География на блаженството
Изтегляне 16.35 Kb.
|
Свързани:
География на мъдростта - Ерик Уайнър - 4eti.me, Виктор Франкъл - Човекът в , човек търси бог
|
География на блаженството Ние искаме да постигаме нашето щастие, а не просто да го изживяваме. Може би дори ще пожелаем да изпитаме и нещастие или поне да оставим открита възможността то да се случи, за да можем да оценим истински щастието Изборът се трансформира в щастие само когато се отнася до нещо важно. Нашата радост се характеризира с някаква френетичност с елемент на паника; из- питваме панически страх, че всеки момент мигът може да от- лети. Сигурно сте имал и лоши дни? - Да, но е важно да ги разглеждаме в перспективата на не- значителността. Дори да си постигнал велики неща, това е нещо като театър, който се разиграва в твоя собствен ум. Счи- таш го за нещо много важно, но всъщност на практика не си повлиял чак толкова върху нечий живот.. Трябва да мислите за смъртта по пет минути всеки ден. Това ще ви излекува, ще ви пречисти. - Но как? - Страхът от смъртта, страхът, че ще умрем преди да сме изпълнили желанията си, преди да сме видели децата си пора- снали - ето това е, което не ни дава покой. Бързо
три завои, стръмни спускания (без всякакви защитни манти- нели) и един шофьор с желязна вяра в прераждането - комби- нация, която не е за хора със слаби нерви. По бутанските пъ- тища няма да откриете атеисти. Замислете се върху думите на Ри- чард Лейърд, професор в Лондонското училище по икономи- ка, който казва: „Ге са станали по-богати, работят много по- малко, имат по-голяма отпуска, пътуват повече, живеят по- дълго и са по-здрави. Но не са по-щастливи“. В едно богато, индус- триализирано общество, в което се предполага, че се наслаж- даваме на изобилие от свободно време, човек е демотивиран да прави каквото и да е, ако то не му носи или пари, или неза- бавно наслаждение. От друга страна, бутанците с удоволствие биха прекарали цял ден в игра на дартс или в пълно безделие. За още един паралел с Шангри-Ла свидетелства следният ди- алог в книгата, между британския мисионер Мис Бринклоу и Чанг, непроницаемия стопанин на Шангри-Ла: - С какво се занимават ламите? - запита тя. - Те посвещават времето си, мадам, на съзерцаване и пре- следване на мъдрост. - Но те не вършат нищо. - Тогава, мадам, те не вършат нищо. Алберт Айнщайн казва: „Нито един проблем не може да бъде разрешен от същото ниво на съзнанието, което го е съз- дало. Ако не мо- жем да се разберем за дребните неща като матраците, какво да кажем за действително важните въпроси в живота? Компро- мисът е вид умение и подобно на всички умения атрофира, ако не се използва.Британският философ Бертранд Ръсел в края на книгата си „Извоювано щастие“ описва щастливия човек така: „Гакъв човек се чувства гражданин на Вселената; той се наслаждава свободно на спектакъла, който тя предлага, и на радостта, коя- то тя му позволява да изпита, несмущаван за мислите за смър- тта, защото той не се чувства разделен от тези, които ще дой- дат след него. Именно в такава дълбока инстинктивна връзка с потока на живота се намира най-великата радост на света“. Такова твърдение звучи прекалено трансцендентно за чо- век, който се е самообявил за атеист. Това ми напомня думи- те на Джонас Салк, създателя на ваксината срещу детски па- ралич, казани в отговор на въпроса каква е била главната цел в живота му. „Да бъда добър предшественик“ - такова нещо може да каже само от човек, дълбоко осъзнаващ мястото си във Вселената. Оформя ни не само мястото, където живеем сега, но и географията на мина- лото ни. Социолозите са пресметнали, че около 70 90 % от щастието ни произтича от нашите взаимоотно- шения с приятелите, семейството, колегите и съседите.Като е важно както количеството, така и качеството на тези взаимо- отношения. В трудни времена духът на приятелството смекча- ва нещастието ни, ав хубави дни усилва щастието. „Градовете на съзиданиет креативната градска среда са места на бурна социална и инте лектуална дейност, те нямат нищо общо с комфорта“ - забе лязва британският историк Питър Хол. Изтегляне 16.35 Kb. Сподели с приятели:
|