Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя
Изтегляне 20.88 Kb.
|
| 2.Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД
По този въпрос също има противоречива съдебна практика по чл. 290 ГПК. Според едното становище, договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави; на нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това. Според другото становище, договор, сключен в хипотезата на чл. 40 ЗЗД, е относително недействителен спрямо представлявания и само той може да се позове на тази недействителност. Има и решения на ВКС, в мотивите към които в тези случаи е възприета квалификация на иска по чл. 26,ал. 1, пр.3, вр. чл.40 ЗЗД и е прието, че в тази хипотеза е налице неморалност и накърняване на добрите нрави, но в диспозитива на съдебното решение е дадена квалификация само по чл.40 ЗЗД и е призната за установена недействителността на договора само по отношение на ищеца, който го е сключил чрез пълномощник. ОСГТК на ВКС намира следното: 2.1.Tълкуването на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, съгласно която, ако представителят и лицето с което той договаря, се е споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания, тъй като е сключен във вреда на представлявания е недействителен и не поражда права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД – за представлявания, от което следва, че не поражда правни последици и за другата страна, която го е сключила. 2.2.Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: А.Обективен елемент – договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него е във вреда на представлявания. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания. Увреждането не може да се дължи на последващо изменение на пазарните условия, поради което изменение продажната цена по договора е станала неизгодна, макар да е била изгодна към момента на неговото сключване. От друга страна, сигурно настъпване на увреждане ще е налице, например ако при пазарни условия на хиперинфлация представителят сключи от името на наемодателя с третото лице – наемател, дългосрочен договор за наем с изрична клауза за неизменност на наемната цена и без валутна клауза. Б.Субективен елемент „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания. Този втори елемент на недействителността по чл.40 ЗЗД, се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания. „Споразумяването“ не съставлява отделна правна сделка, то е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност, и двамата знаят, че сключеният договор уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието й се извършва към момента на сключването на договора. Недобросъвестността, за да е релевантна за недействителността по чл.40 ЗЗД, не може да възникне след неговото сключване 2.3.Увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна са релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД, и тя ще намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт. Ако представителят е действал без представителна власт, т.е. като мним представител, ще е налице хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД, при която увреждането на мнимо представлявания и (не)добросъвестността на мнимия представител и на насрещната страна са без никакво значение за (не)действителността на договора – те не са елементи от фактическия състав на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД, като мнимо представляваният във всички случаи, независимо дали договорът го уврежда или не, може както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да откаже да го потвърди и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. Следователно, разпоредбите на чл.40 и на чл.42, ал.2 ЗЗД, имат различно приложно поле, поради което не могат да се съвместяват. За разлика от чл.42, ал.2 ЗЗД, в разпоредбата на чл.40 ЗЗД не е предвидена възможност представляваният да потвърди увреждащия го недействителен договор, за да породи той правни последици, нито е предвидена възможност за такова саниране на договора с настъпване на друг юридически факт, поради което недействителността по чл.40 ЗЗД не е висяща. Обаче няма пречка представляваният изрично да потвърди увреждащия го договор. Ако представляваният направи такова изявление за потвърждаване на договора, по същество той заявява, че представителят е действал в негов интерес и не го уврежда, каквото е обичайното положение. В този случай, дори договорът обективно да уврежда представлявания, това е без практическо значение, след като той не се позовава на недействителността. 2.4. Специална защита за представлявания е установена от законодателя, съгласно чл.36, ал.2 ЗЗДм тъй като му е предоставена възможността да извърши преценка, дали договорът уврежда интересите му и дали да се позове или не на тази недействителност. Ак се позове на нея, представлявано лице ше отклони от своята правна сфера негативните последици от увреждащия договор; а ако прецени, че договорът не го уврежда, или че увреждането не е значително, представляваният няма да се позове на недействителността и правоотношенията ще се развият като при напълно действителен договор. Този субективен елемент и произтичащите от него възможности, които законодателят изрично предоставя само на представлявания с ясния текст на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, не могат да бъдат пренебрегнати. От това следва, че тезата за абсолютна нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, и на която нищожност може да се позове всяко трето лице, е в пряко противоречие както с буквалното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, така и с очевидната цел и защитна функция на установената с нормата недействителност. Тази теза е в противоречие и с възприетия в мотивите към т.1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, основен критерий, при наличието на който абсолютна нищожност не е налице, а именно – когато правната норма, установяваща недействителност, цели да защити само определен кръг лица и определени техни имуществени интереси, каквато очевидно е и разпоредбата на чл.40 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право на такава преценка, а напротив – недобросъвестна е и уврежда представлявания, не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, респ. – няма и правен интерес да се позове на недействителността; такъв правен интерес нямат и третите за договора лица. Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 40 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД и че на нея може да се позове не само представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на гражданския оборот. 2.5.Представляваният е страна по сключената от негово име, увреждаща го сделка, но не участва пряко в сключването й, а волята е формирана и волеизявлението от негово име е направено от представителя, поради което законът му дава възможност да се позове на установената в защита на неговите интереси недействителност. Договорът, сключен чрез представител, увреждащ представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, не може да е относително недействителен спрямо представлявания, тъй като последният е страна по този договор, а не трето за него лице. Такъв недействителен договор не поражда действие за представлявания, той не би могъл да породи правни последици и за насрещната страна по него, т.е. – такъв договор изобщо не поражда правни последици – няма обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват насрещни права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Следователно, установената макар и единствено в интерес на представлявания, недействителност, на която само той може да се позове съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, не означава, че тази недействителност е относителна спрямо него. 2.6.Представляваният може да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда; последното той може да направи чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл. 40 ЗЗД, или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от увреждащия го договор, сключен от негово име. Както субективното материално право на представлявания да се позове на недействителността по чл.40 ЗЗД, така и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл.40 ЗЗД, са наследими (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му – съразмерно дела му от наследството; същото се отнася и за универсалните правоприемници на юридическо лице, от чието име е сключен договор, при който неговият представител се е споразумял в негова вреда с насрещната страна. При позоваване) от страна на представлявания на недействителността по чл.40 ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Когато договорът е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна – третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ или имот, то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД. Тъй като обаче този последващ договор не е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, той ще породи своето облигационно действие, като насрещната страна придобила владението върху вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, ако не е знаела към момента на сключването му, че праводателят му не е собственик, т.е. – че последният недобросъвестно е договарял с представителя във вреда на представлявания при сключването на предходния недействителен договор по чл.40 ЗЗД. Изтегляне 20.88 Kb. Сподели с приятели:
|