Какво е времето във физиката?
Изтегляне 39.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво е времето във физиката
- Защо за времето се казва, че е необратимо, за разлика от другите физически величини
- А възможно ли е пътуване във времето
- Тогава каква е възрастта на Земята
- Какво представляват черните дупки
- Как се отнасяте към предположението, че в черните дупки няма време
- Защо за Бог се казва, че е отвъд времето
| Физика и време
Интервю с Тодор Велчев Тодор Велчев е старши асистент в катедра "Астрономия" към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и член на екипа на harta-bg.info - електронно списание за християнска апологетика. Какво е времето във физиката? Понятието за време в природознанието се е променяло през вековете. Първите концепции дължим на древногръцките философи: за Платон то е "движещ се образ на вечността", т.е. няма своя субстанция, а за Аристотел е по-скоро система от отношения на последователност и продължителност, която позволява сравнения като "по-рано" и "по-късно". В зората на модерната наука Нютон налага представата за абсолютното, линейно време, което тече равномерно, без да се влияе от нищо външно. Но това е логически парадокс, защото самата "равномерност" включва понятията за време и процес във времето! В теорията на относителността времето и пространството вече се обвързват и се определят от разпределението на материята: пространството може да се закривява, времето да се забавя. Така в съвременната физика времето, заедно с пространството, е част от фундаменталната структура на материалния свят. Защо за времето се казва, че е необратимо, за разлика от другите физически величини? Необратимостта на времето е всекидневен, емпиричен факт, който не може да бъде отречен. Той поставя един от най-трудните философски проблеми във физиката: " Защо времето е необратимо?". Засега най-логичният опит да се обясни тази "стрела на времето" е на австрийския физик от ХIХ в. Лудвиг Болцман. Той изтъква, че всички възможни състояния в някой следващ момент са неизмеримо много в сравнение с единственото, конкретно състояние в настоящия момент. Затова обратният преход от тях ТОЧНО към него е с нищожна вероятност. Както виждате, това обяснение е чисто вероятностно и не засяга въпроса дали съществува някакъв висш закон, според който времето е необратимо. А възможно ли е пътуване във времето? От гледна точка на току-що казаното едва ли. Появата на човек в друго време, дори само за миг, би променило състоянието на системата (Земята, вселената) и предпоставя друг канал на причинно-следствените връзки освен този на "нормалното" време. Такива игри са разигравани, във всевъзможни варианти във фантастиката. Представете си, че някой ваш заклет враг се връща назад във времето и убива вашия прадядо. Тогава целият ви род трябва да изчезне "автоматично", а с него - и огромна система от причинно-следствени връзки. Освен това, ако времето е органично свързано с материята, то вече не може да се мисли като тунел, разположен паралелно на света. "Навлизането" в него би променило цялата структура на битието. Тогава каква е възрастта на Земята? Отговорът се търси с методи от областта на геофизиката, които изследват количествата на различни радиоактивни вещества с известен период на полуразпад. За по-кратки исторически периоди подходът е относително точен, но не и за ери, които са много отдалечени от нас. Затова и резултатите са оспорвани - те сочат възраст от около 4,5 млрд. години. Датировката на вселената и звездите се определя различно - через прилагане на известните ни физични закони. Съвременната оценка, както вече споменах, е около 13 млрд. години. Какво представляват черните дупки? Черните дупки са свръхкомпактни космически обекти, свити под своя гравитационен радиус (величина, определена от тяхната маса). Например, ако някак успеем да свием Земята в орехова черупка с радиус около 1 см, тя също би се превърнала в черна дупка. При звездите колапс от такъв мащаб е възможен по естествен ред - при достатъчна маса и на по-късен етап от тяхната еволюция. Черната дупка не може да бъде напусната от никакви частици, дори не излъчва пряко светлина и затова се нарича "черна". Все пак, черни дупки могат да бъдат открити по мощното рентгеново излъчване на падащо върху тях вещество. Как се отнасяте към предположението, че в черните дупки няма време? Както вече споменах, в теорията на относителността (която предсказва черните дупки) времето вече е относителна величина и неговият ход зависи отразпределението на материята. Затова то тече по различен начин за наблюдател,който е многоотдалечен от черната дупка, в сравнение с наблюдател, който пада към нея. Ако си представим, че наблюдаваме космическа сонда, падаща към черната дупка, тя все повече ще забавя ход с доближаването до нея - ние просто никога няма да видим момента на "кацането" й. Образно казано, за далечния наблюдател времето в непосредствена близост до черната дупка сякаш спира. За космонавт, който се намира на сондата обаче, времето тече нормално и той ще падне в черната дупка за краен период: за няколко часа, да речем. Звучи парадоксално, но това е следствие от цялостно променената философия на пространството и времето като физически величини. Защо за Бог се казва, че е отвъд времето? Този въпрос е по-скоро философски и богословски, отколкото научен, защото е свързан не само с представите ни за времето, но и за Бога. Според пантеистичните схващания например Бог или божественото не са принципно различни от света в неговата цялост - Бог е иманентен спрямо творението, Той е във и сред него, тъждествен е с него. Такъв бог не е отвъд времето. За християнството обаче (което изповядвам и аз) Бог е всемогъщ и суверенен Творец, напълно независим и различен от Своето творение. И доколкото времето е една от характеристиките на сътворения свят (макар и фундаментална), Той е над или отвъд времето. Това твърдение може да породи мисълта за отчужденост на Бога от нас, за «богооставеността» на човека. Но в центъра на християнството е една уникална, блага вест: Бог сам се е обвързал с нас - във времето - като се е въплътил в лицето на Своя Син Иисус Христос. Християнският Бог е едновременно отвъд (в смисъл на суверенност) и във времето (в смисъл на любеща обвързаност с вярващия човек). Той едновременно господства над света в Своята вечност и действа сред и чрез него за изкуплението му от силите на злото. Изтегляне 39.26 Kb. Сподели с приятели:
|