Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя
По изложените съображения Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И
Изтегляне 20.88 Kb.
|
| По изложените съображения Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И:
За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Друго решение на ВКС, което е следвало задължиелната практика на съдилищата и по точно на ОСТКГК от 2014 та е Р Е Ш Е Н И Е № 60208/04.01.2021г. На ВКС, III го., поо гр. № 126/2021г. Върховен касационен съд,ІІІ г.о изтъква установената и задължителна за съдилищата съдебна практика в ППВС №7/65г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на съда по съществото на правния спор В ТР №1/09.12.2013 по т.д № 1/2013г ОСГТК, при действащия понастощем процесуален ред на въззивно производствно е разяснена ролята на въззивната инстанция като решаващ, а не като проверяващ доказателствени изводи на първата инстанция съд. Задължението да се обсъдят всички доводи и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност произтича от разпоредбата на чл.121,ал.2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК и както е посочено в множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК : реш.№124/2010г по гр.д № 3972/2008г, ІV г.о,реш. №331/2010г по гр.д №257/2009г ІV г.о ,реш. № 217/2011г по гр.д№761/2010г ІV г.о ,реш. №700/2010г по гр.д № 91/2010г ІV г.о ,съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства,да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право,както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, в очертаните при въззивното обжалване предели. Пълномощното е частен документ, диспозитивно установяващ пределите на предоставената от упълномощителя представителна власт. Като доказателство за обстоятелства, относими към основанието на иска по чл.40 ЗЗД пълномощното подлежи на обсъждане заедно с останалите събрани по делото докателства, които съдът преценява по вътрешно убеждение. Пълномощно със съдържание упълномощеният да уговори продажна цена „каквато намери за добре“ не освобождава съда от задължението да изследва въпроса за сключен договор за покупко-продажба от пълномощника във вреда на представлявания. За основанието на иска по чл. 40 ЗЗД от решаващо значение са не пределите на овластяването, очертани в съдържанието на пълномощното, а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките на предоставената му власт, целта и знанието за увреждащия им характер по обективен и субективен критерии, изследвани като обективен и субективен елемент на състава по чл.40 ЗЗД, разяснен в т.3 от ТР №5/12.12.2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК на ВКС. При сключени от пълномощник разпоредителни сделки обективният критерии е свързан с имуществото на представлявания като съвкупност от права, задължения и правни очаквания а субективният - с целта и намеренията на договораящите, подчинени на изискването за добросъвестност. Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство. Представляващият, дори да е получил най- широки пълномощия и възможност да договаря със себе си, винаги трябва да действа в интерес на представлявания, както е посочено в реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008 ІV г.о, реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о на ВКС и реш № 212/2018г по гр.дело № 4268/2017 и реш. по гр.д №1471/2017г на 3 г.о на ВКС. При дадени широки пълномощия за разпореждане критерият за накърняване интереса на представлявания при разпоредителни сделки с негово недвижимо имущество е комплексен, негова юридическа рамка е типичната цел на сделката, която пълномощникът е сключил по свой избор при конкретни условия. При сключен от пълномощника договор за покупко-продажба или замяна, интересът на представлявания, съответно накърняването му чрез увреждане, водещо се свързват с еквивалентност на разменените престации при този вид договори. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Пазарната цена не е единственият критерии, а увреждането може да има различни проявни форми. Увреждане, обемано от състава на чл. 40 ЗЗД ще има и когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно в рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда. Принципното изискване овластеният пълномощник винаги да действа в интерес на представлявания намира проявление и при договаряне със себе си. Нарушението на принципа влече същите правни последици и в този случай, като е достатъчно пълномощникът да знае, че с действията и волеизявленията си уврежда интересите на упълномощителя. От значение за иска по чл. 40 ЗЗД, когато за увреждаща се сочи сключена сделка, е не толкова обема на пълномощията които договорящият представител доверително е получил, а как е реализирал представителната власт и с каква цел. Относимо към фактическия състав на чл.40 ЗЗД, като обективиран израз на намерението за увреждане при използване на пълномощията е включително реализацията им по начин, който да осуети защита на имуществото на представлявания продавач по възмездна сделка чрез преодоляване на предвидени в закона изисквания. Независимо от по-широките дадени пълномощия, действията на представителя трябва да са добросъвестно насочени към реализиране на окончателен договор между упълномощител и упълномощен съобразно уговореното в предварителния договор, т.е в интерес на двете страни. Действията на представителя ще се обемат от състава на чл. 40 ЗЗД, когато са увреждащи. Вредата за имуществото на упълномощителя ще има когато в него не постъпват еквивалентните парични средства, които една добросъвестно предприета продажба би набавила. Изричното овластяване по чл.38 ЗЗД, без да се означи вида на сделката на разпореждане не означава, че упълномощителят приема една продажба да се извърши не по най-добрия за него начин. Задължението на пълномощника е да действа в полза на този, който му доверява интереса си. Когато договаря сам със себе си като продавач и купувач, ще се прояви и субективният елемент от състава на чл. 40 ЗЗД, когато пълномощникът не е имал намерение да реализира пазарната стойност на имота, нито дори стойността му по данъчна оценка и съзнателно пренебрегва имуществен интерес на продавача заради своя интерес да се облагодетелства материално. Увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя при договарянето със себе си са релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение, след като договорът е сключен в рамките на представителната власт. При условията на чл. 293, ал.2 ГПК следва да се постанови решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск за прогласяване недействителност. Когато договорът е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения, както и вещнотранслативен ефект по чл.24 ал.1 ЗЗД . Ако с такъв договор има последващото прехвърляне на правото на собственост с договор за дарение в полза на трето лице, то няма прехвърлителен ефект съгл. разясненията в ТР№4/2014ОСГТК. Тогава собственикът на имота, може да се брани с искът по чл. 108 ЗС - Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Изтегляне 20.88 Kb. Сподели с приятели:
|