К у р с о в п р о е к т история на политическите идеи – античност, Средновековие

Още преди разразилата се глобална икономическа криза в теоретичните и политически дебати и анализи в Европа се заговори за криза на социалната държава. Днес е повече от ясно, че кризата порази в самото й ядро и принципи преди всичко социалната политика. При това сме свидетели на парадоксално явление: колкото повече се свиват публичните услуги, колкото повече намаляват бюджетните средства за образование, здравеопазване, охрана на труда, майчинството и детството и пр., толкова повече губят позиции социалистическите и 87 социалдемократическите партии. Възможно е едно от обясненията на този парадокс да се съдържа в традиционалисткото разбиране за социалната държава, по силата на което тя има шанс на един по-късен етап, след постигането на необходимия икономически растеж чрез консервативна политика. Но такова разбиране, при което икономическата политика се откъсва от социалната, носи в себе си сериозни рискове за оцеляването и развитието на човешкия потенциал. Този проблем е толкова по-остър в страните от зоната на бившия „държавен социализъм”, където още в самото начало на прехода бяха пренебрегнати социалните въпроси в името на създаване на основите на пазарната икономика и по линия на външния и вътрешния неолиберален натиск. В тези държави, в т.ч. и в нашата, мъчително трудно се стигна до прозрението, че „добре изработената социална политика не е цена, а инвестиция в икономиката”, че „справедливостта и обществените инвестиции в човешкото развитие създават по-добри и по-силни икономики”