Камбъл; когато го попитали коя духовна доктрина следва, той
Изтегляне 19.54 Kb.
|
Свързани:
География на мъдростта - Ерик Уайнър - 4eti.me, Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството
|
Бях - и още съм - рационалист. Вярвам, че разумът и него- вият отрок, науката, са хубаво нещо. Съмнявам се обаче дали разумът сам по себе си с достатъчен за щастлив, пълноценен живот. Никой, доколкото знам, не е разсъждавал до състоя- ние на чисто блаженство. Разумът е отлично средство за раз- решаване на проблеми, но рядко предлага насоки да преценим кои проблеми трябва да разрешим и защо. Разумът е чудесен слуга, но ужасен господар. Той не може да обясни онези мо- менти от живота, които „смущават интелекта, но смълчават сърцето“, както е забелязал Честъртън““ Вярвам и в думите, в силата на словото и в продължение на десетилетия личната ми философия в същността си отразя- ва философията на великия изследовател Камбъл; когато го попитали коя духовна доктрина следва, той отговорил: „Подчертавам си в книгите“. Аз също. Аз съм без- разборен подчертавач, че и удебелител, драскач, писач в поле- та и измачквач. Не знам защо; може би съм като котка, която си маркира територията; може би подчертаването на един па- саж го прави истински, прави авторовите идеи мои собстве- ни. От друга страна, те може и вече да са били мои. Актът на подчертаване винаги съдържа елемент на себеразпознаване. Чета и подчертавам всичко, до което успея да се докопам, но имам особена слабост към книгите за самопомощ. Оби- чам такива книги, макар че не харесвам понятието „самопо- мощ“. Най-малкото, защото не е подходящо. Ти не си помагаш сам. Помага ти човекът, който е написал книгата. Единствена- та книга, която наистина може да се нарече „за самопомощ“, с онази, която ще напишеш ти. Другият проблем на книгите за самопомощ, разбира се, е, че те разгръбяват слабостта и ни оставят на присъдите на другите. Затова и жена ми настоява да държа солидната си колекция скрита в мазето, да не би ня- кой гост да заподозре, че е омъжена за самец, нуждаещ се от помощ. Бихме ли казали, че всички фор- ми на управление - тоталитарни или демократични, са еднак- во правдиви и добри? Бихме ли казали, че всички корпорации са еднакво правдиви и добри? А всички микровълнови фурни? Но стане ли дума за религия, захвърляме уменията си да разграничаваме. Просто бъди с тялото си. Настани се в тялото си. Разчи- тай на него. Тялото знае. - Тялото знае? - Да. То не е глупаво. Всички казват, че тялото е глупаво, а умът е умен, но не е така. Тялото е непринудено и мъдро. Само се грижи за себе си. То е последната инстанция. Ти си торба с кокали. И хубавото на тялото ти е, че го носиш със себе си, къ- дето и да идеш. Джеймс обяснява на ринпочето, че пътувам по света „на пазар за Бог“, фраза, с която често описвам търсенето си. Рин- почето ми хвърля остър поглед. Инстинктивно отстъпвам по- ловин крачка. - Какво етова? „На пазар за Бог“? - изражението муе като на някои, който току-що е изял нещо ужасно горчиво и не може да реши дали да го глътне, или да го изплюе. - Ами, ринпоче - мъча се опазя достойнството си. - „На пазар“ е само метафора. Аз търся, диря Бог. Ринпочето все още изглежда недоволен, а откъм стаята дочувам сподавен смях. - Малко е ограничено, не мислиш ли? - О не, ринпоче, аз търся Бог навсякъде. По целия свят. Тогава ми просветва. Той няма нищо против частта с паза- рувансто, а тази с Бог. Ето това намира за „малко ограничено“. Смаян съм. Кой друг освен тибетски лама може да нарече Бог малко ограничен? Той вярвал, че емоциите следват от действията, а не обратното, както битува вярване. „Не пея, защото съм щаст лив щастлив съм, защото пея“, заявява Джеймс. По същия на- чин францисканците вярват, че действието създава нова реал- ност, „Преструвай се, докато го направиш“ - обичат да казват, Точно като Джеймс Хопкинс от Катманду. С други думи, про- правиме си път към по-добър начин на мислене, не си измис- Лиме път към по-добър начин на правене. Точно обратното на Топа, да си зяпаш пъпа. В живота си съм се колебал толкова чес- 11, олагайки действието, докато не постигна нужната ми ум- „1вена яснота. Тази яснота, осъзнавам го сега, може да не дой- Де никога, а междувременно съм се лишил от толкова много преживявания. Освен това тези преживявания биха могли да с тишадат яснотата, която аз така отчаяно търся. Действието предхожда вярата. „Просто го направи“ не е само умно ре- вламно мото. То е философия. идеята, че вещите мо- гат да ни направят щастливи, „голямата лъжа“ Неистовият ни материализъм, казва той, е форма на пристрастяване. „Хората си мислят, че вещите могат да запълнят дупката, ама не става, Просто ще искате още. Може да излеете цял океан в тая дупка, и пак ще остане празна.“ Али ибн Абу Талиб, четвъртия мю- (сюлмански халиф: „Аскетизмът не се изразява в това, нищо да не притежаваш, а нищо да не притежава теб“. Преживявания- Та ни могат да ни притежават също толкова лесно, колкото и пещите, въпреки че заемат по-малко място. При липсата на телевизор, радио или интернет монасите не знаят особено много за събитията в „истинския свят“ и все пак явно се справят чудесно. Смятат, че наистина важните но- вини все някога ще стигнат и до тях. Припомням си цялото време, което съм инвестирал, за да съм „в час, и се чудя дали ги е заслужавало. Добре познавам световните проблеми, но не правя почти нищо по въпроса. Францисканците знаят да- Леч по-малко, а правят толкова повече. Всъщност донякъде се гордеят, че са така откъснати. „Голкова съм далеч от всичко, че гръм в центъра му“, гласят любимите думи на брат Глен, един от пепователите на ордена. Най-силният глас принадлежи на Мартин Гарднър в чу- десната му книга „Защо“ -тата на философстващия писар“. (Както при всички велики книги читателите се кълнат, че е писана специално за тях.) Затова питам друг въпрос. Защо? Защо са ни създали ело- химиге - и като сме почнали, целия останал живот на Земята? Ако са толкова напреднали, несъмнено са си имали по-добри панимавки от създаването на такива дефектни творения като 70 мо сапиенс. Каква файда са имали? - Създали са ни за удоволствие - казва една отговорничка. “С мисълът на живота е удоволствието. Тая няма да стане. Удоволствието може да е приятен стра- пичен ефект от пълноценния живот, но както са изтъкнали ред философи, като основна цел се проваля гръмовно
Добрата религия ни поставя изпитания. Тя трябва да бъде ректно отговаря Добрата религия хем тласка, хем дърпа, с което ди- на настойчивия „Как въпрос на Ейбрахам Хешел: себе си?“ Пак ще цитирам Уи- Лим Джеймс: „Изкуството на мъдростта е изкуството да знаеш какво да пренебрегнеш“. Пак чета Джуан Дзъ. Разказва за „истинския човек от древ- ността“, архетипен образ, който следвал дао неотклонно. „Ис- тинският човек от древността не се вкопчвал в живота, нито се боял от смъртта. Той пристигнал без очаквания и си тръг- нал без съпротива.“ Давам си сметка колко малко си прили- чаме с истинския човек. Аз съм здраво вкопчен в живота (чак може да го задуша). От смъртта се боя, и то как. Имам огро- мни очаквания и солидна съпротива. Оставям книгата и раз- мишлявам. Историята на Джуан Дзъ ми звучи невъзможна, Нима някой живее така, без очаквания и съпротива? Чувст- вам се изгубен. Езичниците не смятат така. За тях монотеизмът е, както се изрази тибетският лама за моето търсене на Бог, „леко ограничаващ. Даже опасен. Както знае всеки икономист, монокултурните стопанства не се спра- вят добре в дългосрочен план. Езичниците не залагат всичка- та си духовност на една карта. Имат диверсифициран порт- фейл за разлика например от евреите. Ако нашият Бог се из- дъни, не му е година - евреите нямат резервен изход. Преца- кани сме. Не и уиканците обаче. Винаги има друг бог. Проблемът на толко- ва много от организираните религии не ев самата религия, ав организираността; те се опитват да подражават на науката и, естествено, се провалят зловещо, защото няма как да биеш на- уката по научност. Удивително е колко религии са превърнали числата във фетиш. Осем дена Ханука. Четирийсет дена Ве- лики пости. Трийсет дена Рамадан. Молитви пет пъти дневно, 24-часов пост, следване на Четирите благородни истини, Ос- мократният път, Законът за трикратността. Не разбирам. Съгласен съм с думите на Хешел, че „страдаме от дълбоко вкоренен ужас от времето и се стъписваме, когато се принудим да се изправим пред него“. Изтегляне 19.54 Kb. Сподели с приятели:
|