Какво е полезно да знаят лидерите за емоциите и ангажираността
Изтегляне 115.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ето как работи мозъкът ни.
- Защо е необходимо на лидерите да знаят това
- Емоциите имат значение, и то голямо, когато искаме ангажираност.
- Поведението на ръководителя влияе на емоциите и ангажираността.
- Затова, дори да искаме, не можем да сме ангажирани, ако ръководителят или партньорът поражда у нас негативни емоции.
|
Какво е полезно да знаят лидерите за емоциите и ангажираността. Разбирането за еволюцията на нашия мозък ни помага да вникнем в емоциите и ангажираността. Допреди 200 милиона години сме имали само „мозъка на влечуго“, образуван от мозъчния ствол и отговарящ за основни функции като дишане, глад, възпроизводство. След това се появил „мозъкът на бозайник“ или лимбичният ни мозък, който отговаря за емоциите, затова наричан емоционален мозък. След тях сме развили неокортекса, който отговаря за идеи, логика, концепции и стратегии. Това е мислещият ни мозък на хомо сапиенс. Ето как работи мозъкът ни. Каквото и да се случи, емоционалният ни мозък оценява ситуацията като добра или лоша и за милисекунди определя нашите реакции. Той мигновено прави един от двата избора: заплаха (бий се или бягай) или награда (желано) е случващото се. И произвежда един от двата невротрансмитера: окситосин (хормонът на доверието) или кортизол (хормонът на стреса). Това е биологичния ни отговор на света. Чак след това се включва префронтал кортекса-мислещияг мозък и си казваме: Какво казах?, Защо го направих?, Какво да реша? Защо е необходимо на лидерите да знаят това? Всяко нещо, което се случва на работното място: дума, жест, реакция, всичко около нас първо минава през емоционалния ни мозък преди да достигне до мислещия ни мозък. Емоционалните състояния са автоматични и реагираме на тях без да осъзнаваме. Всяко нещо се филтрира през емоционалния ни мозък преди да стигне до мислещия ни мозък. Отнася се и за тези, които си мислят, че са 100 % „разумни“ и рационални. Преди да сме мислещи същества, ние сме емоционални. Биологично не е възможно да сме само рационални. Затова и всяко решение, което вземаме, е първо емоционално. Емоциите имат значение, и то голямо, когато искаме ангажираност. Всяко нещо, което казвате и правите като ръководител, емоционалният мозък на хората ви оценява като награда или заплаха. Ако поведението ви ги зарежда с положителни емоции, емоционалният мозък го възприема като награда.. И ги инжектира с окситосин. Окситосинът се произвежда от позитивно взаимодействие с хора, които харесваме, на които вярваме и с които се чувстваме свързани. Хората се чувстват ангажирани, стимулирани, ентусиазирани, уверени, отворени. Сигналът стига до мислещият мозък и така емоциите влияят на решенията и поведенията им. Поведението на ръководителя влияе на емоциите и ангажираността. Ако поведението ви е възприето от емоционалния мозък като заплаха, което отново е мигновено несъзнателно решение, то инжектира хората с кортизол. Те се чувстват неангажирани, дистанцирани, демотивирани, обезверени, затворени. Сигналът „заплаха“ стига до рационалния им мозък, който избира следващите стъпки. Тъй като ние можем да мислим за емоциите си, човек може да реши, че харесва достатъчно работата си, за да се само-мотивира, въпреки вашето поведение-заплаха . Но краят е предсказуем – след известно време кортизолът и негативните емоции надделяват и човек напуска. Поведението на ръководителя поставя хората в един от двата режима: награда или опасност. А ако се държи по един и същи начин, след известно време индуцира емоциите само с появата си. Това е принципът на действие на мозъка ни: да избегне или минимизирира опасността и да получи или максимизира наградата. Така сме програмирани като хора. Ако поведението на ръководителя кара човек да се чувства добре, той ще е ангажиран. Ако предизвиква негативни емоции, ще е неангажиран. Дори да ни се иска да не е така, хората вземаме решения не само на основа на логиката, но и на това как се чувстваме в дадена ситуация. Затова, дори да искаме, не можем да сме ангажирани, ако ръководителят или партньорът поражда у нас негативни емоции. Лидери, как възприемат хората ви вашето поведение в повечето случаи? Като награда или като заплаха? Окситосин или кортизол инжектирате в тях? Забележете, не питам какви сте като хора или какви са намеренията ви, а какво е поведението ви. За себе си съдим по намеренията си, но другите реагират на поведението ни. Емоционално интелигентните поведения стимулират положителни емоции и водят до желаните резултати. Вашата емоционална интелигентност пряко влияе на ангажираността на хората ви. Изтегляне 115.82 Kb. Сподели с приятели:
|