята погрышка. Следователно, докато не разбере смисъла на живота, човыкъ всыкога ще иска ныща, които не му сэ нужни. И само следъ като ги опита, ще види погрышкиты си. Какво иска гладиятъ? - Хлыбъ. Какво иска жадниятъ? - Вода. Що се отнася до меко легло, до топли завивки, това сэ второстепенни ныща. Гладниятъ и жадниятъ се нуждаятъ първо отъ хлыбъ и вода, а после отъ меко легло и топли дрехи. Какво трыбва да прави човыкъ като задоволи глада си? - Да работи. Значи, гладниятъ спи, ситиятъ е буденъ и работи. Така е на небето, а на земята е точно обратно: гладниятъ е буденъ, а ситиятъ спи. Живиятъ е подвиженъ, а мъртвиятъ мълчи. На земята мълчаливиты минаватъ за мэдри, а въ небето - за мъртви. Външно, това сэ противоречиви положения, но въ сэщность ты криятъ дълбокъ смисълъ въ себе си.

И тъй, великото въ живота е необятната Божия Любовь, която е само за великиты души. Само великиты души възприематъ Божията Любовь. Едно отъ качествата на тази любовь е следното: тя изпэжда навънъ всыко недоволство, което бушува въ човыка. И тогава, човыкъ става силенъ, мощенъ, радостенъ. Той не се плаши отъ нищо въ свыта, готовъ е за всыка работа, готовъ е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота въ любовьта, въ служене на всички сэщества, отъ най-малки до най-голыми.

Съвременниты хора, обаче, разбиратъ любовьта по съвсемъ другъ начинъ. Тыхната любовь е любовь на земята. Тя е наречена земна любовь, а тази любовь носи разочарования въ всички направления. При тази любовь човыкъ всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичалъ ныкого, и че ныкой го обичалъ. Какво става на трапезата, следъ като хората се нахранятъ? Ако сэ месоядци, на трапезата оставатъ само кокалиты, а месото се изяжда. Ако сэ плодоядци, въ първо време трапезата е красива, пълна съ зрыли, вкусни плодове, но щомъ плодоветы се изядатъ, нищо не остава отъ тази красота. Ризата, която човыкъ е носилъ цыла седмица на гърба си, трыбва да се свали, да се тури въ вода и да се изпере. Отъ дългото носене, тя се е изцапала, и непременно трыбва да се изпере. Не само ризата, но всыко ныщо, което се употрыбява, претърпява промыни. На физическия свытъ всички ныща се промынятъ. Само любовьта е неизмынна.

Питамъ: Какво можете да очаквате отъ физическия свытъ, въ който непрестанно се извършватъ промыни? Като не знаятъ закониты на физическия свытъ, съвременниты хора се безпокоятъ отъ постоянниты промыни, на които се натъкватъ. И наистина, въ даденъ моментъ вие сте разположени, мислите, че всичко можете да направите. На следния моментъ сте неразположени по духъ, тэжни, скръбни сте. Коя е причината за тази внезапна промына на състоянията? Докато сте въ Божествения тренъ, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щомъ слызете отъ този тренъ, веднага ставате тэжни, скръбни и се обезсърдчавате. Единъ български селянинъ за пръвъ пэть се качилъ на тренъ, отъ време на време поглеждалъ отъ прозорциты, радвалъ се, че се вози. За моментъ тренътъ спрылъ на една малка станция, и той слызълъ да си купи круши. Трыбвало продавачътъ да му върне ныколко стотинки, и той останалъ да чака, презъ което време тренътъ профучалъ край него и го оставилъ на спирката, тэженъ, недоволенъ, че пропусналъ трена.