КОМЕНТАР. Дузината не успява да установи истинска хармония на равнището на плътния план. Тринадесет (= 12+1) символизира неосветените от дузината страни на плътната материалност от четвърто ниво и процесът на тяхното акцентиране - черното учителство.
Един от основните начини на изчистване, които символизира тринадесетицата, е опошляване на хармоничните влияния на финия план и по-специално - идеалите и неземната чистота на дузината. При това се разкриват спотаените в нея противоречия и наяве излиза скритият до момента скептицизъм, рационализирайки се в нихилистична позиция, чийто смисъл е: няма фин план, а онова, което се приписва на неговото влияние, е илюзорно и напълно обяснимо с вътрешните закони на настоящия (плътния) план. Крайната степен на този нихилизъм е отричане на еволюцията (тоест процесът на просветление и въздигане на всички планове) и дори утвърждаване на инволюционната, уплътняваща материята посока на развитие.
Целта на тринадестицата е разрушаване на илюзиите на космическата хармония, в смисъл отделяне на плявата от семената на истинската духовност, тоест устойчивите екзистенциални канали във финия свят -такива, каквито те действително поддържат живота и хармонията на плътния план в неговитеусловия на съществуване.
В живота на човека влиянието на тринадесет може да се прояви двуяко: или да се остави на влиянието на черния учител (човек или ситуация), или сам да стане такъв. При това и едното, и другото може да протичат на различни нива - от грубата съблазън до най-финия анализ на почти неосезаеми слаби места. Черните учители са също толкова необходими за еволюцията, колкото и белите, и тяхната работа е не по-малко отговорна. Най-важното е човек да отработва ситуациите, управлявани от тринадесет, без да слиза по-надолу в своето духовно ниво, което понякога е доста трудно. Друго важно обстоятелство е, че черното учителство на тринадесет, колкото и да е „материалистично" - в рамките на дадения план, не се управлява отвън, а фактически от финия план, понеже 13 е число от четвърто ниво и означава пряка връзка с него. Казано метафорично, адът като местоживеене на дявола е част от рая - по-точно е чистилището, преди да се влезе в него.
