самотен!“ Същественото, присъщото качество на самотата, което наранява личността, принизява нейните възможности, убива нейните желания, независимо от външно спокойните и понякога блестящи условия на едно човешко съществуване, е невъзможността за емоционален контакт. Нищо не премазва човека така страшно, както истината, че не е обичан, че не е обект дори и на най-малката заинтересуваност от страна на друг. Никой няма да знае кога е отишъл някъде, кога е бил в болница, никой не е забелязал кога се е завърнал; за другите той съществува, но не живее. 11. Има три книги, които обичам. Те ме правят силен: „Библията“, „Книга на мъртвите на древните египтяни“, „Така каза Заратустра“. Винаги, когато потъвам в света на Ницше, когато отварям страниците на тази голяма книга на човешкия дух, виждам писмото – изповед на Ницше от 28
19 декември 1887 година до неговата сестра Елизабет Фьор- стер-Ницше. То открива невероятната дълбочина на само- тата, винаги различна и винаги една и съща по пътеките на времето: „Невъзможността да общуваш – ето най-мъчи-телното и страшно уединение, а различието в природите – ето най-непроницаемата маска от всички железни маски, само „между равни“ – утешителна дума, пълна с успокое-ние, надежда, съблазън, прелест за този, който е осъден да живее сам, който никога не е намерил същество, специално предназначено за него, въпреки че го е дирил по невъзможни пътища“. Мрачен колорит, който напомня последния ав- топортрет на Рембранд, пълен контраст на едно писмо на Пол Сезан. То е написано в Екс на 22 февруари 1903 годи- на до Шарл Камоан, юнкер, приятел на художника. Стилът и нежността, колоритът и топлотата поразяват със своята непосредственост. Пестеливост на вълненията, философ- ска вглъбеност, интелектуален финал, творчески пламък. На френски език тези редове са музика: „Скъпи господин Камоан, аз много остарях, на 64 години съм и моля да ме извините за дългото забавяне на отговора. Пиша само две думи. Моят син – сега в Париж – е голям философ. Аз не искам, разбира се, да кажа, че той се равнява с Дидро, Вол-тер, Русо и че е техен последовател. Но моля Ви, уважете го с Вашето посещение: улица „Валю“ 31, на площад „Кли-ши“, където се намира статуята на генерал Моне. Кога-то му пиша, аз ще му напиша за Вас. Той много се обиж-да, хладен е, но е добро момче. Неговото присъствие ми е подкрепа в моите житейски трудности. Благодаря Ви за Вашето последно писмо. Но аз трябва да работя. Всичко в изкуството, особено това, което е теория, се развива и се осъществява в съприкосновение с природата. Ще пого-ворим за това, когато ще имам удоволствието да Ви видя
20 отново. Това е най-краткото от всички писма, които досе-га съм Ви писал. Сърдечно Ваш: Пол Сезан.“12.Представете си едно огледало на стената на времето – това са писмата ви, в които се виждате в пълната естест- веност на вашата личност. Това огледало държи човекът за когото имате значение и който има значение за вас. Той ви дава радост и смисъл. Това не е малко. Вие сте вие и това е най-важното. Не играйте роли, не се преструвайте, не преу- величавайте добродетелите, не намалявайте недостатъците, не разкрасявайте победите, не принизявайте пораженията. Вашите думи да бъдат „да, да“ или „не, не“. Пишете само онова, което е във вас, което идва от вас. Не се страхувайте да кажете с думите на Шекспир в „Дванадесета нощ“: „Харес-вам ли ви в този миг? Боите са естествени, ще издържат на дъжд и вятър!“ Вие ще изпитате едно удовлетворение, вашето самочувствие ще бъде отлично. Но как в този живот, в този свят, изпълнен с напрежения и конфликти, с надежди и разочарования, да намерите това живо огледало, този начин да излезете от лабиринтите на самотата, да признаете, че въ- преки всичко, въпреки проблемите на времето, хармонията съществува? Не се ли страхувате, погълнати от хиляди неща, потънали в хиляди очаквания да намерите едно приятелство, едно пристанище, да остареете и да изгубите желанието за общуване? Не идват ли моменти, часове, дни, когато не ви се говори с никого, когато не ви се пише на никого, когато се затваряте в себе си, когато ставате навъсени, строги, дори зли и заядливи? Не си ли казвате в мислите: „Всичко е свършено! Сподели с приятели: |