Кабала за цялостна организация на живота
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| ГЛАВА ДЕВЕТА
9.1 Съвършеното място е в твоето сърце Човекът търси нещо съвършено, свещено място или нещо в този дух. И ето, такова място съществува. То се намира в твоето сърце. Свещеният храм, съвършеното място е в твоето сърце. Но масовият човек го търси извън себе си. Той наивно предполага, че висшата сила ще го заобича в Рим, Тибет, до Стената на плача в Йерусалим и т.н. А това е, като да ядеш баница: след час-два отново си гладен. Съзрей вътрешно! Недей да си мислиш, че някое физическо място ще ти донесе подобрение. Напротив: човекът освещава мястото! Външният храм е бил унищожен от най-висшата сила. Първият път чрез вавилонците, а след това чрез римляните – те само са изпълнили и довършили разрушаването. Мястото, където стои храмът е свято, но в непоправено състояние, там нищо не можем да усетим - нищо друго освен прости човешки емоции, свързани с нашите представи и очаквания за това място. Всичко следва принципа: “Нищо не идва отгоре, докато преди това не се пробуди отдолу”. Не чакай! Естествено, на светите места се облагородяваме, защото там нашето его замлъква. Там, доброто има толкова силно поле, че злото става невидимо. И тогава проектираш тези вътрешни усещания в себе си, и там доброто може мигновено да излезе навън. На такива места непоправеното в човека се крие, но не и благодарение на неговите вътрешни усилия. На светите места трябва да бъдем особено внимателни. Работата е там, че светостта и нечистотата стоят рамо до рамо. Благоволение и строгост – и двете са структурни сили в мирозданието. Само благодат не съществува, но на свещените места я усещаш, като своя вътрешен човек. Усещаш “разказа”. За един това е историко–религиозният път на еврейския народ, дал на света Тора. За друг – историко-религиозният път на християнството и т.н. Там, в теб се пробужда онзи разказ, в който си възпитан. И затова, висшата сила е позволила на два пъти да бъде унищожен храма, за да ни създаде свято място в нашия вътрешен човек - “храм със сърце”. Имало е общо 4 “грабители” на храма: ۰Вавилонци. ۰Перси. ۰Гърци. ۰Римляни. Гърците внесли статуи в храма. Други свине. Това са алегорични определения на свойствата. Само чрез мощен стремеж към освобождаването, можем да почувстваме вечността. На тези “4 грабителя” противостоят четирите съюза в човека. Срещу съюза на очите, който благославя, стои “злото око”. Срещу съюза на езика, възхваляващ и изразяващ благодарност, стои “злият език” и т.н. Работейки индивидуално над себе си, трябва във всяка ситуация да победиш тези 4 точки на измама - хватката, в която те е заклещил твоят външен човек. Строителството на храма е функция на поправянето. Личният храм – това е моето сърце – най-възвишеното място в моя вътрешен човек. С всяко ново поправяне изграждаш храм в сърцето си. Защото светлината на мирозданието може да се открие в нейните най-малки детайли. Храм означава “да бъдеш цялостен в своето сърце” – усещането за 10-те силови полета във всичките им прояви. Насочвай всичките си сили към тази единствена цел. Служи на своето лично поправяне и тогава автоматично ще започнеш да служиш на доброто в цялото мироздание. Дясното е благоволение и любов. Лявото – справедливостта и строгостта на закона. Когато се върнеш от свещеното място, като правило получаваш удари. Но нали си искал да бъдеш добър! Положителните сили, които си получил там, въздействат като огромна доза инжекция, впръскване. Само че, това не си ти, такъв какъвто си наистина, това не е твоя заслуга, не е резултат от твоята индивидуална работа над себе си. Веднага щом се прибереш от свещеното място, на практика действието от впръскването на доброто при посещението на свещеното място веднага отшумява, отлита. И тогава виждаш, колко уродлива е любовта ти към себе си. Затова, бъди внимателен при посещаването на всякакви свещени места. Защото там показваш и получаваш само любов, като същевременно твоето его расте пропорционално на усетената там любов! Тъй като, за миг си се поставил в парникови условия. Но веднага след като се върнеш в собствената си среда, “изтрезняваш”: светлината те е изоставила. Твоето его, любовта ти към себе си, се присъединява към любовта, която си изживял там за миг и желае да разкъса твоето истинско “аз” на парчета, да те заблуди. А светлина изгражда средната линия. Животът е твърде кратък, за да се разиграват комедии. Твоето его може да живее единствено от твоите заблуди. То само използва възвишените ти сили за себе си. От друга страна, ако изобщо престанеш да обръщаш внимание на въпроса за любовта към себе си, как ще успееш да извадиш от нея искри светлина? Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|