Кабала за цялостна организация на живота
ГЛАВА ОСМА 8.1 Светлината пробужда в нас желанието за получаване
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| ГЛАВА ОСМА
8.1 Светлината пробужда в нас желанието за получаване Сама по себе си, светлината е проста и неизменна. В самата светлина не съществуват силови полета. Това са свойства. Само ние се променяме, когато се стараем да привеждаме себе си в съответствие със законите на мирозданието. В общото няма нещо, което да не съществува и в частното. Проверяваш вътрешната стълба. Тогава защо говорим за екрани, загрубяващи светлината? Светлината се проявява така, че да можем да различаваме все повече нейни разновидности. Задачата се състои в това, в началото да проявиш сили, за да постигнеш най-ниската степен на загрубяване на светлината. Веднага, след като попаднеш там, се отстранява местното ниво на загрубяване. При всяко издигане, се отстранява съответната степен на скриване на светлината. Именно към това трябва да се стремим и да действаме. Светлината пробужда в нас желание да я получим. Как да получа двата аспекта на неделимата светлина - както самата нея, така и желание да получавам от източника? В светлината се намира коренът или източникът на моя вътрешен човек. Ние до такава степен сме затъмнени, че трябва да се изчистим и да започнем да се издигаме към източника. Нашето истинско съществуване е вътрешното. Тялото е като костюма за космонавта, а вътрешният човек е като самия космонавт. Ние не сме нашата обвивка, но тя ни е необходима за това гигантско издигане във висшето пространство. Този костюм ни е необходим, за да издържим тежестта, мудността, инертността в сферата на живот тук на земята. Вътрешният човек получава живот, а не костюм. Когато говорим за космонавта, имаме предвид не неговия костюм, а човека в него. Така е и на земята. Това, което се намира в човека и неговото тяло, са вътрешният човек и областта на доброто и злото. За да постигне завършеност, човекът трябва да изчисти от злото своите желания, а не плътта. Да изчистиш желанията означава, да ги приведеш в съответствие със светлината. Какъв материал се е родил в нас? Полето на възприятията. Всички сили са били обединени. Ние, нашият вътрешен човек, след това сме паднали долу. Всички наши желания са се разбили. И оттук идват всичките ни съмнения. Човек трябва да развие в себе си воля за получаване. Така сме създадени. Защо в началото ни е необходимо желанието за получаване, а не направо желанието за отдаване? Когато човекът желае да получава, той получава светлината във всевъзможните и прояви на наслади и удоволствия. Това му е приятно. Но заедно със светлината, получава и вкуса от свойствата на самата светлина. Майката трябва винаги да дава на детето. Но никой не е в състояние наистина да даде, преди да се убеди в своята пълна невъзможност да отдаде безкористно каквото и да е. Но, получавайки светлина, получаваш и вкуса на отдаването. Светлината притежава свойството отдаване и получаване в един носител. Когато човекът започне да чувства това свойство на отдаване на светлината, това предизвиква в него чувството на срам. “Как така само ще получавам, след като едновременно съществува и отдаването”. Виждаш, че отдаването е по-висше качество и тогава придобиваш склонност към него. Забелязваш, че отдаването е по-добро, по-истинско, по-благородно, по-съвършено, по-висше. Отначало даваш, за да дадеш (алтрудав), тъй като още нямаш сили, за да получаваш заради отдаването. Но смисълът е, не да получаваме като децата, а в изгражданеот на сили за отдаване. Защо за целта са ни необходими някакви сили? Защото без използването на силите, можеш да получаваш само заради получаването (егопол). А това е начинът, по който получават децата. Не трябва да получаваш милостиня, а онова, което си заработил, побеждавайки детската форма на получаване на външния човек, с неговото отношение: дай, дай! Откъде идва тази разлика между детското получаване, като човек от нашия свят от една страна и вътрешното получаване, от друга страна? И двете идват от един и същи източник към нашите приемащи клетки, които формираме по време на процеса на изчистване и изграждане така, че да работят за отдаване. Твоите намерения и подбуди се променят. Променяш природата на своето получаване. Егоистичното получаване е недоразвит начин за получаване, който не обезпечава вътрешното движение към твоята цел. Няма нищо срамно в това получаване, защото такъв е нашият изходен материал. Но сега, в напредналата фаза на твоята еволюция, това е възможно да се осъществи напълно съзнателно и по-бързо. Няма принуда при отдаването. А фактът, че все още получаваш по егоистичен начин, засега е само фаза от твоето развитие. Защото, няма да упрекнеш детето, че иска само да получава и то само за себе си. Впрочем, обект на неговото получаване са най-незначителни и глупави неща. Затова и няма предписани общи правила, кодекс. Всеки човек си има фази на развитие. Трябва да се работи 100% доброволно. Твоят напредък върви в крак с готовността да се откажеш от своя земен разум, в полза на висшия разум на твоя вътрешен човек. Нищо не губиш - напротив, можеш само да спечелиш. Изследвай, прилагай, премини през съмненията, но полагай усилия, за да излезеш от тях и да се прилепиш към законите на вътрешното. Оттук черпиш своята вътрешна сила и получаваш гледната си точка, добрите представи, за да напредваш към крайната цел. Анулирай себе си, не говори само за себе си. Бори се със себе си, но никога не си оказвай натиск, защото тук не трябва да има принуда. Полагай усилия, но не прекалявай. Не плачи и не изпитвай злоба и гняв към когото и да било. Всяка беда, освен гнева може да се поправи. Можеш да съжаляваш за стореното и да се осъзнаеш, но гневът разбива твоите вътрешности НА ПАРЧЕНЦА, след което трябва да започнеш работата си отначало. Отстрани гнева от сърцето си. Имай предвид: гневът не е качество, а състояние на безконтролен произвол на твоя външен човек. Знай, че гневът много трудно се поддава на поправяне. Един от най-видните учени-кабалисти на нашето съвремие, така и до ден днешен не можа да премахне своята гневливост, независимо от “постиженията” си и огромния стаж в Кабала. И затова, “наблюдавай и двете”: гневът, който изразяваш външно и гневът, който вътрешно усещаш, но не показваш външно – знай, че и едното, и другото попадат под понятието “гняв”! Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|