Кабала за цялостна организация на живота
Изтегляне 2.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12.2 Историята за скитника и наркоманката
| ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
12.1 Човекът, от позицията на вътрешната стремежи и цели Отличителни черти на човека: ۰ Човекът разполага с пакет от егоизъм, който трябва да трансформира в добро, в отдаване. ۰ Човекът е същество, което може да получава светлина. ۰ Човекът може да усеща недостиг. ۰ Човекът може да получава удовлетворение не само като животно след храна, но също и при недостиг на материални неща, ядене, напитки и т.н. ۰ При усещането за недостиг, човекът забелязва, че му липсва нещо в неговото вътрешно развитие, тъй като вижда срещу себе си съвършената светлина. ۰ Човекът се стреми към доброто в себе си и в обкръжението. ۰ Човекът може да бъде загрижен за останалите. Много специална черта на човека, е неговата способност да усеща болката на другия по-силно, отколкото своята собствена. Когато вече е в състояние да постави болката на другия над своята болка, това е знак, че оттук започва Човекът. Изключително важно е да се упражняваш в това, тъй като то изобщо не е в нашата природа. Не бъди наивен да си мислиш, че в нас има нещо добро, защото само светлината е добра, със своето определящо качество на абсолютна безкористност. Важна степен за това усещане, е чувството за болка в другия, която проектираш в своя вътрешен човек. В това се състои голямата тайна. Ако можеш да чувстваш само своята болка, значи все още се намираш в състояние на любов към себе си, в своята тъмница. Усещането за болката на другия означава, че ставаш възприемчив, така както си длъжен да станеш възприемчив към светлината. По този начин изграждаш резервоар, център за специалните органи за възприятие. И тъй като това идва от другите, можеш да приемаш все повече и повече, благодарение на което, увеличаваш своя вътрешен обем. Когато можеш да поемеш в себе си всичката болка и недостиг по света, ще увеличиш своята потребност дотолкова, че там да получаваш съвършено напълване. 12.2 Историята за скитника и наркоманката Разхождах се с жена ми из Амстердам. На около 20 метра от себе си видях един бездомен, завит в одеяло, който вървеше по моста от моята страна. Бях го срещал и преди, и знаех колко силно се разнася от него букет от най-различни човешки аромати. А аз съм чувствителен към силните миризми. Това е моят външен човек. Веднага тръгнах да преминавам от другата страна на моста. Цялата му ширина е около 15 метра. “Но по този начин ще го обидя, ще го оскърбя”, помислих си аз. Изведнъж, до мен стигна неговата болка и си казах: “Не, не мога да сторя такова нещо”. Веднага се замислих за причината, поради която той не може да живее нормално, защото с помощите за безработни в тази страна, може все пак да се живее прилично. И ето, че при поемането на неговата болка се случи чудо: вече не усещах неприятната воня. “Но нима е достатъчно да почувстваш неговата болка? Нима не трябваше и физически да му дадеш нещо от себе си?”.... В един дъждовен ден, видях седяща на тротоара, с протегната пред себе си ръка трепереща наркоманка, долепила се до стената на къща. Тя просеше пари - дреболия, да кажем 1 Евро. Имахме банан в чантата и аз й го подадох. Тя със злоба хвана банана и ми го хвърли обратно. Разбрах, че няма нужда от моя банан, а се нуждае от пари, за да си купи наркотици. Тя ме молеше за нещо, към което се оказа, че нямам чувства. Усещах нейната болка, но за да я избавя от болката, трябваше да й дам нещо друго. Разбира се, трябва да даваш на другите безусловно, но по такъв начин, че да не злоупотребяват с онова, което им даваш. Не се опитвай да подриваш, да развращаваш, да подкупваш Системата за управление на мирозданието. Твоята проява на доброта не бива да води до развращаване, тоест да противоречи на законите на мирозданието. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|