Кабала за цялостна организация на живота
Къде е моето истинско “аз”? Къде е моята истинска свобода на избора?
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| Къде е моето истинско “аз”? Къде е моята истинска свобода на избора?
Това не е самата светлина. Това е сияние отвътре, което ние усещаме. Вътрешният човек граничи със светлината, където всичко се усеща като абсолютно добро. Външният човек – това е областта на абсолютния егоизъм. “Не убивай” е закон в мирозданието. Ако човек убива някого физически, то това дело го затъмнява, откъсва го от контакта със светлината. Като начало е хубаво да вярваш в “разказа”. По този начин нещо се изгражда, но предимно във външния човек. Това е едно културно наследство, което няма да те придвижи напред. В миналото, това ти е било необходимо, но сега наистина искаш да опознаеш себе си. За да вземеш най-доброто от живота. Преминаваш през “разказа” навътре и там започваш да усещаш малко късче недиференцирано чувство. Никакъв строеж, като че ли тук светлината никога не е попадала. Какво щеше да преживееш, ако не беше попаднал на тази книга? Щеше да приличаш на човек, седнал на царския трон, а ето че яде само ..... чипс с майонеза. А наоколо има такива деликатеси! Ти просто нямаше да усещаш истинските гозби. Ставаш ЧОВЕК едва тогава, когато стигнеш до своя вътрешен човек. Преди това си оставаш просто едно организирано животно. Докато следваш външния “разказ”, се намираш в своята външна част, със своите пет сетивни органа - както е и при животните. Със своята природна жажда за ядене, пиене и секс. А над тях – стремежът към богатство и още по-нагоре – към власт и слава, а след това – към знание. Това е най-висшето, което можеш да постигнеш в рамките на своите МАТЕРИАЛНИ желания. Егоизмът е устроен структурно така, че да ти пречи да проникнеш в себе си и да постигнеш завършеност. Понятията търпимост и толерантност към другия попадат под определението за егоизъм. Всички групи без изключение не могат да проявяват нещо повече от търпимост една към друга. Учението на Лурианската Кабала говори не за човешката търпимост, а за истинската (вътрешната) любов, както в индивидуалните, така и в обществените отношения. Който се придържа единствено към “разказа”, може разбира се да подозира, че обича ближния, “обича приятеля си”, но от позицията на неговата вътрешна част това е заблуда. Външният човек в човека обича своя “разказ”. Той е потънал до уши в любов към себе си и в него няма (разбирай не са развити) органите за възприемане на вътрешното. Но е възможно човекът от нашето поколение да бъде пробуден. Тече процес на ревалидация, възстановителен процес. Всякакви форми на “самоубийство” могат да бъдат наречени хуманни, но това е идея на сегашното време. Но в състояние на кома човек е напълно жив, защото вътрешния човек в него е съвършено жив. А онези, които го гледат отстрани виждат САМО неговия външен човек! Външният човек никога не може да постигне съвършенство, но неговата обвивка трябва постоянно да бъде пробождана и да се преминава навътре. Вярата в това, че скитането на народа из пустинята се е проточило 40 години, – това е физическото събитие – е добра за детето. На нас ни е необходима вътрешна работа, търсене на вътрешната истина. А тя не е просто разумна. Външният човек разполага с чисто егоистични възприятия. Той не притежава свобода на избора, като същото се отнася и за кой да е член на групата, включително и за самия ръководител. Всички те са подчинени на определена култура, порядки, училище, месторождение, начин на хранене и пиене. Така няма да проникнеш в себе си и няма да постигнеш съвършенство. А дори и да го направиш, то ще е с цената на невероятни страдания и доста късно. Учението на Лурианската Кабала гигантски ускорява срока за достигане на твоя вътрешен човек. Вътрешният човек е добър. Чрез своето поправяне аз постигам своята добра страна, където се сливам със светлината на мирозданието. В съзидателните сили винаги има две крайности. Ние научаваме какво е доброто чрез злото, от противоположното. Доброто започва тогава, когато желая да пожертвам нещо от себе си, нещо важно за моя истински живот, тоест, нещо външно. Тогава от робството, се стига до границата на областта на егоистичното получаване и истинското отдаване. Това е нещо съвсем различно от въображаемото отдаване и получаване на външния човек – всичко се прави само заради себе си. Зоната на “отдаване и егоистично получаване” – това е самият човек в този свят. Тук се намира съпротивата и работата, която трябва да се извърши. В човека е заложена от природата голяма съпротива срещу истинското съществуване, тъй като вътрешната част е значително по-слаба от външната. Свойството “отдаване” изглежда по-слабо от егоистичното получаване, но в края на краищата “слабият” трябва да победи. Хубаво е да повтаряме онова, което смятаме за вече научено, защото с всеки изминал ден се обновяваме. Всяка сутрин вземам две филии от все същия хляб, а го ям вече толкова години ... Но утре сутринта непременно ще стана по-различен от днес. Затова и вкусът на хляба ще бъде различен, такъв, какъвто никога по-рано не съм вкусвал, не съм опитвал. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|