У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш



страница1/14
Дата09.01.2018
Размер2.76 Mb.
#42611
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


У дома с Бога
В Живот, Който Никога не Свършва

Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога


Нийл Доналд Уолш

ВЪВЕДЕНИЕ
Това е дословен, направен дума по дума, запис на един свят разговор. Разговор с Бога. За това какво означава да бъдеш У Дома с Бога. Това е последната част на един необикновен диалог, разпрострял се върху 3000 страници в девет книги, написани за единадесет години и засегнал всички аспекти на човешкия живот.

Чрез настоящата размяна на мисли са изследвани много области на човешкия опит и — още по-задълбочено от преди — една област в частност: умирането, смъртта и животът, който ще последва след тях.

Диалогът се развива, навлизайки дори в територията, докосваща най-отдалечената граница на духовността: космологията на целия живот. Там един смайващ проблясък ни позволява да зърнем Основната Действителност, представена чрез метафора. С прост, достъпен език са разкрити: причината за живота и неговата цел; пътищата, по които хората могат да постигнат най-голяма радост; природата на пътешествието, в което всички сме се впуснали, както и необикновеният край на това пътешествие. А този край всъщност се оказва съвсем не край, а възможен промеждутък в едно великолепно и продължително преживяване, чието пълно описание зашеметява въображението.

Диалогът тук е кръгообразен. Той скача ту напред по спирали към удивително нови и никога не описани и не видени във въображението места, ту назад към изходното положение, за да е сигурно, че следващото главозамайващо и сменящо посоката си изследване ще стъпи на твърда почва. Ако проявите търпение при срещата с тази книга — както между впрочем и в обзора на своя живот — ще бъдете щедро възнаградени. Посланието на „У дома с Бога” може да се окаже едно от най-обнадеждаващите и полезни послания, които човешкият род някога е получавал.

За теб е важно да разбереш как си стигнал до този разговор. Ако мислиш, че си стигнал до него случайно, няма да оцениш огромното значение на това, което в този миг, точно сега ти се случва.

До този разговор те е довела твоята душа, тъй както те е водила и до всеки друг разговор с Бога, състоял се когато и да било, в каквато и да било форма. Тя е планирала да постави пред погледа ти тези страници. Милиарди взаимосвързани обстоятелства са предопределили точно в този миг, по точно избран път, в точно избрано време да бъдеш нежно доведен до думите, които ще намериш тук. Единствено свещената намеса на твоята душа може да предизвика толкова успешно съчетанието на случки и събития. Ако осъзнаеш това, ще чуеш следващите думи по различен начин.

Доведен си бил тук, защото Вселената е чувала кроткия ти зов — с молба да получиш отговори на въпросите, задавани от всички хора. Какво се случва наистина тук, в тоя живот, и какво ще се случи след неговия край? Ще се срещнем ли отново с отишлите си преди нас хора, които обичаме? Ще бъде ли Бог там, за да ни приветства? Ще има ли Ден на Страшния Съд? Ще бъдем ли изправени пред заплахата от вечно проклятие? Ще ни бъде ли разрешено да злословим в рая? Ще узнаем ли някога какво ще се случи, след смъртта ни? И дали въобще нещо ЩЕ се случи?

Потапянето в търсене на тези отговори може да има огромни последствия за всяко човешко същество. Щяхме ли да преживеем живота си различно, ако наистина знаехме тези отговори? Мисля, че е така. Щяхме ли да се боим по-малко да живеем, както винаги ни се е искало — лишени от страх и изпълнени с любов — ако се бояхме по-малко от смъртта? Вярвам, че и този отговор е положителен.

Сърцето ме боли, като знам с колко страх се приближават много хора към мига, когато ще преминат в следващия свят, без да говорим за страха, който изпитват, докато са още в този. Животът е бил замислен като непрестанна радост, а смъртта — като време на още по-голяма радост, което всички да очакват с предчувствие за мир, за щастие.

Така се случи с майка ми. В пълен мир със себе си посрещна тя смъртта. Младият свещеник, дошъл да й даде последно причастие, излезе, клатейки глава: „Тя”, прошепна, „ме успокояваше”.

Мама притежаваше непоклатима вяра, че ще се озове в обятията на Бога. Тя знаеше каква е целта на живота и каква не е целта на смъртта. Целта на живота е да дадеш всичко, което имаш, на всички, които обичаш, без колебание, без въпроси, без ограничения. Целта на смъртта е не всичко да свърши, а всичко да започне отново. Спомням си как често казваше: „Когато умра, не тъгувай. Танцувай на гроба ми.” Мама чувстваше, че Бог е до нея през целия й живот — както ще бъде и при смъртта й.

А как ли се чувстват онези, които си представят, че живеят и умират без Бога? Животът им трябва да е много самотен, а смъртта им — много страшна. В подобен случай вероятно е по-добре да умреш, без въобще да знаеш, че умираш.

Така умря баща ми. Една вечер стана от креслото си, направи една единствена крачка и се строполи на пода. Медицинският екип пристигна само след минути, но всичко беше свършено и съм сигурен — на баща ми и през ум не му мина, че това са последните му мигове на тази земя.

Мама знаеше, че умира, и мисля, че си позволяваше да го знае, защото можеше да посрещне смъртта мирно и радостно. Татко не можеше да стори това и затуй избра да си отиде внезапно. Нямаше време да си помисли: „Ох, гледай ти, аз умирам. Наистина умирам.” По същия начин, струва ми се, през осемдесет и три годишния си живот не е имал и миг, в който да си каже: „Ох, гледай ти, аз наистина живея.” Мама знаеше всеки миг, че „истински живее”. Тя познаваше чудото, вълшебството на всичко това. Татко не го познаваше.

Той беше интересен екземпляр и възгледите му за Бога, за живота и за смъртта бяха в пълно противоречие. Неведнъж бе споделял с мен своята съвършена обърканост относно ежедневни случки, както и крайното си неверие, че след смъртта ще се случи каквото и да било.

Спомням си един поразителен разговор две години преди смъртта му, когато той размишляваше върху съществуванието си. Дискусията ни не беше дълга. Той ми хвърли празен, почти безизразен поглед и рече: „Съвършено не разбирам всичко това.” А когато го попитах какво вярва, че ще стане след нечия смърт, той отвърна: „Нищо.”

След двусричния му отговор аз настоях да каже нещо повече.

„Мрак. Край. Това е всичко. Заспиваш и не се събуждаш.”

Бях слисан, ужасен. Последва неловко мълчание. После се втурнах да запълня празнотата с всякакъв род уверения, че той греши и сигурно „отвъд” ни чака някакво необикновено преживяване. Започнал бях да му описвам как си представям целта на всичко това, но той ме прекъсна с нетърпеливо ръкомахане.

„Конско лайно” измърмори. И това беше всичко.

Бях изумен, защото виждах татко, вече над осем-десетгодишен, всяка вечер да коленичи и да се моли. Чудех се на кого се е молел, щом не вярва, че животът е свят, а смъртта — само начало? И за какво се е молел? Може би се е молел — самият той, в мислите си — да не е прав? Може би се е надявал, напук на надеждата?

Тази книга е за всички, които мислят като татко, които може би се надяват напук на надеждата. Тя е и за онези, които просто „не знаят” какво се случва след смъртта и точно затова имат много по-малко основания да разберат по-задълбочено какво се случва в живота и защо се случва. Тя е за онези, които не са осъзнали своето верую за законите, по които се разви-на самият живот. Тя е за онези, които са озадачени, тя е за онези, които не са озадачени и мислят, че знаят нещичко за всичко това, но понякога се чудят дали наистина са прави... тя е и за онези, които може би чисто и просто са уплашени.

Тази книга е също за онези, които не спадат към никоя от горните групи, но искат да помогнат на някой, който спада към тях, макар да не знаят как ще го сторят. Какво ще кажете на някой, който умира? Как ще успокоите онези, които продължават да живеят? Какво можете да кажете в такъв миг и на себе си? Тези въпроси не са лесни. Ето, сега виждаш какво те е довело тук.

Знаеш ли, наистина Е чудо, че си намерил този текст. Малко чудо, може би, но все пак чудо. Вярвам, че е тъй, както казвам. Вярвам, че душата ти те е довела тук при тази книга чрез същия подтик, който води всекиго от нас напред, към нашата следваща стъпка, към нашето следващо разбиране, и, в последна сметка — към Божественото.

Никой от нас не е задължен да следва този подтик. Във всеки миг можем да сменим посоката. Може да тръгнем в друга посока. Или да си останем дълго неподвижни, без да тръгнем в каквато и да било посока, стъписани в своето объркване. Накрая все пак всички ще потеглим отново напред, защото не може в крайна сметка да не достигнем до целта на своето пътешествие.

А тази цел е една и съща за всички нас. Потеглили сме всички на път към Дома и не можем да не стигнем там. Бог няма да го позволи.

Това, в три изречения, е посланието на този текст.
Всеки прави всичко за себе си, заради себе си... Когато разбереш, че това е вярно дори за смъртта, никога вече няма да се страхуваш от нея.
1

Невъзможно е да живееш или да умреш без Бога, но е възможно да мислиш, че е така.

Ако мислиш, че живееш или умираш без Бога, ще се убедиш лично, чрез собственото си изживяване и опит, че той е с теб.

Това твое изживяване може да продължи колкото пожелаеш. Когато решиш, можеш да го прекратиш.


Вярвам, че тези думи са свещени. Вярвам, че те идват направо от Бога.

Тези думи витаеха в съзнанието ми през последните четири години. Сега разбирам, че те са били покана. Покана от Бога за един по-пространен разговор с него.


Прав си. Исках да съм сигурен, че ще проведем този разговор, затова всеки път, когато ти поне за миг се замисляше сериозно за живота и смъртта, извиквах в съзнанието ти тези думи. Ти много пъти отлагаше този разговор, а и сега пристъпваш неохотно към него.
Да, знам. И то не е, защото се боя да говоря задълбочено за живота, та дори и за смъртта, а просто защото тези проблеми са много сложни. Исках да бъда сигурен, че наистина съм подготвен да участвам в дълъг разговор на тази тема. Че психически и духовно съм готов.
А сега чувстваш ли се готов?
Надявам се, че съм готов. Не мога вечно да отлагам този разговор. Дори да се опитвам, отново и отново, ти просто ще продължиш да извикваш тези думи в главата ми.
Вярно е, ще продължа да го правя. Защото искам да чуеш тези думи, дори и ако никога не стигнеш до останалата част от разговора.
Добре де, чух ги.
Искам да ги чуеш отново и отново.

Невъзможно е да живееш или да умреш без Бога, но е възможно да мислиш, че е така.

Ако мислиха, че живееш или умираш без Бога, ще се убедиш лично, чрез собственото си изживяване и опит, че той е с теб.

Това твое изживяваме може да продължи колкото пожелаеш. Когато решиш, можеш да го прекратиш.

Тези думи изразяват онова, което всеки, страхуващ се да живее и да умре, винаги има нужда да чуе.


Тогава можем да приключим разговора си точно тук.
Можем. Колко силно е желанието ти да проникнеш дълбоко в същността на нещата, да достигнеш до своето най-възвишено прозрение? Ако избереш да продължим този разговор, аз ще ти представя с още 100 думи — една Формула от 100 Думи за Всичко в Живота.
Добре, това звучи като шега.
Точно така съм го замислил.
И твоят замисъл подейства. Не ми се ще точно сега да прекратим разговора си. И тъй отново ще си поговорим с Бога за живота и за смъртта.
Да, но с поглед към много неща, които досега не сме обсъждали.
Кой би повярвал в това?
Няма значение. Ти не водиш разговора заради някой друг, водиш го заради себе си.
Ще трябва да си го напомням постоянно.
Тъй хората често си мислят, че правят нещо заради някой друг, а всъщност го правят заради себе си. Всеки прави всичко за себе си, заради себе си. Когато се пробудиш за тази истина, ще си постигнал истински Пробив. А осъзнаеш ли, че всичко туй е вярно дори за смъртта, никога вече няма да се страхуваш от нея. Спреш ли да се страхуваш от смъртта, вече няма да се страхуваш и да живееш. Чак до последния си дъх ще изживяваш живота си пълноценно.
Почакай, спри за миг. Казваш, че и когато умирам, го правя за себе си, заради себе си?
Разбира се. Че заради кого другиго ще го правиш?
След като си отговорил на повечето въпроси, които някога си имал във връзка със смъртта, ще си отговорил и на повечето въпроси, които някога си имал във връзка с живота.
2
Добре, поставихме интересно начало. Това твърдение събуди моето любопитство.
То е първото от поредицата подобни твърдения, с които ще се срещнеш тук. Но диалогът ни ще стига и до моменти, в които не само ще буди любопитство, а на някои хора ще им изглежда направо невероятен, неправдоподобен. Такава ще е и природата на Спомените, заради които си дошъл.
Спомените?
В предишните ни разговори бях ти разказал за тях. Нищо не трябва да учиш, трябва само да си спомняш. Предстоящият ни разговор, както всички предишни, ще ти помогне да го сториш. Той ще те води през низ от Спомени за живота и смъртта.

Ще забележиш, че много от тези Спомени са свързани със смъртта. Така е според замисъла, защото чрез по-задълбочено разбиране на смъртта най-бързо ще постигнеш и по-задълбочено разбиране на живота.

Някои от тези Спомени може да те изненадат, оспорвайки много от онова, което си мислил, че знаеш. Други съвсем няма да те изненадат. Щом ги чуеш, ще осъзнаеш, че си знаел чутото от самото начало. Взети заедно, тези Спомени ще ти помогнат да се върнеш към себе си. Те ще ти припомнят всичко, което имаш нужда да знаеш, за да преживееш убедително, че наистина си У Дома с Бога.
Човечеството е чакало тъй дълго нов разговор върху тези пространни теми. По-голямата част от онова, което съхраняваме в колективното си съзнание, е останало от минали времена. Тук можем да използваме и малко „нова мъдрост”.
Всички човешки същества са родени с цялата мъдрост на Вселената, запечатана в техните души. Тя се съдържа във всяко нещо, в неговата ДНК. Всъщност съкращението „ДНК” би могло да се използва и като съкращение на Божествено Естествено Осъзнаване.

Във всяко живо същество е вградена неговата естествена способност за осъзнаване. Тя е част от системата. Тя е част от процеса, който наричате живот. Ето защо, когато хората се сблъскат с велика мъдрост, тя често им звучи като нещо познато. Те тутакси се съгласяват с него. Няма място за спор. Има само спомняне, припомняне. То е част от тяхното Божествено Естествено Осъзнаване. Може да се каже, че то е в тяхната „ДНК”. И се усеща като: „Ах, да, разбира се.”

И тъй, нека започнем нашия нов разговор сериозно, като ти позволим да си припомниш онова, което винаги си знаел. Ще поговорим със свеж глас за тези неща, така че ти да освежиш своята клетъчна памет и да намериш пътя Към Дома.
Но нали мога да бъда У Дома с Бога още докато съм жив? Имам предвид, че не трябва да чакам смъртта, за да си отида „у дома”, нали?
Не трябва да я чакаш.
Тогава — кажи ми го пак, така че да ми стане съвсем ясно — защо толкова много от „Спомените” са свързани със смъртта?
Смъртта е най-голямата загадка на живота. Отключването на тази загадка отключва всичко. Разбулването й разбулва всичко.

След като си отговорил на повечето въпроси, които някога си имал във връзка със смъртта, ще си отговорил и на повечето въпроси, които някога си имал във връзка с живота.

Тогава ще узнаеш и как можеш да бъдеш У Дома с Бога, без да умреш.
Схванах това. То е чудесно.
Но те съветвам да се пазиш от големи очаквания. И от изискването, че всеки трябва да „схване” онова, което е казано тук. Защото тогава би трябвало да „редактираш” този разговор, за да си сигурен, че колкото може повече хора ще го разберат и ще се съгласят с него.
О, аз не бих направил това.
Може да бъдеш изкушен да го направиш, ако помислиш, че други ще омаловажат написаното или ще го осмеят.
Не мисля така.
Някои части от този разговор — особено като започнем дискусия за цялата космология на живота — в очите на много хора могат да изглеждат „лъжовни”.

Не се съмнявам, че предстоящото изследване и пътешествия на мисълта ще повишат способността ти задълбочено да разбереш истината за живота и смъртта. Но част от казаното би могло да ти се стори толкова отдалечено от темата на разговора и толкова езотерично, че наистина да се изкушиш и да го редактираш.


Не, това няма да се случи. Моето задължение към този разговор е да му направя верен запис, в неговата цялост, без да пропусна нещо, което искаш да бъде включено.
Добре. Тогава нека продължим. Тук е...

ПЪРВИЯТ СПОМЕН

Да умреш е нещо, което правиш за себе си.
Толкова интересно е да се каже това, защото аз не виждам, че мога „да го направя” заради някого, заради когото и да било. Аз въобще не виждам умирането като нещо, което правя. Аз го виждам като нещо, което ми се случва.
То ти се случва. Но и се случва чрез тебе.

Всичко, което ТИ се случва, се случва ЧРЕЗ тебе. И всичко, което се случва ЧРЕЗ тебе, се случва На тебе, ЗА тебе.


Аз просто никога не съм мислил за умирането като за нещо, което правя целенасочено — още по-малко като за нещо, което правя за себе си.
Ти го правиш за себе си, защото умирането е нещо чудесно, удивително. И го правиш „целенасочено” по причини, които ще ти станат ясни, когато навлезем по-задълбочено в този разговор.
Умирането е нещо чудесно, удивително?
Да. Онова, което наричаш „смърт”, е чудесно, удивително. Затова недей да скърбиш, когато някой умира, недей се приближава и до собствената си смърт със скръб или с мрачно предчувствие. Приветствай смъртта, както си приветствал живота, защото смъртта Е живот в друга форма.

Приветствай смъртта на някой друг с нежна прослава и дълбоко щастие, защото и той ще изпита чудесна радост, веселие.

Това е пътят към спокойното и мирно преживяване на смъртта — твоята собствена или на някой друг: знай, че умирането на човека винаги в същността си има причина.

И това е...



ВТОРИЯТ СПОМЕН

Ти си причината за своята собствена смърт. Това е вярно винаги, независимо кога или как умираш.

Мислиш ли, че смъртта настъпва против волята ти?
3

Брей, ти наистина си прав. Думите ти са верни. Лил па много хора ще им бъде трудно да повярват в тях.


Има някои основополагащи принципи на живота, в които след малко ще се вгледаме по-задълбочено. Това би могло да улесни съхраняването на някои от тези Спомени в твоята действителност.

След като изследваме по-настойчиво тези основни принципи, ще стигнеш до познанието, че онова, което наричаш „смърт”, е могъщ миг на сътворение, на съзидание.


Виж ти? Ето още една прекрасна мисъл. Смъртта с „миг на сътворение, на съзидание”?
Тя е един от най-могъщите мигове, които някога ще срещнеш. Тя е инструмент. Използвана, както е било замислено, смъртта може да сътвори нещо съвсем необикновено. Това също ще ти бъде обяснено.
Смъртта е инструмент? Смъртта не е просто „вход”, „портал”?
Тя е вход, портал, но вълшебен вход, защото енергията, с която минаваш през него, определя какво има от другата страна.
Добре, добре, почакай. Ти ми спря дъха. Можем ли тук да караме малко по-бавно? Можем ли да отделим на някои от тези неща малко повече време? Да запълним някои от белите полета? Това, което току-що каза, води след себе си още много въпроси.
Ще ги огледаме всички, един по един. Ще отговорим на всеки от тях.
Чудесно. Тогава да почнем с идеята за използване на смъртта като инструмент. Тази мисъл за мене е съвършено нова. Инструментът е нещо, което използваш целенасочено. Което някой иска да използва. Но аз не искам да умра. Никой не иска да умре.
Всеки иска да умре.
Всеки иска да умре?
Разбира се, иначе никой не би умрял. Мислиш ли, че смъртта е нещо, което се случва против волята ти?
На много хора сигурно им изглежда така.
Нищо не се случва против волята ти. Това е невъзможно. И тъй, ето го

ТРЕТИЯ СПОМЕН

Не можеш да умреш против волята си.
Ако мислех, че това е вярно, то щеше да ми прозвучи тъй успокояващо. да знам, че е така. Но как бих могъл да го приема за споя истина, когато опитът ми показва, че се случват много неща, които не искам да се случат?
Не се случва нищо, което не искаш да се случи.
Нищо?
Нищо.

Може да си ВЪОБРАЗЯВАШ, че се случват неща, които не искаш да се случат, но всъщност не е така, ти само се опитваш да видиш себе си като жертва. Нищо не задържа така хода на твоето развитие, на еволюцията ти, както тази единствена мисъл. Идеята за измъчването и жертването е сигурен знак за ограничено възприятие. Истинско измъчване и жертване не може да съществува.


Много трудно е да кажеш на някого, чиято дъщери е била изнасилена, или чието село е било изцяло заличено от лицето на земята чрез престъпен акт на „етническо прочистване”, че никой не е бил пожертван.
Би било безсмислено и безполезно да говориш тъй на хора, които в момента страдат. В такива мигове просто бъди с тях, прояви дълбоко съчувствие, истинска грижа и целебна любов. Не им предлагай духовни баналности или интелектуални пътешествия като лек за тяхната болка.

Наистина е вярно, че в обикновения човешки смисъл те са били „жертви” на ужасяващи събития и обстоятелства в живота. Но това изживяване за пожертване може да бъде истинско само и контекста на нормалното, а затова и ограничена човешка представа.

Като казвам, че истинско пожертване не съществува, аз говоря от изцяло различно равнище на осъзнаване. Но човешките същества могат да постигнат това равнище на осъзнаване само след като болката им бъде излекувана.
Мисля, че за много хора ще е трудно да възприемат твоето твърдение, независимо дали в момента преживяват болка или не.
Тук не казвам нищо повече от онова, което почти всички традиционни религии в света са казвали векове наред. „Неведоми са пътищата Божии”, проповядват те. „Вярвай в съвършенството на Божията промисъл”.

По-късно в разговора си ще имаме възможност да изследваме тази идея за един съвършен план. Ще разгледаме и как толкова различни човешки души си сътрудничат, за да постигнат индивидуалните и колективни резултати от живота на земята по особен и съвършен начин, по особена и съвършена причина. Всъщност аз ще те питам ТЕБЕ да МИ посочиш пример за това.


Ти ще ме питаш?
Да. И когато го направя, ти ще знаеш точно за какво говоря. Засега нека цари в сърцето ти спокойствие и мир. Знай, че всичко се случва по един съвършен начин.
Ще се опитам да го направя. Ще. се опитам да съхраня тази мисъл и да я скътам в сърцето си, както искаш от мен. Но ми се струна, че много бързаме. Че ти се движиш прекалено бързо. Разговорът ни започна преди малко, а ти вече си в... мога ли да го кажа... в сферата на озона. Не проявявам неуважение, но просто накъде се е насочил, накъде отива този разговор?
Натам, където винаги си искал да отидеш.
Което е...?
Към истината.

Няма друга истина освен истината,

която съществува вътре в теб. Всичко останало е нещо, което друг ти казва.
4
Добре де, сигурен съм, че вече съм го чувал. Всеки човек, а после — и неговият брат, се опитва да ми каже, че ме води към истината.
Да, но само един човек може да те отведе там.
И сигурно това си ти?
Не.
Кой тогава?
Ти.
Аз?
Да, ти. Ти си единственият, който може да те отведе до истината, защото истината съществува само на едно място.
Не ми казвай, ... че тона е „вътре в мен”.
Вярно е. Няма друга истина освен истината, която съществува вътре в теб. Всичко останало е нещо, което друг ти казва.
Включително и онова, което ти току-що ми каза!
Разбира се. Точно така.
Какъв тогава е смисълът на този разговор? Всъщност какъв е смисълът въобще някой да слуша какво говори друг — за каквото и да било?
Не съм казал, че нищо извън тебе не може да те води към твоята истина. Казах, че ти си единственият, който може да те отведе там.
Да, но ако знаех собствения си път до истината за живота и смъртта, нямаше да те питам за него. Нямаше да водя този разговор сега, нали?

Познавам много хора, които биха се молили, за да получат отговор. Изправени пред най-съществените си въпроси за живота и смъртта, те биха се помолили за отговор, за някакво напътствие. А който се помоли на Бога и получи отговор, често доста ясен отговор, казва, че Бог е отговорил на молитвата му.

Би могъл да кажеш, че сега и аз изживявам това. Чувствам го, чувствам целия този разговор като отправена към теб молитва, на която получавам отговор.
Каза нещо чудесно, което при това е вярно.
Ето защо си водя записки за целия ни разговор. Записвам всичко.
Само внимавай да не създадеш у другите впечатление, че яснотата лежи някъде извън тях. Че трябва да отидат при другиго — в случая при теб — за да получат отговори. Внимавай да не породиш завист, че си намерил пътя към мъдростта. Защото накрая хората ще те накарат да им покажеш този път, а това би ги довело до заблуди, дори би станало опасно.
Опасно?
В деня, когато хората повярват, че имаш достъп до отговори, дошли от Бога, отговори, до които те нямат достъп, в този ден ти ще станеш опасен. Затова първата ти задача е да направиш всичко възможно, за да си сигурен, че светът няма да те възприеме по този начин. Настойчиво те съветвам — не позволявай на света да те разглежда като особен, специален случай.

Вземи всички необходими мерки, за да „не бъдеш особен, специален”. Ти, разбира се, си особен, специален. Но важното е да не допуснеш у някой от околните да се роди представата, че ти си някак по-особен, по-специален от другите.


И какво ме съветваш?
Направи нещо съвсем неприсъщо, нетипично за човек, когото някой би желал да си представи като „светец” или „гуру”. Нещо, което такъв човек за нищо на света не би направил. Организирай рок-банда. Стани известен комик. Открий зала за боулинг.
Нима няма светци, които притежават зала за боулинг? Или гуру, наставници, които са и известни комици?
Сигурно се шегуваш. Те ВСИЧКИ са такива.
Не думай!
Само дето никой не мисли, че са такива. Това е важното. И тъй, направи нещо възмутително, скандално, така че хората да се почешат по главите, да отрекат, че си особен, специален, накрая даже да те обвинят, че съвсем НЕ си специален.
Ех, дявол да го вземе, достатъчно ще бъде да разкажа историята на живота си. Толкова грешки съм направил, постъпки, които никой не би одобрил! Направо ще е невъзможно някой да ме постави на по-особено, специално място.
Това е вярно. Ти си Несъвършен Посланик. Точно това те прави съвършен.
Защото никой не може да смеси Посланието с посланика.
Изглежда, че е тъй. Че няма да го сторят. Освен ако им позволиш. Затова продължавай да се държиш човешки. Прости си сам и моли другите за прошка — за всички свои грешки, стари или нови. После излез и кажи на всеки, че отговорите, които търси, са заключени вътре в него.
Независимо по какъв път вървиш, не можеш да не стигнеш У Дома.
Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница