Тази глава е основана на Матей 9:9-17; Марко 2:14-22; Лука 5:27-39

Тази глава е основана на Матей 9:9-17; Марко 2:14-22; Лука 5:27-39.

Никой от римските чиновници в Палестина не бе мразен повече от бирниците. Фактът, че данъците бяха наложени от чужда власт, дразнеше евреите постоянно, като им напомняше за изгубената им независимост. А бирниците бяха не само инструменти на римското потисничество. Те бяха използвачи, обогатяващи се на гърба на народа. Евреинът, приел тази служба от римляните, бе смятан за предател на своя народ. Презираха го като отстъпник и го класираха в най-долните слоеве на обществото.

Към тази класа принадлежеше Левий - Матей, който след четиримата ученици в Генисарет бе следващият, призован в служба за Христос. Фарисеите съдеха за него според службата му, но Исус видя в този човек сърце, готово да приеме истината. Матей бе слушал учението на Спасителя. Когато убеждаващият Божи Дух му разкри собствената му погрешност, той закопня да потърси помощ от Христос, но беше свикнал с големеенето на равините и не си и помисли, че великият Учител ще го забележи.

Един ден, седейки в своята данъчна бутка, бирникът видя, че Исус се приближава. Голямо беше учудването му, като чу думите, отправени към самия него: “Върви след мен!”

Матей “остави всичко, стана и тръгна след Него”. Нямаше колебание, нямаше въпроси, нито през ума му мина мисълта, че заменя доходния си бизнес с бедност и трудности. Достатъчно му беше да бъде с Исус, за да може да слуша Неговото Слово и да се обедини с Него в делото Му.

Така беше и с призованите до този момент ученици. Когато Исус покани Петър и неговите другари да Го следват, те веднага оставиха своите лодки и мрежи. Някои от тези ученици имаха приятели, които зависеха от тях за издръжката си, но когато получиха поканата от Спасителя, не се поколебаха и не зададоха въпроса: Как ще живея и ще поддържам моето семейство? Те послушаха призива и когато след това Исус ги попита: “Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?”, а те отговориха: “От нищо” (22:35 Лука 22:35).

Матей в своето богатство, както и Андрей и Петър в своята бедност, бяха изпитани по един и същи начин. Всеки от тях се посвети еднакво. В момент на успех, когато мрежите бяха пълни с риба и импулсите на стария живот бяха най-силни, Исус прикани учениците край езерото да оставят всичко за делото на евангелието. Така всяка душа е изпитвана за това, кое е по-силно - желанието за земни богатства или приятелството с Христос.

Принципът е винаги изискване. Никой не може да последва Божията служба, без цялото му сърце да е в делото и без да смята, че всичко е загуба в сравнение с превъзходството да познаваш Христос. Никой човек, който прави някакви уговорки, не може да бъде ученик на Христос, още по-малко - Негов сътрудник. Когато хората оценяват великото Спасение, саможертвата, видяна в Христовия живот, ще се вижда и в техния. Където и да ги води Той, те ще се радват да Го следват.

Призоваването на Матей за един от Христовите ученици възбуди голямо недоволство. Религиозен учител да избере бирник за един от преките си съмишленици - това беше обида против религията, против обществените и народните обичаи! Позовавайки се на предразсъдъците на народа, фарисеите се надяваха да обърнат потока на народните чувства срещу Исус.

Сред бирниците се породи голям интерес. Сърцата им бяха привлечени към Божествения Учител. В радостта от своето ново ученичество Матей закопня да доведе при Исус бившите си приятели. Затова направи угощение в къщата си и покани всичките си роднини и другари. Присъстваха не само бирници, но и много хора със съмнителна репутация, които бяха презирани от техните страдащи от скрупули съседи.

Празненството бе дадено в чест на Исус и Той не се поколеба да приеме поканата. Добре знаеше, че това щеше да оскърби фарисейската партия, а също и да Го компрометира в очите на народа, но никога такова съображение не би могло да повлияе на действията Му. За Него външните различия нямаха стойност. Това, което притегли сърцето Му, беше една душа, жадуваща за водата на живота.

Исус седна като почетен гост на трапезата на митарите. Чрез съчувствие и общителност показа, че признава достойнството на човека и хората копнееха да бъдат достойни за присъствието Му. Думите Му падаха върху техните жадни сърца с благословена, животворна сила. В тези хора, отхвърлени от обществото, се събуждаха нови импулси и се откриваха възможности за нов живот.

На събиране като това немалко хора бяха повлияни от учението на Спасителя, признали Го чак след Неговото възнесение. Когато Светият Дух бе излят и в един ден се обърнаха три хиляди души, сред тях имаше мнозина, които за първи път чуха истината на бирническата трапеза, а някои от тях станаха вестители на евангелието. За самия Матей примерът на Исус на това празненство беше постоянен урок. Презреният бирник стана един от най-преданите евангелисти. Чрез службата си той следваше отблизо стъпките на своя Учител.

Когато научиха, че Исус е присъствал на угощението в дома на Матей, равините видяха в това възможност да Го обвинят, но решиха да действат чрез учениците. Надяваха се да възбудят предразсъдъците им и да ги отдръпнат от техния Учител. Стратегията им бе да обвинят Христос пред учениците, а пък учениците - пред Христос, като насочва стрелите си там, където най-много ще заболи. Това е начинът, по който Сатана работи още откакто е изхвърлен от небето, и всички, които се опитват да причинят несъгласие и отчуждение, действат чрез неговия дух.

“Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?” - попитаха завистливите равини.

Исус не изчака учениците да отговорят на обвинението, а сам отговори: “Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви”, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.” Фарисеите твърдяха, че са духовно здрави и затова нямат нужда от лекар, докато смятаха бирниците и езичниците за погиващи от болести на душата. Тогава не беше ли Негова работа като лекар да отиде точно при тази класа, която се нуждаеше от помощта му?

Но макар че фарисеите се смятаха за много високопоставени, бяха наистина в по-лошо състояние от онези, които презираха. Бирниците бяха по-малко високомерни и по-малко себедоволни, затова и по-възприемчиви за влиянието на истината. Исус каза на равините: “Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви.” Така Той показа, че докато твърдяха, че проповядват Божието слово, бяха напълно невежи по отношение на за Неговия Дух.

Фарисеите бяха смълчани за известно време, но още повече затвърдиха враждата си. След това потърсиха учениците на Йоан Кръстител и се опитаха да ги настроят срещу Спасителя. Същите фарисеи не бяха приели мисията на Кръстителя. Посочвали бяха неговия отшелнически живот, прости навици и грубо облекло и го бяха обявили за фанатик. Тъй като той укоряваше тяхното лицемерие, те се възпротивиха на думите му и се опитаха да настроят народа срещу него. Божият Дух беше подействал върху сърцата на тези горделивци, убеждавайки ги в грях, но те бяха отхвърлили Божия съвет и бяха заявили, че Йоан е обхванат от дявол.

Сега, когато Исус дойде и се смеси с народа, и седна сред него да яде и пие, те Го обвиниха, че е лакомник и винопиец. Същите, които хвърлиха обвинението, бяха виновни. Така, както Бог е представян погрешно и Сатана Му приписва собствените си качества, по същия начин Господните вестители ще бъдат фалшиво представяни от тези зли хора.

Фарисеите не разбираха, че Исус ядеше с бирници и грешници, за да даде небесна светлина на онези, които са в тъмнина. Те не искаха да видят, че всяка дума, изговорена от Божествения Учител, беше като живо семе, което щеше да покълне и да даде плод за Божия слава. Бяха решили да не приемат светлината и, макар че се бяха възпротивили на мисията на Кръстителя, сега бяха готови да предложат приятелство на неговите ученици, надявайки се да спечелят тяхното сътрудничество срещу Исус. Така представиха нещата, че Той омаловажавал древните традиции. Противопоставиха строгата набожност на Кръстителя на Исусовото поведение, Който ядял и пиел с бирници и грешници.

В това време учениците на Йоан бяха в голяма скръб. Това бе преди посещението им при Исус с известие от Йоан. Любимият им учител бе в затвора и те прекарваха дните си в мъка, а Исус не правеше нищо да освободи Йоан и дори сякаш не зачиташе неговото учение. Ако Йоан е изпратен от Бога, защо Исус и Неговите ученици действат толкова различно?

Учениците на Йоан нямаха ясно разбиране за Христовото дело. Смятаха, че обвиненията на фарисеите може би имат някакво основание. Спазваха много от предписанията на равините и дори се надяваха да бъдат оправдани чрез делата на закона. Постенето се практикуваше от евреите като акт на заслуга и най-ревностните сред тях постеха по два дни всяка седмица. Фарисеите и Йоановите ученици постеха, когато Йоановите ученици дойдоха при Исус с въпроса: “Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?”

Исус им отговори много нежно. Не се опита да поправи погрешните им представи за поста, а само ги насочи към Своята мисия. И Той направи това, като използва същия образ, който самият Кръстител бе използвал в своето свидетелство за Исус. Йоан бе казал: “Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така тази моя радост е пълна!” (3:29 Йоан 3:29). Учениците на Йоан не можеха да не си спомнят тези думи на учителя си, когато, използвайки същата илюстрация, Исус каза: “Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът?”

Князът на небето бе сред Своя народ. Най-великият Божи дар бе даден за света. Радост за бедните, защото Христос бе дошъл да ги направи наследници на царството Си! Радост за богатите, защото искаше да ги научи как да спечелят вечни богатства! Радост за невежите - искаше да ги направи мъдри за спасение! Радост за учените - искаше да открие пред тях по-дълбоки тайни, в които те никога не бяха прониквали! Истини, които бяха скрити от основаването на света, щяха да бъдат открити на хората чрез мисията на Спасителя.

Йоан Кръстител се зарадва, като видя Спасителя. Какъв случай за радост имаха учениците, които бяха привилегировани да ходят и да разговарят с Величието на небето! Не беше моментът за жалеене и пост. Те трябваше да отворят сърцата си, за да приемат светлината на Неговата слава, за да я разпръснат върху тези, които са в тъмнина и в смъртна сянка.

Думите на Исус представиха една радостна картина, но през нея падна тежка сянка, която само Неговите очи можеха да различат: “Ще дойде обаче време - каза Той, - когато младоженецът ще им се отнеме и тогава ще постят.” Учениците щяха да скърбят и да постят, когато щяха да видят своя Господ предаден и разпънат. В Своите последни думи към тях в горницата Той каза: “Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите. Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост” (16:19,20 Йоан 16:19,20).

Когато излезеше от гроба, скръбта им щеше да се превърне в радост. След възнесението Си Христос щеше да отсъства лично; но чрез Утешителя щеше пак да бъде с тях и те не трябваше да прекарват времето си в жалеене. А Сатана искаше точно това. Желаеше те да оставят в света впечатлението, че са били измамени и разочаровани, но чрез вяра те трябваше да гледат към горното светилище, където Исус служеше за тях. Трябваше да отворят сърцата си за Светия Дух - Неговия представител, и да се зарадват в светлината на присъствието Му. Обаче дните на изкушението и тежките изпитания щяха да дойдат и те щяха да бъдат въвлечени в конфликт с управниците на този свят и с водачите от царството на тъмнината. Когато Христос нямаше да бъде лично с тях и те пропуснеха да различат Утешителя, тогава щеше да бъде по-подходящо да постят.

Фарисеите се стараеха да възвеличават себе си чрез строго спазване на форми, докато сърцата им бяха изпълнени със завист и борби. “Ето - казва Писанието, - вие постите, за да се препирате и карате и за да биете нечестиво с пестници; днес не постите така, щото да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал - ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?” (58:4-6,10 Исая 58:4,5)

Истинският пост не е в никакъв случай формална служба. Писанието разкрива поста, който Бог е предписал - “- да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот”; да “даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа” (Исая 58:6,10). Ето тук е представен истинският дух и характер на Христовото дело. Целият Му живот е бил жертване за спасението на света. Постейки в пустинята на изкушението или ядейки с бирниците на угощението у Матей, Той даваше Своя живот за изкуплението на изгубените. Не в празно жалеене, в просто унижение на тялото и в многобройни жертви се изявява истинският дух на посвещението, а в готовността да се отдадеш в доброволна служба на Бога и хората.

Като продължи да отговаря на Йоановите ученици, Исус разказа една притча: “Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат. Защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо.” Вестта на Йоан Кръстител не трябваше да бъде смесвана с традиции и предразсъдъци. Един опит да се смесят претенциите на фарисеите с Йоановата вярност само щеше да направи по-очевидна пропастта между тях.

Принципите на Христовото учение нямаха нищо общо с формализма на фарисеите. Христос не трябваше да засипе пропастта, която бе създадена от учението на Йоан. Той щеше да направи още по-ясно разграничението между старо и ново. По-нататък илюстрира този факт с думите: “Нито наливат ново вино във вехти мехове, инак меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват.” Кожените мехове, използвани като съдове за ново вино, ставаха след известно време сухи и крехки и не можеха да се употребяват повторно. С тази илюстрация чрез познати неща Исус представи състоянието на еврейските водачи. Свещеници, книжници и управници бяха закоравели в поддържането на церемонии и традиции. Сърцата им се бяха свили като изсъхналите кожени мехове, с които Той ги сравни. Докато се задоволяваха със законническа религия, не бе възможно да станат съдове за вливане на живата истина от Небето. Смятаха собствената си правда за напълно достатъчна и не желаеха в религията им да бъде внесен нов елемент. Не приемаха добрата воля на Бога към хората като нещо извън тях. Свързваха я със собствените си заслуги поради извършените от тях добри дела. Вярата, която действа чрез любов и очиства душата, не можа да се обедини с религията на фарисеите, изтъкана от церемонии и човешки наставления. Усилията да се обединят Исусовите учения с установената религия щяха да са напразни. Жизнената Божия истина като ферментиращо вино щеше да разкъса старите, разпадащи се мехове на фарисейската традиция.

Фарисеите се смятаха прекалено мъдри, за да се нуждаят от наставление, прекалено праведни, за да им е необходимо спасение, и твърде свято почитани, за да им трябва почитта, която идва от Христос. Спасителят ги изостави, за да намери други, които щяха да приемат небесната вест. В неучените рибари, в бирника от пазара, в жената от Самария, в обикновения народ, който Го слушаше с радост, Той намери Своите нови мехове за новото Си вино. Инструментите, които трябва да бъдат използвани за делото на евангелието, са ония души, които с радост приемат светлината, изпращана от Бога. Те са Негови работници за разнасяне познанието на истината по света. Щом чрез благодатта на Христос Неговите чада станат нови мехове, Той ще ги изпълни с ново вино.

Учението на Христос, макар да беше представено чрез новото вино, не бе ново учение, а откровение на онова, което е било предавано още от самото начало. Но за фарисеите Божията истина бе загубила първоначалното си значение и красота. За тях Христовото учение беше ново почти във всеки аспект и те нито го признаха, нито го разбраха.

Исус показа силата на фалшивото учение да унищожава преценката и желанието за истината. “И никой - каза Той, - след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.” Цялата истина, дадена на света чрез патриарсите и пророците, изгря чрез думите на Христос в нова красота, но книжниците и фарисеите нямаха желание за скъпоценното ново вино. Докато не се очистеха от старите традиции, обичаи и навици, те нямаха място в ума или в сърцето си за Христовите учения. Те се държаха за мъртвите форми и се отдръпнаха от живата истина и от Божията сила.

Това стана причина за падението на евреите и ще провали много души днес. Хиляди правят същата грешка като фарисеите, които Христос укори на угощението в дома на Матей. За да не се откажат от някоя любима идея или да не изоставят някой духовен идол, мнозина отказват истината, която идва от Отца на светлините. Доверяват се на себе си и се надяват на собствената си мъдрост, а не съзнават духовната си бедност. Настояват да бъдат спасени по такъв начин, че да могат да извършат някое важно дело. Когато видят, че няма възможност да вплетат егоизма си в делото, отхвърлят предложеното спасение.

Законническата религия никога не привлича души към Христос, защото в религия без Христос няма любов. Пост и молитва, извършени с дух на себеоправдание, са скверни в Божиите очи. Тържественото поклонение, кръгът на религиозните церемонии, външното смирение, принасянето на жертви говорят, че човекът, който участва в тях, се смята за праведен и заслужаващ Небето. Това е измама. Нашите собствени дела никога не могат да ни купят спасение.

Както бе в дните на Христос, така е и сега. Фарисеите не знаят своята духовна нищета. Към такива е отправена вестта: “Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, беден, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота- “ (Откр.; 3:17,18 Откр. 3:17,18). Вярата и любовта са златото, пречистено в огън. Но у мнозина златото се е помрачило и богатото съкровище е било загубено. Правдата на Христос за тях е една необлечена дреха, един недокоснат извор. За тях е казано: “Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш” (Откр.; 2:4,5 Откр. 2:4,5).

“Жертви на Бога с дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш” (51:17 Пс. 51:17). Човек трябва да се очисти от егоизма, преди да може да бъде в пълния смисъл на думата, вярващ в Исус. Когато егоизмът се отхвърли, Господ може да направи човека ново създание. Само нови мехове могат да държат ново вино. Любовта на Христос ще оживотворява вярващия с нов живот. В този, който гледа към Автора и Завършителя на вярата, ще се изяви характерът на Христос.

Защото си почина в съботата, “Бог благослови седмия ден и го освети” - отдели го за свята употреба. Той го даде на Адам като ден за почивка. Съботата бе паметник за делото на сътворението и по този начин знак за Божията сила и за Неговата любов. Писанието казва: “Достопаметни направи чудесните Си дела.” “Понеже от създанието се изявява това, което е невидимо у Него”, “вечната Му сила и божественост” (Бит.; 2:3 111:4 1:20 Бит. 2:3; Пс. 111:4; Римл. 1:20).

Всички неща бяха сътворени от Божия Син. “В начало бе Словото и Словото беше у Бога- Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (1:1-3 Йоан 1:1-3). И тъй като съботата е възпоменание за делото на сътворението, тя е един знак за любовта и силата на Христос.

Съботата отправя нашите мисли към природата и ни довежда до общуване с Твореца. В песента на птиците, в шумоленето на дърветата, в музиката на морето ние все още можем да чуем Неговия глас, който говореше с Адам и Ева в хладината на деня. И като гледаше Неговата сила в природата, намираме утеха, защото словото, което сътвори всички неща, е същото, което дава живот на душата. Този, “Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос” (4:6 2Кор. 4:6).

Тази мисъл е подбудила поета да изпее песента:

“Защото Си ме развеселил, Господи,

с деянията Си.

Ще се радвам в делата на ръцете Ти, о, Господи.

Колко са велики Твоите дела, Господи!

Твърде дълбоки са мислите Ти” (92:4,5 Пс. 92:4,5).

И Светият Дух чрез пророк Исая заявява: “И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него? - Не знаете ли, не сте ли чули? Не ви ли се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбирали? Онзи, Който седи на кръга на Земята, пред Когото жителите - са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене- И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него? - Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тези светила и извежда множеството им с брой. Той ги вика всичките по име чрез величието на силата Му, понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва. Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог? Не знаеш ли, не си ли чул, че вечният Бог, Йехова, създателят на земните краища не отслабва и не се уморява? - Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните.” “Не бой се, защото Аз Съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз Съм твой Бог. Аз ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница.” “Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища, защото Аз Съм Бог и няма друг.” Това е вестта, написана в природата, която трябва да бъде пазена в паметта чрез съботата. Когато Господ каза на Израил да освещават Неговите съботи, Той рече: “- нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз, Господ ваш Бог Съм” (40:18-29 41:10 45:22 Езекиил;20:20 Исая 40:18-29, 41:10, 45:22; Езекиил 20:20).

Съботата бе вложена в закона, даден от Синай, но като ден за почивка не бе известена за първи път тогава. Народът на Израил имаше познание за нея, преди да дойде при Синай. По пътя към него тя бе спазвана. Когато някои я оскверняваха, Господ ги порицаваше, казвайки: “Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?” (Изх.;16:28 Изх. 16:28).

Съботата не бе само за Израил, но и за света. Беше известена в Едем и както другите предписания на Декалога има непреходна валидност. За този закон, от който съботата е част, Христос заяви: “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине.” Докато траят небето и земята, съботата ще продължи да бъде знак за властта на Създателя. И когато Едем отново разцъфти на земята, Божият свят почивен ден ще бъде почитан от всички под слънцето. “От събота до събота” обитателите на прославената нова земя ще отиват “да се покланят пред Мене - казва Господ” ( 5:18 66:23 Матей 5:18; Исая 66:23).

Никоя друга институция, която е била поверена на евреите, не ги отличава толкова цялостно от околните народи, както съботата. Бог предназначи спазването - да ги определи като Негови поклонници. Тя трябваше да бъде знак за отделянето им от идолопоклонството, за връзката им с истинския Бог. Но за да пазят съботата свято, самите хора трябва да бъдат святи. Чрез вяра трябва да станат участници в Христовата правда. Когато даде на Израил заповедта: “Помни съботния ден, за да го освещаваш”, Господ също им каза: “Бъдете Ми свети човеци” (Изх.;20:8 Изх.;22:31 Изх. 20:8, 22:31). Само така можеше съботата да разграничи Израил като поклонници на Бога.

Когато евреите отстъпиха от Бога и пропуснаха да направят чрез вяра Христовата правда своя собствена, съботата загуби значението си за тях. Сатана се стремеше да издигне себе си и да отдалечи хората от Христос и работеше, за да изврати съботата, защото бе знак за Христовата сила. Еврейските водачи изпълниха волята на Сатана, като обградиха Божия почивен ден с тягостни изисквания. В дните на Христос съботата бе така преобразена, че спазването - отразяваше по-скоро характера на егоистичните и осъдителни човеци, отколкото характера на обичащия небесен Баща. Равините в действителност представяха Бога като Такъв, Който е дал на хората неизпълними закони. Те подведоха народа да Го приема като тиранин и да мисли, че спазването на съботата, както Той го изисква, прави хората коравосърдечни и жестоки. Делото на Христос трябваше да очисти тези фалшиви разбирания. Макар че равините Го преследваха с безмилостна враждебност, Той не се присъедини към техните изисквания дори външно, но вървеше право напред, като пазеше съботата според Божия закон.

В един съботен ден, когато Спасителят и учениците Му се връщаха от мястото на поклонение, минаха през нива със зреещо зърно. Исус бе продължил да работи до късен час и като минаваха през нивите, учениците започнаха да събират класове и да ядат зърната, като ги стриваха с ръце. В който и да е друг ден това действие не би събудило никакъв коментар, защото минаващият през житна нива, през овощна градина или през лозе бе свободен да събере, каквото желаеше да хапне (23:24,25 виж Второзак. 23:24,25). Но да се прави това в събота, се смяташе за акт на осквернение. Не само събирането на зърното беше един вид жътва, но и стриването на класовете се смяташе вършитба. Така според мнението на равините имаше двойно нарушение.

Шпионите веднага се оплакаха на Исус, казвайки: “Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?”

Когато бе обвинен за нарушение на съботата във Витесда, Исус се защити, като потвърди Своята синовност към Бога и заяви, че работи в хармония с Отца. Сега, когато бяха атакувани учениците, Той посочи на обвинителите Си примери от Стария завет - действия, извършени в събота от Божии служители.

Еврейските учители се гордееха с познаването на Писанията, а в отговора на Спасителя се криеше упрекът, че не ги познават: “Не сте ли чели - каза Той - това, което стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него, как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде-, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещеници?” “И каза им: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата.” “Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и пак не са виновни? Но, казвам ви, че тук има повече от храма.” “Човешкият Син е господар и на съботата” (6:3,4 2:27,28 12:5-7 Лука 6:3,4; Марко 2:27,28; Матей 12:5,6).

Щом беше право Давид да задоволи глада си, като изяде хлябовете, които бяха отделени да се употребят свято, тогава бе право и учениците да задоволят нуждата си, като откъснат класове в святите часове на съботата. А също и свещениците в храма изпълняват по-голяма работа в събота, отколкото в други дни. Същата работа за светски неща би била грешна, но трудът на свещениците е Божия служба. Те изпълняваха тези обреди, които посочваха изкупителната сила на Христос, и трудът им бе в хармония с целта на съботата. Но сега самият Христос бе дошъл. Учениците, като извършваха делото Му, бяха ангажирани с Божия служба и това, което бе необходимо за изпълнението на тази служба, бе правилно да се върши в съботен ден.

Христос искаше да научи учениците и неприятелите Си, че службата за Бога е на първо място. Предметът на Христовото дело в този свят е изкуплението на човека. Затова онова, което е необходимо да се направи в събота, за да се изпълни това дело, е в съгласие със съботния закон. Тогава Исус завърши победоносно Своя аргумент с изявлението, че Той е “господар на съботата” - Един, Който стои над всички въпроси и над всеки закон. Всемогъщият съдия оправда учениците Си от обвинението, като се позова на самите постановления, в чието нарушение бяха обвинени.

Исус не остави нещата да отминат само с упрек към неприятелите Му. Заяви, че в слепотата си те са разбрали фалшиво същността на съботата. Каза им: “Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: Милост искам, а не жертва!, не бихте осъдили невинните” (Матей 12:7). Многобройните им безсърдечни ритуали не можеха да заместят липсата на истинско благочестие и на нежна любов, които винаги ще отличават верния поклонник на Бога.

Христос отново напомни истината, че жертвите нямат никаква стойност. Те бяха средство, а не цел. Предназначението им бе да насочват хората към Спасителя и така да ги довеждат в хармония с Бога. Службата от любов е онова, което Бог цени. Когато тя липсва, простият кръг на церемониите е оскърбление за Него. Така е и със съботата. Предназначена бе да сближава хората с Бога. Но когато умът е погълнат с уморителни ритуали, значението на съботата се обезсмисля. Само външното - спазване бе подигравка.

Друга събота, когато Исус влезе в една синагога, видя там човек с изсъхнала ръка. Фарисеите Го наблюдаваха, нетърпеливи да видят какво би сторил. Спасителят добре знаеше, че поради лекуването в събота ще бъде оценен като престъпник, но не се поколеба да събори стената от традиционни изисквания, барикадираща съботата. Исус заповяда на нещастния човек да стане и тогава попита: “Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се върши зло? Да се спаси ли живот или да се погуби?” Максима бе сред евреите, че пропускът да се извърши добро, когато има възможност за това, означава да се върши зло. Да се пренебрегне спасяването на живот, означаваше да се убива. Така Исус използва срещу равините собственото им оръжие. “А те мълчаха. А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я простря и ръката му оздравя” ( 3:4,5 Марко 3:4,5).

Когато Го попитаха: “Позволено ли е човек да изцелява в събота?”, Исус отговори: “Кой човек от вас, ако има една овца и тя падне в съботен ден в яма, не ще я улови и извади? А колко по-скъп е човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден” (12:10-12 Матей 12:10-12).

Шпионите не се осмелиха да отговорят на Христос в присъствието на множеството, защото се страхуваха да не си навлекат неприятности. Знаеха, че бе казал истината, но за да не нарушат преданията си, биха оставили човека да страда, а биха се погрижили за безсловесното животно поради загубата, която можеше да претърпи собственикът. Така по-голяма грижа се полагаше за нямото животно, отколкото за човека, сътворен по Божия образ. Това илюстрира и действието на всички фалшиви религии. Те произхождат от желанието на човека да се издигне над Бога, но резултатът е деградацията му под равнището и на животното. Всяка религия, която воюва с Божието върховенство, ограбва човека от славата, която бе негова при сътворението и която трябва да бъде възстановена в него чрез Христос. Всяка фалшива религия учи своите последователи да не се грижат за човешките нужди, страдания и права. Евангелието дава висока цена на човека като изкупен с кръвта на Христос и учи да се отнасяме нежно към нуждите и нещастията му. Господ казва: “Ще направя човека да е по-скъп от чистото злато. Да! Хората да са по-скъпи от офирското злато” (13:12 Исая 13:12).

Когато се обърна към фарисеите с въпроса, дали е законно в съботен ден да се прави добро или зло, да се спаси живот или да се убие, Исус ги пресрещна със собствените им зли намерения. Те преследваха живота Му с жестока омраза, докато Той спасяваше живот и носеше щастие на множествата. По-добре ли беше да се убие в събота, както те планираха да сторят, отколкото да се излекува нещастният, както Той направи? Беше ли по-праведно в Божия свят ден да се извърши убийство в сърцето, отколкото всички хора да се обичат, което се изразява в дела на милост?

Чрез лекуването на изсъхналата ръка Исус осъди обичая на евреите и очерта четвъртата заповед такава, каквато Бог я бе дал. “Законно е да се върши добро в съботен ден” - заяви Той. Като премахна безсмислените ограничения на евреите, Христос почете съботата, докато обвинителите му обезславяха святия Божи ден.

Тези, които твърдят, че Христос е направил закона невалиден, учат, че Той е нарушавал съботата и е оправдал Своите ученици за същото. Така те всъщност застават на позициите на дребнавите евреи. С това се противопоставят на свидетелството на самия Христос, който заяви: “- Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов” (15:10 Йоан 15:10). Никога нито Спасителят, нито Неговите последователи не са нарушавали закона на съботата. Христос бе жив представител на закона. Никакво нарушение на неговите святи заповеди не се намери в живота Му. Обръщайки се към цяла нация от свидетели, които търсеха случай да Го осъдят, Той можа само да каже: “Кой от вас Ме обвинява в грях?” (8:46 Йоан 8:46).

Спасителят не бе дошъл да отстрани това, което патриарсите и пророците бяха говорили, защото самият Той бе говорил чрез тези Свои представители. Всички истини на Божието слово идваха от Него, но тези безценни диаманти бяха поставени във фалшиви гнезда. Бе направено така, че тяхната скъпоценна светлина да служи на заблудата. Бог желаеше те да бъдат извадени от гнездата на заблудата и да бъдат преместени в рамките на истината. Това дело можеше да извърши само Божествена ръка. Чрез свързаността си със заблудата истината е служила на делото на неприятеля на Бога и на хората. Христос дойде да я сложи там, където би прославила Бога и където би действала за спасението на човечеството.

“Съботата бе направена за човека, а не човекът за съботата” - каза Исус. Институциите, които Бог е установил, са за благословение на човечеството. “Всичко това е заради вас.” “- било Павел или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше, а вие сте Христови, а Христос е Божий” (4:15 3:22,23 2Кор. 4:15; 1Кор. 3:22,23). Законът на десетте заповеди, от които съботата е част, Бог даде на народа Си като благословение. “Господ ни заповяда - каза Мойсей - да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре и за да пази Той живота ни, както прави и днес” ( 6:24 Второзак. 6:24). А чрез псалмиста бе дадена вестта на Израил: “Служете Господу с веселие! Дойдете пред Него с радост. Познайте, че Господ е Бог. Той ни е направил и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му. Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление!” (100:2-4 Пс. 100:2-4). И за всеки, “който пази съботата да я не оскверни”, Господ заявява: “И тях ще доведа в святия Си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом” (56:6,7 Исая 56:6,7).

“Защото Човешкият Син е господар също и на съботата.” Тези думи са пълни с поучение и утеха. Защото съботата бе създадена за човека, затова тя е Господният ден. Съботата принадлежи на Христос, защото “всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (1:3 Йоан 1:3). Тъй като Той сътворил всички неща, сътворил е и съботата. Той я отдели като паметник на сътворението. Тя Го посочва както като Творец, така и като Такъв, Който освещава. Тя заявява, че Този, Който сътвори всички неща в небесата и на Земята, и чрез Когото всичко се държи в едно, е главата на църквата и че чрез Неговата сила ние се примиряваме с Бога. Защото, говорейки на Израил, Той каза: “Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам” (Езекиил;20:12 Езекиил 20:12). Тогава съботата е знак на Христовата сила да ни направи святи и тя е дадена на всички, които Христос прави святи. Като знак на Неговата освещаваща сила съботата е дадена на всички, които чрез Христос стават част от Божия Израил.

И Господ казва: “Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден. И наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема-, тогава ще се наслаждаваш в Господа” (58:13,14 Исая 58:13,14). За всички, които приемат съботата като знак на Христовата творческа и изкупителна сила, тя ще бъде наслада. Виждайки Христос в нея, те се радват в Него. Съботата посочва, че делото на сътворението доказва Неговата могъща изкупителна сила. Докато напомня за загубения Едемски мир, тя говори за мира, възстановен чрез Спасителя. И всяко нещо в природата повтаря Неговата покана: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (11:28 Матей 11:28).

30.“и определи дванадесет души”