13 = 10+2 +1 - дяволът е човек (10) с рога (2) и опашка (1). Рогата символизират антагонизма, поляризацията; опашката е канал към финия свят.
13 = 10 + 3 - пътят към ада е постлан с добри намерения.
Тринадесет има два основни образа: елегантен и подчертано грозен. Притежавайки несъмнена сила, това число спуска човека надолу, като го лишава от духовно начало и го изкушава да живее без него, радвайки се на плътския живот или на „истинската материалност" на знанието. Опитите за борба с тринадесет на хоризонтално ниво бързо довеждат до душевно опустошение, понеже това число е много лъжовно и внимателно го прикрива - именно защото притежава знанията и енергетиката на финия план е така коварно, умно и хлъзгаво.
14
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ - излизане в най-финия план, духовно учение, висш духовен учител, благоговение.
КОМЕНТАР. Тринадесет подготвя човека да се изправи пред лицето на Учителите, а това се случва в четиринадесет. Числото 14 символизира канал към плана, стоящ над финия. Относно дадения (плътния) е естествено да наречем този план най-фин. Ала контактът между плътния план и най-финия се извършва опосредствано - през финия. Последният играе роля на нещо като ретранслационна станция: той усилва сигнала и отчасти го приспособява, за да бъде възприет от плътния план. При това естествено се получава известно изопачаване, но то е неизбежно, тъй като пряк контакт е възможен единствено със съседния план.
За човека четиринадесет може да означава висшия духовен учител, когото е възможно да съзерцаваме само от известно разстояние, от него единствено можем да изпросим благословия (тоест канал към най-финия план), както и съвсем общи указания относно нашия живот. Тази роля би могла да въплъщава иконата, свещената книга, философското учение. Но веднага щом човекът излезе от състоянието на общо благоговейно внимание - например, преминавайки на равнището на конкретните проблеми, които могат, разбира се, за него да имат духовен смисъл, контактът с най-финия план се прекъсва и се приплъзва във финия. В това се изразява противоречието (14 = 7x2), присъщо на четиринадесет: връзката с най-финия план е необходима, но е невъзможна без преводач. Спрямо духовното развитие на човека можем да кажем, че са му нужни и практически, и висш духовен учител, но те са несъвместими в едно лице. Дори и за него тези роли да са изпълнявани от един и същи човек (което е много трудно и по принцип е нежелателно), все едно - тук у учителя се включват качествено различни информационно-енергийни канали и съответно - възникват два несъединими образа. Във вътрешния свят каналът към най-финия план дава известно общо интуитивно усещане, в което обаче човекът е абсолютно уверен („като в самия себе си"), и на което разчита напълно. Това е в частност общата етика на главната му кармична програма или с други думи - етиката на неговия висш егрегор, който води човека в продължение на цялото му въплъщение. Каналът към финия план (седмицата) дава във вътрешния свят конкретна етика, която понякога може да се разминава с общата, което вероятно означава заплитане на собствените кармични възли. Практическият духовен учител конкретизира Учението, но не е длъжен да противоречи на неговия дух (последният винаги се възприема като транслация на най-финия, но не и на финия план).
На ниско ниво четиринадесет може да означава неподходящо религиозно или философско учение или лъжливи за дадения човек високи духовни авторитети. Освен това, разпространен е вариантът, когато истинската седмица, изпълнена с горделивост, се представя за четиринадесет; ала бързо се издава, плъзгайки се на нивото на конкретно-практичните препоръки. Въобще четиринадесет символизира Учителя, стоящ две чакри по-нагоре от човека, например за индивида манипура-анахата-муладхара е нужен Учител на ниво вишудха-анахата-муладхара. Впрочем, такива хора се въплъща-ват много рядко.
Сподели с приятели: |