Кабала за цялостна организация на живота
Вътрешна структура на земния човек
Изтегляне 2.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Къде съм аз
| Вътрешна структура на земния човек
Строежът може да бъде сравнен с луковица: В центъра се намира безкрайно сияещата светлина. Това е сиянието в най-вътрешните дълбини на теб самия. Светлината притежава качеството абсолютна безкористност. Тя е излята в мирозданието и според силите е построена като стълба. Колкото по-дълбоко, толкова по-висше, по-близо до твоя източник, до твоето съвършенство. Колкото по-навън, толкова по-низше, по-грубо, по-далеч от твоето истинско “аз”, облечено във филтри и покрито с одеждите на скриването. Вътре във всеки човек има светлина, но дали той е достатъчно развит, за да я усети? Всеки човек понякога я усеща. Кабала съкращава пътя към вътрешния човек. Първият кръг около светлината – това е вътрешния човек. Зоната на доброто в човека. Зона на доброто и злото във вътрешния човек. Това е неутралната зона, където човекът усеща тези две сили. Външният човек е след зоната на доброто и злото. Това не е плът, а слоеве на външното възприятие. Вътрешната част на външния човек са разказите, фолклора, традициите, възпитанието, културната надстройка, всевъзможните обществени норми и т.н. Всичко това не може да ни доведе до съвършенство и спасение. Извън нас също има светлина, в природата. Това е тежка и груба форма на светлината, която ние усещаме извън нас. Каквото и да чувствам, аз го изпитвам вътре в кожата си, като реакция на моите органи за осезание спрямо нещо отвън. Къде съм аз? Моят “разказ” (традиции, култура, религия, ред в групата) – това е вътрешната част на външния човек. Кабала не казва нито дума за физическия човек, а само за вътрешните поправяния на личността, по привеждането на себе си в съответствие със законите на мирозданието. Всичко останало е написано под формата на “разказ”. Без строгите правила по време на Инквизицията, ние вероятно бихме си останали диваци, но всичко това се отнася към “разказа” на външния човек. Той няма абсолютно нищо общо с вътрешния, с истинския човек. В “разказа” избираш между онова, което ти се струва добро или зло, но те не са твоите добро и зло. Това не са твоите собствени келим, а само продукт от твоето приспособяване към външния свят, в каквато и да било форма на проява. А къде си ти самия? Ние не стигаме до възприятие на нашето собствено добро и зло, тъй като сме приели “разказа” на другите. И ето, че сега този разказ започва да живее свой собствен живот в мен, във вътрешната част на моя външен човек. Вътрешният човек чувства вътрешното. Трябва да се промъкнеш през външния човек, през усещането за групата, за да достигнеш до вътрешното. В тази книга авторът-кабалист, се обръща към читателя само (и изключително) от СВОЯ вътрешен човек към ТВОЯ вътрешен човек. Само когато постигнеш истинското познание за себе си, започваш да проникваш в СВОИТЕ добро и зло. Докато не направиш това, си оставаш все още дете на природата, а възможно е да си останеш такъв и на 70 годишна възраст. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|