Най-голямата радост идва винаги след най-голямото разочарование

Няма нищо срамно в поставянето на въпросите - напротив, именно благодарение на въпросите получаваш светлина. Недостигът е онова, което съществува в теб и всичко се върти около него. Намери отговора сам, това ще бъде като взрив. Учи се да живееш с въпросите. Да останат въпросите без отговор ти дава неизмеримо повече, отколкото да получиш наготово отвън сдъвканите отговори. Когато работиш истински над себе си, а не играеш комедия, ти трябва, просто си длъжен, да преминеш през точката на абсолютното отчаяние, под която вече няма на къде. Цялото изкуство, дори бих казал успех, на свещения език “мазаль”, се заключава в това, как постъпва човек в момента, когато “стигне до предела” – онази граница, при чието преминаване можеш или да се върнеш в нашия материален свят и да затънеш в него, както преди, и при това ще се чувстваш още по-зле, отколкото преди да започнеш да работиш над себе си. Или да си позволиш напълно да се обърнеш към доброто и по този начин, постепенно, от Пепеляшка да се превърнеш в истинска принцеса. Защото онзи, който действа по този начин, насочва чрез такъв обрат ръчката към постепенния преход от точката на пълното отчаяние към точката на абсолютното съвършенство. Защото непоправеният човек е като “просяк”, а светлината – като “Цар”. И затова изважда другия от състоянието на отчаяние – това е просто престъпление срещу индивидуалната свобода на избора на другата личност. Защото всеки се намира в своята фаза на развитие. И затова, не се меси в проблемите на другите хора. Може пък да се окаже, че е много хубаво, когато някой е стигнал до отчаяние. Не му казвай: “Ти да не си се побъркал!”, но и не му казвай: “Хайде давай!”. Защото ако му кажеш: “Ами хубаво, самоубий се тогава”, тогава той вероятно ще премисли! Постоянно се питай: “За какво живея сега?”. Ако другият не иска да работи над себе си и не желае да извади сили, съответстващи на петте ключови отговора, това си е негов проблем. Тогава, той винаги ще постига най-минималното в своя истински живот и неговото митарство в този свят, ще бъде съпровождано от потиснатост. Виж сега: ако човек загуби над 50% от своите желания, то автоматично достига до мисълта за самоубийство. Настъпва ментална нестабилност и тогава смъртта надделява над живота. “Да не виждаш нищо в живота” може да доведе до радикален обрат, при който човек преминава през точката на абсолютната нула на отчаянието. И тогава е неизбежно бързото угасване на живота. Отговорите трябва да идват отвътре и тогава ще доведат до преодоляване на пречките. Оттук се получава човек, който истински се наслаждава на живота. Ако помагаш на отчаян човек, възпрепятстваш процеса на израстването му. Как тогава бихме могли ние, непоправените говорещи двуноги, да помагаме на другите? Изчисти и изгради себе си – по този начин ще помогнеш и на другите.